Определение № 3125 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3361/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12907/05.06.2023 г. на С. А. М., [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Б. Х., срещу въззивно решение № 545/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 2899/2022 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е собственикът на предприятие, което извършва търговската си дейност не в обособена сграда и прилежащия ѝ терен, а на територията на земеделска земя, достъпът до която не е ограничен с преградни заграждения, да вземе всички необходими мерки за опазване живота и здравето не само на своите работници и служители, но и на всички трети лица, които биха могли безпрепятствено да се озоват в непосредствена близост до работещи машини – собственост на предприятието; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 3. Обстоятелството, че ответното дружество, в качеството си на работодател, не е изпълнило императивни правни норми, задължаващи го да осигури безопасни условия на труд на работещите в предприятието му, освобождава ли го от отговорността за причиняване на телесни повреди на трети лица, които не са в трудовоправни отношения с него; 4. Представлява ли годно доказателствено средство извънсъдебното признание на факт относно задължението на ответника да обезопаси работещите си съоръжения, поведението му непосредствено след злополуката с ищеца, изразяващо се в поставяне на огради (метални колове с метална мрежа) около сондите и на предупредителни табели с надписи за опасност, включително и да не се докосват, както и изявлението на управителя на дружеството, че в началото на работата на сондите, те са били оградени с дъски и колове, които впоследствие били разрушени, а нови не са изградени; 5. Обективната, гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД обусловена ли е непременно от нарушаване на специални правни норми или, с оглед настъпилия вредоносен резултат, противоправното поведение може да се обоснове с нарушение на забраната да се причиняват вреди другиму, залегнала като общо задължение в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД; 6. Представлява ли добивът на нефт и газ дейност с повишена опасност с оглед спецификата на добивания продукт и използваните при осъществяването ѝ съоръжения; 7. Отнасят ли се разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите и наредбите към него за обезопасяването на тези продукти, и за лицата, които ги експлоатират; 8. Когато ответникът не е оборил успешно презумпцията за виновност и в мотивите на решението липсва формиран извод в този смисъл, може ли съдът да приеме, че пострадалият носи изключителна вина за настъпване на вредоносния резултат, и представлява ли вината на пострадалия елемент от фактически състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД; 9. Когато от доказателствата по делото безспорно е установено, че ответникът не е обезопасил площадките, на които са разположени работещи машини по смисъла на §1 ДР на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, включително и че поради големината на територията, на която те са разположени, осигурената мобилна охрана не може да надзирава всички съоръжения едновременно, може ли да се приеме, че ответникът е извършил всички необходими действия по обезопасяване на съоръженията и е добросъвестен, поради което не следва да носи отговорност за уврежданията, причинени от машините, които са негова собственост и за чиято безопасна работа отговаря той. Ответникът по касация „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, гр. София, чрез процесуалния си представител адвокат Д. С., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 262098/24.06.2022 г. по гр. д. № 13211/2018 г. на Софийски градски съд, с което „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е осъдено да заплати на С. А. М. на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на деликт, настъпил на 15.04.2017 г. Вместо него е постановено друго, с което предявеният иск от С. М. против „Проучване и добив на нефт и газ“ АД с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че предявеният иск от С. М. е с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото, съобразно разграничението възприето в ППВС №4/1975 г. между искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, в исковата молба са наведени твърдения за неизпълнение на задълженията на ответното дружество да обезопаси стопанисвани от него съоръжения за добиване на нефт. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил другиму работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. От събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства въззивният съд е приел за установено, че на 15.04.2017 г. ищецът, съпругата му и група приятели обикаляли района на нос Ш. и К.. Докато се разхождали, забелязали хора, разглеждащи нефтените сонди, и решили да отидат към тях. Свидетелката М. А. е посочила, че в района е нямало заграждения и надписи, предупреждаващи да не се влиза. Разглежданото съоръжение се е намирало встрани от пътя, навътре в поляната, до него се стигало по отъпкана пътека. Било повдигнато над нивото на земята, на нещо като поставка. Свидетелката не е видяла табели на машината или на двигателя. Забелязала е, че човката на съоръжението се движи бавно вертикално нагоре-надолу. Чула е шум от мотор, но не е видяла къде се намира той. След като групата разгледали съоръжението, ищецът е предложил да си направят снимка с телефона. Тогава той се намирал в задната част на съоръжението – разположен между машината и свидетелката. А. е извадила телефона си и когато е вдигнала поглед видяла, че ръката на ищеца била откъсната от тялото му, изхвърчала е във въздуха и след това паднала на земята. