Определение № 350 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1261/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. Х. от [населено място], осъществяващ търговска дейност като [фирма], подадена от пълномощника му адв. Л. Г., срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана от 22.05.2012г. по в.гр.д. № 56/2012г., с което е отменено решението на Ломския районен съд от 27.12.2011г. по гр.д. № 373/2011г. в отхвърлената част на иска за сумата 1903 лв., и вместо това с въззивното решение е осъден [фирма] да заплати на Мимоза Н. В. сумата 1903 лв., представляваща разходи за допълнителен ремонт на обекта поради некачествени строително-монтажни работи по договор от 08.03.2011г., ведно с лихвата от 08.03.2011г. Ответницата по касация Мимоза Н. В. от [населено място] в представения от процесуалния й представител адв. Л. К. писмен отговор моли производството по делото да се прекрати на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, евентуално да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното: За да уважи предявения от Мимоза Н. В. против Х. В. Х. иск, квалифициран от съда по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, за сумата 1903 лв., въззивният съд е приел, че ответникът като изпълнител по договор за изработка е престирал уговорения резултат с недостатъци. С изпращането на нотариална покана и получаване на последната от ответника на 25.10.2010г. и след изтичане на определения по т. 6.1. от договора за изработка срок, е изпълнена процедурата по надлежното уведомяване на изпълнителя. Н. на протоколи за скрити дефекти не изключва възможността на възложителя да претендира заплащане на разходите за отстраняване на некачествени СМР от изпълнителя и не освобождава изпълнителя от задължението за обезвреда при установени дефекти. Въз основа на разпитаните по делото свидетели съдът е приел за установено от фактическа страна, че описаните в исковата молба недостатъци на извършените от ответника СМР са възникнали в гаранционния срок, а необходимата сума за отстраняването им е определил въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Х. В. Х. в качеството си на [фирма], моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса „необсъждането на всички доводи и избирателното обсъждане на доказателства, ползващи тезата на противната страна, съставлява ли нарушение на процесуалните правила”. Прилага съдебна практика. ВКС намира, че поставеният въпрос съставлява оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушаване на съдопроизводствените правила, но не е въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. В случая касаторът твърди, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводи на страните. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана. На ответницата по касация следва да се присъди сумата 400 лв. разноски по делото. Водим от горното съдът