Определение № 210 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 125/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. К. В., град В., приподписана от пълномощника му адвокат А, срещу определение № 46 от 06.01.2008 г. по ч. гр. д. №2632/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №14603 от 11.08.2008 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. №3831/2008 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството на основание чл.129, ал.3 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно това дали предявеният негаторен иск е оценяем или е неоценяем, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При постановяването на обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е оценяем и за него се дължи държавна такса в размер на 4% от една четвърт от данъчната оценка на имота. След като ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба – не е представил удостоверение за данъчната оценка на имота и не е заплатил следващата се държавна такса, то правилно производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК. Формулираният по-горе въпрос е съществен и следва да се допусне касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Правилно е прието от въззивния съд, че искът с правно основание чл.109 ЗС е оценяем. Той е иск за собственост и като такъв е оценяем съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.