Определение № 134 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 23/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на К. Г. К. срещу определение №248/25.11.2011 г. по т.д. 805/2011 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение№136 от 17.03.2011 г. на СГС, ГК, по гр.д. № 1132/2010г.. Ответникът по частната не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лева и по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения: Цената на всеки един от обективносъединените искове за обезщетение по чл.94 от ЗАПСП, посочена в самата искова молба от страна на ищеца е съответно 2 320 лева имуществени вреди за възпроизведено графично оформление от ответника в нарушение правата на автора върху тях, 1760 лева- имуществени вреди от неизписване името на автора в редакционното каре на вестник”Йени Х.” в съответните броеве и 2200 лева-за неимуществени вреди от същото нарушение. Касае се за отделни искове за обезщетение, които се различават по своето основание, т.е. правопораждащите факти посочени в исковата молба са различни и предметът на спора по всеки от тях е граждански. Ето защо и с оглед цитираната процесуална разпоредба на чл.280 ал.2 от ГПК следва, че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди, тъй като цената на отделните искове е под 5000 лева на всеки от тях. В настоящата частна жалба има и искане за изменение на обжалваното определение в частта за разноските, което следва да стане по реда на чл.248 от ГПК, а не по реда на частното обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение