Определение № 60789 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2036/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 102662/12.04.2021 г. на В. К. М., подадена чрез адв. К. К. от БАК, срещу въззивно решение № 28/10.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 522/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 218/31.05.2018 г., поправено с решение № 764/19.08.2019 г., и двете постановени по гр. дело № 1435/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между ищцата и ответницата. В касационната жалба се релевират доводи за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: „Длъжен ли е съдът да основе решението си на база всички събрани по делото доказателства, твърдения и доводи, поединично и в тяхната съвкупност, а не само на избрани от него такива, без да е изложил съображения защо не взема предвид и останалите?“ Цитирани са решение № 1272/2008 г. по гр.д. № 3441/2007 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 158 от 15.12.2020 г. по гр.д. № 1520/2020 г. на ВКС. Приложено е решение № 163/07.10.2019 г. по гр. д. № 229/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 4045 от 21.11.2017 г. по гр.д. № 10592/2017 г. на Пловдивския районен съд. По отношение на произнасянето по назначената съдебно-икономическа експертиза се твърди, че същото е от значение за точното прилагане на закона. Ответницата по касация – А. К. Г., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Д. И. от БАК, взема становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № 58 от 04.09.2017 г., том ІІІ, рег. № 6589, дело № 399/2017 г. на нотариус Бинка К. с район на действие РС-Бургас, В. К. М. е прехвърлила на А. К. Г. собствения си недвижим имот – апартамент, срещу което приобретателката се е задължила да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката лично или чрез трето лице. Прехвърлителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот. Съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства, от които се изяснява, че касаторката е била наясно с последиците на процесната сделка и е желаела настъпването им. В изпълнение на договорните си задължения А. Г. е купувала лекарства, хранителни стоки и печатни издания за прехвърлителката, посещавала е жилището й, плащала е за извършването на дребни ремонти в него, за режийните разноски, данъци и такси за имота, както и за оказани на В. М. медицински услуги. Наведените възражения относно тези плащания въззивният съд е отхвърлил, като се е позовал на представените по делото документи, сочещи, че са погасявани задължения по партидите и абонатния номер на прехвърлителката, както и на личните възприятия на разпитаните свидетели. От свидетелските показания и приложените по делото нотариални покани става ясно, че отношенията между страните са се влошавали в определени периоди, в които ответницата е превела като издръжка две парични суми в полза на прехвърлителката, изпращала е в дома й жени, които да се грижат за нея и е продължила да поема разноските по жилището. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е определила размера на дължимата месечна издръжка за В. М., с оглед конкретните й нужди, на 400 лв. месечно. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че не е налице отказ за приемане на грижите и издръжката на приобретателката от страна на прехвърлителката – редовно превежданите суми за издръжката на В. М. са приемани без възражение относно размера им; полагани са грижи от трети лица, изпращани от А. Г., както е било договорено между страните; редовно са плащани разноски по имота. Решаващият състав е преценил, че оказваната на ищцата помощ от други лица, неангажирани от ответницата, не обосновава извод за неизпълнение на поетите задължения за издръжка и гледане. Отхвърлени са като недоказани доводите за оказан психически тормоз от прехвърлителката върху приобретателката. Поради тези съображения предявеният иск е приет за неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поставеният от касаторката въпрос е относим към оплакванията в касационната жалба за неправилност и необоснованост на решението поради допуснати нарушения при анализа на доказателствата по делото. Твърденията в тази насока са, че фактическата обстановка е възприета погрешно, тъй като в действителност приобретателката не е изпълнявала задълженията си по процесния договор, а за прехвърлителката са се грижили нейни близки и съседи. Така поставен, въпросът предполага преценка на събраните доказателства и установените с тях факти и поради това е фактически, а не правен. Изложените от касатора доводи, към които е привързан въпросът му, представляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК и по тях съдът не дължи произнасяне в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Тъй като отсъства общата предпоставка, не се дължи произнасяне по въпроса за наличието на специфичната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че не се констатира противоречие между правните разрешения на въззивния съд досежно обсъждането на всички доказателства поотделно и във взаимна връзка и при зачитане на опитните правила и правилата на формалната логика с разрешенията по същия въпрос, дадени с трайната практика на ВКС. Въззивният състав е анализирал доказателствата, доводите на страните и възраженията им по същество на правния спор не само поотделно, но и в съвкупност, формирал е собствени фактически и правни изводи, като е мотивирал същите в обстоятелствената част на акта си. Всички събрани доказателства са преценени с оглед уговорките в процесния договор, а свидетелските показания – и с оглед заинтересоваността на разпитаните лица и това дали имат лични възприятия за действията на страните във връзка с изпълнението на договора. Преценката доколко анализът на доказателствата и становищата на страните е пълен и прецизен, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Касаторката изобщо не обосновава поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито формулира конкретен правен въпрос във връзка с него. В случая съдържанието на обстоятелствената част на изложението не позволява на настоящия състав да изпълни служебното си правомощие съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Освен това касаторът бланкетно се е позовал на това основание и не е развил доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което прави невъзможна преценката на касационния съд дали тя е налице или не с оглед въведеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, а ответната страна по касация не е претендирала присъждането на такива. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,