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че нефтената сонда, наричаща се „станок-качалка“, е помпено съоръжение за извличане на нефт. Самата машина е стационарна. Тя има шаси, поставено върху две блокчета, които са високи около 50 см. Шасито не се движи. Има електромотор, който подава движението към редуктора, който от своя страна задвижва кривошипа и биелата, която е закачена за него. Биелата движи стрелата и човката. За човката е закрепен движещият лост на самата помпа, която изпомпва непрекъснато нефт. Тя има 5 – 6 цикъла в минута /това е движение на човката/. Също така 5 – 6 цикъла в минута правят и кривошипът с биелата. При тяхното движение се получава разминаване, подобно на ножица. Следователно, ако човек се намира в зоната, където се разминават кривошипа и биелата, ще последва увреждане. Съдът е констатирал, че мястото, на което свидетелката А. посочва, че се е намирал ищецът по време на инцидента, съответства на описаната от вещото лице зона, в която при движение на кривошипа и биелата е възможно да пострада намиращият се в близост човек. Именно при контакт между тези две части на машината и ръката на ищеца, той твърди, че е настъпил инцидентът. С оглед разяснения механизъм на работа на нефтената сонда, съдът е приел за установено, че процесният инцидент е настъпил по описания от С. М. начин – вследствие на контакт между ръката на ищеца и задните движещи части на използваната от ответното дружество нефтена сонда, при което лявата му ръка е откъсната над нивото на лакътя. За безспорно е прието, че ответното дружество има право, като концесионер, на добив на подземните богатства от природния резервоар – находище, но правата му не променят статута на земната повърхност и правото на собственост върху нея. Дружеството изготвя проекти, включително планове за безопасност на съоръженията за добив, които ежегодно се разглеждат и съгласуват от Министерството на енергетиката. Направен е извод, че добивът на нефт и газ е стопанска, търговска дейност, която не е определена в действащото законодателството като дейност с повишена опасност, с оглед на което и няма специфични изисквания за обезопасяване на съоръженията, с които се осъществява тази дейност. Не се установява нарушение на разпоредби, уреждащи правилното експлоатиране на процесното сондажно съоръжение от страна на ответника. В този смисъл са и мотивите в заключенията, с които е постановен отказ за образуване на наказателно производство по преписка № 288/2017 г. по описа на РП-Каварна за претърпяното телесно увреждане от ищеца. Въззивният съд не е установил нарушение от страна на ответника на разпоредбата на чл. 70 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, издадена на основание чл. 7 ЗТИП. Разяснено е, че Наредбите по чл. 7 ЗТИП въвеждат изискванията на европейското законодателство за съответствието на отделни групи продукти и съоръжения с европейските норми. Въвеждат се задължения за съответствие със съществените изисквания, които се спазват при производството и пускането на пазара или пускането в действие на такива продукти и съоръжения, съответно права и задължения на лицата, които оценяват това съответствие и го удостоверяват чрез Декларация за съответствие, поставяне на СЕ маркировка за съответствие или друг способ. Адресати на задълженията по цитираните наредби не са потребителите на продукти и съоръжения, а лицата, които ги произвеждат или ги пускат на пазара или в действие за първи път на пазара на Европейската общност. В §1 ДР ЗТИП са посочени дефинициите на производител, пускане на пазара и пускане в действие. Съдът е посочил, че по делото не е установено ответното дружество да извършва някое от действията по производство, пускане в действие или пускане на пазара на съоръжението за добив на суров нефт, поради което то не е адресат на нормата на чл. 70 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машините. Прието е, че разпоредбата на чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд e неотносима към процесния инцидент, тъй като макар в съдебната практика да се разглеждат случаи на приложение на посочената норма при непозволено увреждане на външни лица, различни от работници и служители на предприятието, то следва да е налице конкретен повод за присъствието на тези „външни лица“ на работната площадка – клиенти на предприятието, доставчици на предприятието, изпълнители по договор за изработка или други договори. Присъствието следва да е със знанието и съгласието на отговорно лице от съответното предприятие, което експлоатира обекта. Съдът е посочил, че концесионерът не следва да носи отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на външно лице, когато е налице неправомерен достъп до работен обект или работно оборудване от външни лица без знанието, съгласието или разрешението му. Приложение не следва да намери и разпоредбата на чл. 11 Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, в която е предвидено, че територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица, а непосредствената околност и границите на територията на предприятието се оформят и обозначават така, че да се виждат ясно и да могат да бъдат лесно разпознавани. По делото са ангажирани доказателства, че ответното дружество е предприело мерки за ограничаване на достъпа на външни лица до сондажното съоръжение – поставени са предупредителни табели в началото и края на добивния участък, осигурена е стационарна и мобилна охрана на обектите, поставена е предупредителна табела върху кутията на ел. таблото, разположена до сондажното съоръжение. Съгласно показанията на свидетеля М., в двата края на находището са поставени табели, които са били налични и към датата на инцидента, сочещи че следва да се внимава, поради наличие на добивни съоръжения, до които достъпът е забранен. Предупреждението е на български, английски и немски език. По делото са представени снимки на поставените табели, като вещото лице е потвърждава за тяхното наличие. За неприложима е преценена и разпоредбата на чл. 14 Наредба № 9 от 29 юли 2003 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни богатства чрез сондиране, съгласно която зоните, в които има или могат да се появят специфични опасности, се ограждат или очертават и се означават с установените знаци за безопасност. Сочи се, че Наредбата няма за предмет регулация на обществените отношения, възникнали по повод на външни лица, които чрез непозволен достъп са отишли самоволно при обект за добив на нефт и газ, доколкото нейни адресати са работодателите и техните работници и служители. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че вината за причинените вреди е на ищеца, тъй като при действията му са пренебрегнати всякакви правила за безопасност и са в противоречие с всякаква житейска и формална логика. За доказано е прието, че стопанисваните от дружеството – ответник съоръжения /качалки/ извършват плавни движения и издават отчетлив звук. Тези качалки правят по 5-6 оборота в минута, като пълният оборот от долу до горе се извършва за около 12 секунди, т.е. е невъзможно ищецът да не е забелязал това движение или да не е чул звука от механичните действия, за да приеме, че съоръжението не функционира. Пред съоръжението е изградено електрическо табло със знак за високо напрежение, който е на видимо място, а самото съоръжение е повдигнато на бетонов постамент, на около 50 см. над земята. Знаци – табели за повишено внимание при преминаване в района, са поставени в началото на района – откъм [населено място] и в края му – откъм [населено място]. Районът е и охраняван от дружеството-концесионер чрез мобилна охрана, но поради голямата територия съоръженията не се надзирават едновременно. Съдът е приел, че увреждане от сондите може да бъде причинено само ако някой хване, стисне с ръка или замахне в непосредствена близост до движещата се част на съоръжението, докато то функционира. При неподвижно стоене в близост до него, без допир до механизмите му, сондата не представлява източник на опасност. Докосване, дърпане и бъркане в движещия се механизъм несъмнено води до опасност от увреждане, но това изисква поведение, действие от страна на увреденото лице, което да попадне в обхвата на съоръжението. Установено е, че ищецът е видял, знаел е, че машината работи, но е предприел напълно безпричинно и рисковано действие - да замахне, да се хване или постави ръката си в движещата се машина по опасен за него начин, което е и единствената причина за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо, доколкото липса вина в ответното дружество, съдът е приел, че предявеният иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е неоснователен, а първоинстанционното решение е отменено. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по първия, третия, четвъртия и деветия въпроси, доколкото са поставени при фактическа обстановка, различна от приетата от въззивния съд. Във въззивното решение е прието, че нефтената сонда е обезопасена, като е издигната на бетонов постамент, на 50 см. от земята, а пред съоръжението е изградено електрическо табло със знак за високо напрежение на видимо място. Поставени са предупредителни табели на няколко езика в началото и края на добивния участък, указващи, че достъпът до съоръженията е забранен. В тази връзка следва да се има предвид и установеният по делото механизъм на увреждането – съприкосновение, контакт от страна на ищеца с неподвижно /закрепено на бетонов постамент/, но работещо с видимо движещи се части съоръжение, което само по себе си не е източник на опасност, вкл. при стоене в близост до него, освен ако не се докосва, дърпа и др. Мотивите на въззивния съд, изградени въз основа на събраните доказателства, са за поведение, пренебрегващо всички правила за безопасност, от страна на пострадалия, независимо дали става въпрос за зона - част от предприятието на ответника. Въззивният съд е посочил, че