Определение № 60577 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. ,Г. Я. Д. и П. Я. Д. ,чрез адв Е.М. срещу решение № 52 от 24.06.2020г по в .т.дело № 360/2019г на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна в една част на решение №332от 06.07.2018г на Окръжен съд- Бургас ,по иска на „Токуда Банк“АД е признато съществуване на вземане по отношение на касаторите като солидарни длъжници ,произтичащо от договор за банков кредит ,сключен на 25.01.2008 год.с наследодателя им Я. Д. и анекс №1 от 19.08.2017г, сключен с касаторите, за неизпълнената част от задълженията по отпуснат кредит. Искът по реда на чл.422 ГПК е уважен за част от сумите по издадената заповед за изпълнение ,до размера на главница от 9 526,21 евро,законна лихва върху главницата считано от 15.12.2017г, възнаградителна лихва 113,18 евро за периода 20.09.2017г до 15.12.2017г и „лихва за просрочие“ за същия период от 336,72 евро. Макар с други мотиви ,въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на установителния иск на„Токуда Банк“АД за разликата ,заявена в заповедното производство ,като решението не е обжалвано от ищеца. Банката е прибегнала до реда на заповедното производство,след като е обявила дълга за предсрочно изискуем поради непращане на определен брой втоски по погасителния план, с връчено писмено уведомление /на 07.12.2017г/до длъжниците на адреса, който е посочен в споразумението Издадена е заповед за изпълнение. Установено е обстоятелството ,че до 15.09.2017г са извършвани плащания на анюитетните вноски частично и със закъснения, като след тази дата солидарните длъжници са преустановили всякакви плащащия по погасителния план. Връченото писмено уведомление сочи възможност за издължаване на падежираните вноски в срок и съдържа изявлението на кредитора е ,че след него, при неплащане обявява остатъка за предсрочно изискуем Въззивният съд е приел ,че посочените в чл.60, ал.2 ЗКИ и в т.18 от ТР №4/2014г на ОСГТК предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост са били спазени, кредиторът е упражнил правото си като считано от 15.12.2017г тя е настъпила .Така или иначе, след като плащанията са преустановени, то към датата на подаване на заявлението 12.01.2018г е оставала само една вноска с ненастъпил падеж ,като при завеждане на иска тя следва да се вземе предвид съгласно т.1 от ТР №8/2019г по т.д №8/2017г ОСГТК .Въззивният съд е преизчислил вземанията спрямо заявените по чл. 417 ГПК от Банката /главница 15 524 евро,договорна лихва 759,12 евро ,1826,78евро наказателна лихва за просрочие и пр. лихви / въз основа на приета от въззивната инстанция съдебно- счетоводна експертиза, тъй като е изследвал служебно ,с обявяване на страните, договора за неравноправни клаузи и е установил нищожност на клаузата по чл. 3.9 от договора за кредит относно правото на банката едностранно до променя условия. Създадена е била неравнопоставеност по смисъла на чл.3 от Директива 93/13 ЕИО, след като банката едностранно е увеличила лихваните проценти по кридита. Клаузата е нищожна и съгласно чл. 146, ал.5 ЗЗП въззивният съд е приел възнаградителната лихва, както и лихвата за „просрочие“ по номинално зададените в договора размери,тъй като само по отношение на тях солидарните длъжници са могли да предвидят последиците на неизпълнението си.Съразмерно са определени и разноските. Касаторите обжалват решението като неправилно и незаконосъобразно. В приложеното към жалбата изложение се посочват основания на чл.280,ал.1т.1 ГПК и очевидна неправилност,чл.280,ал.2,предл трето ГПК Оспорва се, че когато кредиторът не е упражнил правото да обяви остатъка от дълга за предсрочно изискуем ,предвиденият иск по чл422, ал.1 ГПК следва да се уважи за всички вноски с настъпил падеж към датата на последното съдебно заседание. Този извод в мотивите на съда ,по материалноправен и по процесуалноправен въпрос,е в противоречие с ТР №4/18.06.2014г на ОСГТК според което в този случай искът следва да се отхвърли изцяло .Според защитата решението е очевидно неправилно ,тъй като е извършена подмяна на заявената установителна искова претенция, като основана на изменен договор - тъй като предсрочната изискуемост изменя договора ,а в случая тя не е настъпила. Отговор е постъпил от „Токуда Банк“АД чрез пълномощик юрисконсулт Р.Ж..Оспорва се наличието на основание за допускане на касационната жалба поради липса на формулирани въпроси.Не са развити и релевантни доводи за противоречие с тълкувателна практика, като допълнителен критерии по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК .Липсва всякаква очевидност за неправилност. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Освен че не са формулирани никакви правни въпроси, което е общо изискване за допускане на възизвото решение до касационно обжалване - включително при изтъкнат специален критерии по чл. 280, ал1 т.1 ГПК, в изложението се оспорват съображения на въззивния съд, които не са обуславящи за постановения резултат, в решаваща за издхода на делото насока. В случая е прието за установено, че остатъка от дълга по кредита е бил надлежно обявен на длъжниците като предсрочно изискуем, а не обратното. Бургаски апелативен съд е изтъкнал т.1 от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2017 г., ОСГТК, коментирал е броя на вноските с настъпил до провеждане на последното съдебно заседание падеж, но не за случай, при който предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, а за да отговори на доводите и защитните възражения на ответниците какво е дължимото произнасяне на съда с решение по иска, дори когато предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди подаване на заявлението. Позовавайки се на ТР № 8/2.04.2019 г. на ОСГТК въззивният съд е отговорил на доводите на ответниците с оценката, че фактическото им възражение за невръчване /несъобщаване на изявлението на кредитора от 07.12.2017г,а също така и правното: че предсрочна изискуемост не е настъпила към момента на заявлението по чл. 417 ГПК, не би имало никакъв полезен ефект при отричане на вземането по съдебен ред,докато първоинстанционният съд (постановил решението си преди приемането на ТР № 8/2.04.2019 г. на ОСГТК) е приел обратното. За пълнота следва да се изтъкне ,че разрешението на въпросите в ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2017г.ОСГТК, което касаторите пряко оспорват в изложението по предмета на установителния иск и съдебното решение в производството по чл. 422 ГПК ,е задължителна за съдилищата съдебна практика, която не засяга прилагането на ТР № 8/2.04.2019 г. ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 8/2017г. по същите въпроси. Служебната проверка относно неравноправен характер на договорни клаузи е довела въззивния съд до извода,че разглежданият случай попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, уговарящи едностранно и по неясни критерии увеличение на възнаградителната и други лихви по кредита. Това е наложило и преизчисленията, възложени на вещо лице.Когато на съда са необходими спациални знания назначаването на съответната съдебна експертиза не е в нарушение на диспозитивното начало в процеса и решение ,основано на заключение по служебно назначена експертиза, не може да се квалифицира като очевидно неправилно. Към установените факти е приложен съответния закон .Въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика на ОСГТК на ВКС за да отхвърли тезите на защитата, повдигнати и при настоящето касационно обжалване. Поради това квалифициращият признак в чл. 280, ал.2 предл трето ГПК не е налице по отношение на обжалваното въззивно решение Ответникът по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение,което искане следва да се уважи с присъждането му до размера на сумата 250 лв. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.