Определение № 264 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 717/2012 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Я. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.М. от АК-П. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 714/03.05.2012 год., постановено по в.гр.дело № 1996/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 1702/18.05.2010 год. по гр.дело № 3828/2009 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника [фирма], че не дължи сумите по издадения в полза на банката изпълнителен лист по ч.гр.дело № 8122/2006 год., както следва: 8 446,34 лева-неизплатена главница по договор за банков кредит от 15.06.2004 год. ведно със законната лихва; 244,70 лева-мораторни лихви и 404,54 лева-съдебни разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма]-клон П. не ангажира становище в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото намира, че касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед забраната предвидена в чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр.100/21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева-за гражданските дела и до 10 000 лева-за търговските дела. Видно от данните по делото, предмет на предявения отрицателен установителен иск е дължимостта на сумите по издадения по реда на чл.237, б.”в” ГПК/отм./ в полза на ответната банка изпълнителен лист за сумите, дължими по договор за потребителски кредит от 15.06.2004 год., както следва: 8 446,34 лева-неизплатена главница ведно със законната лихва и 244,70 лева-мораторна лихва, както и 404,54 лева съдебни разноски. Касае се за търговско дело по смисъла на чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ, тъй като сделката е търговска и предвид цената на предявения иск, постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК. По изложените съображения подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд