Определение № 127 от 25.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3069/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Й., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. Д., срещу решение №1420 от 01.07.2020 г. по гр. дело № 4398/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №3959 от 18.06.2018 г. по гр. дело №12123/2015 г. на Софийския градски съд са отхвърлени исковете и с правно основание чл.49 ЗЗД срещу община Харманли за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща и Ж. Н. Х. и за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка и К. Г. Н.. Ответникът по касационната жалба община Харманли не е заявил становище. Въззивният съд е приел, че е предявен иск за вреди от неизпълнение задължението на собственика да стопанисва и поддържа собствения му язовир И., в резултат на което се е скъсала язовирната стена, с.Бисер е било залято и двамата родители на ищцата са се удавили в наводнението. Собственик на язовира е ответникът по иска – община Харманли, поради което нейната отговорност следва да се изследва при условията на чл. 49 ЗЗД. Доказана е обективната гаранционна отговорност на собственика в качеството му на възложител за действията и бездействията на лицата, на които е възложена работа във връзка с поддръжката на язовира, както и че тези действия и бездействия са в пряка причинна връзка с произтеклите вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. Ищцата е в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалите от наводнението. Съобразно принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, претърпените от нея неимуществени вреди ще бъдат възмездени справедливо чрез парично обезщетение от по 100 000 лева за всеки родител. Жалбоподателката Н. Ж. Й. е изложила доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и решения на ВКС. Касационната жалба на Н. Ж. Й. е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване на решение №1420 от 01.07.2020 г. по гр. дело № 4398/2018 г. на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и трябва да се извърши проверка за съответствието му с посочената от касатора практика на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.