разпоредбите на чл. 11 Наредба № 7 от 23.09.1999 г. и чл. 14 Наредба № 9 от 29.07.2003 г. са неприложими. Ирелевантно за конкретния случай е, дали съоръжението е обособено като място, където се полага наемен труд, съответно предмет на правния спор не са безопасните условия на труд на работещите в предприятието на ответното дружество. Четвъртият въпрос, свързан с извънсъдебно признание за наличие на предишно ограждение около нефтената сонда, което по-късно е разрушено, също е неотносим към въззивното решение. С поставянето на ограда около съоръжението е осъществена превенция от инциденти, но не може да се приеме като признание за неизпълнено задължение за преграждане на достъпа до процесния обект. Осигурената мобилна охрана на нефтената помпа надзирава нефтените помпи в района, но няма ангажимент непрекъснато да осигурява безопасност на трети лица, осъществяващи недопустим контакт с механизирани компоненти от съоръжението. Ето защо по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по втория въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено от въззивния съд. Той е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Разгледал е оплакванията във въззивната жалба относно поставянето на ограждание около съоръженията, работния процес на нефтената сонда и действията на ищеца, качил се върху елементи от сондата и е анализирал правната уредба относно задължението на дружеството за ограничаване на достъпа до процесния обект, механизма на работа на съоръжението, действията, които биха предизвикали откъсване на ръката на ищеца и е дал отговор на спорните въпроси. Съдът е обсъдил всички относими обстоятелства и е извършил преценка на събраните писмени и гласни доказателствени средства, вкл. приетото заключение на техническата експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност. Несъгласието на касатора с фактическите констатации относно правнорелевантните факти и оценката за тяхното значение с оглед наличието и размера на вредите не може да обоснове допускане на касационното обжалване по така поставения въпрос. Петият и осмият въпроси също не предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Те са свързани с твърденията на касатора, че отговорността на ответното дружество, като възложител на работа, следва да бъде ангажирана и в случаите, когато не е установено нарушение на специални правни норми. За възникване на гаранционната отговорност, предвидена с разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, следва да са налице вреди, причинени виновно на ищеца, от лице, на което ответникът е възложил някаква работа при или по повод изпълнението на тази работа. В случая въззивният съд е приел, че предпоставките на фактическия състав на иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, не са осъществени, доколкото е установено, че причинените вреди са изцяло резултат от действията на ищеца по смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД. Липсва причинно-следствена връзка между увреждането и липсата на поставено заграждение. Вредите са резултат от поведението на ищеца, което не е съобразено с опасностите, които механизираното движение на нефтената сонда крие. Действията на С. М. за фотографиране върху нефтената помпа са целенасочени, като са пренебрегнати общоизвестните правила за безопасност. Ето защо съдът е приел, че отговорността на ответното дружество не следва да се ангажира, с оглед липсата на вина в дружеството за причиняване на телесната повреда на ищеца. Шестият и седмият въпроси също не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С оглед на това те не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. Въпросите са свързани с твърдението на касатора, че нефтената сонда представлява обект с повишена опасност, поради което към него следва да се прилагат завишени изисквания за безопасност. В случая въззивният съд е констатирал, че в действащото законодателство в България добивът на нефт и газ не е уреден като дейност с повишена опасност, с оглед което няма специфични изисквания за обезопасяване на съоръженията, в които се осъществява тази дейност. Уредените в Наредба № 9 изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при добиване на подземни богатства чрез сондиране касаят трудещите се във сферата на добива на полезните изкопаеми. Съдът е приел, че ищецът е трето лице, навлязло в територията на предприятието, осъществило нерегламентиран достъп до обектите на сондаж, въпреки че предупредителни табели до съоръжението са били поставени от ответника с цел възпрепятстване достъпа на външни лица. За предприети от последните своеволни действия за контакт с работещите машини не може да бъде ангажирана отговорност на дружеството по реда на чл.49 ЗЗД, тъй като е оборена презумпцията за вина на негови работници или служители. Не са налице и соченоте основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения представляват касационни оплаквания и не могат да се проверят в производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Ответникът по касационната жалба „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, гр. София, не е представил доказателства за извършени от него разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г. о.