Определение № 720 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2642/2015 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. В. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 220 от 3.02.15г. по ч.гр.д. № 393/15г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.10.14г. по гр.д.№ 15193/12г. на СРС за тълкуване на влязло в сила решение № 3250 от 10.05.2014г. по гр.д.№ 15193/12г. на СРС в частта за разноските относно начина на разпределение на отговорността на ответниците за присъдените в полза на ищеца разноски в следния смисъл: всеки един от четиримата дължи на ищеца по 1 577.91лв. В. съд е възприел изводите на първоинстанционния, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди и обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна, но не и пропуснатите ползи. Отговорността за разноски не е обвързана от материалното правоотношение / различна е от него/ и се обуславя от изрично посочени в чл.78 от ГПК предпоставки. За нея разпоредбата на чл.53 от ГПК, установяваща принципа на солидарна отговорност когато увреждането е причинено от неколцина, е неприложима. За задължението за разноски, независимо че е възникнало от един факт, всяка от страните, загубили делото, отговаря разделно. К. сочи като основание за допустимост нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: „Представлява ли отговорността за разноски в гражданския процес отговорност за вреди и когато тя се носи от няколко лица, приложима ли е нормата на чл.53 от ЗЗД?” Счита, че по този въпрос няма произнасяне от касационната инстанция. Позовава се на две определения на В. и по едно на РС Балчик и ОС Пазарджик, които поради липса на отбелязване за влизане в сила, не могат да бъдат съобразени. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Поставеният от касатора въпрос, доклкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е от значение за изхода на спора, съставлява общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика. Съгласно теорията и практиката – отговорността за разноски не е отговорност за вреди, защото обхваща само конкретно направените разходи. По своята правна същност тя е санкция за неоснователно причинен спор и цели обезщетяване на конкретно понесените от съответната страна материални вреди, които са направени във връзка с него. Тя е безвиновна, обективна отговорност. За нея нормата на чл.53 от ЗЗД е неприложима, защото последната изисква причинено непозволено увреждане /изискващо установяване на вреда, вина и причинна връзка между тях/, каквито в случая не се търсят. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение