Определение № 7 от 01.02.2018 г. на ВКС по д. № 44/2017 г.

Производството е по чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по повдигната от Районен съд - Бургас препирня с Административен съд - Бургас за подсъдност на делото по искова молба на Х. Р. Р. от [населено място] срещу Прокуратура на РБългария за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, претърпени от отменени като незаконосъобразни прокурски постановления по чл.84, ал.8 ЗМВР за връщане на лек автомобил, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата. Х. Р. Р. е депозирал искова молба срещу Прокуратура на РБългария за заплащане на обезщетение на вреди от отменени прокурорски постановление по чл.84, ал.8 ЗМВР, до Административен съд - Бургас. С определение от 30.06.2017г. по адм.д.№1645/2017г. на на Административен съд - Бургас, производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Бургас, по съображения, че с оглед твърденията на ищеца, че вредите са причинени от отменени прокурорски постановление, искът следва да се разгледа на основание чл.2, ал.3 ЗОДОВ по реда, установен от Гражданския процесуален кодекс, а не по реда на АПК. С определение от 20.09.2017г. по гр.д.№5011/2017г. на Районен съд-Бургас е повдигнат спор за подсъдност между общия и административния съд. Районен съд-Бургас е приел, че в разглежднания случай твърденията на ищеца са свързани с вреди, настъпили от незаконосъобразни актове на ОП-Бургас и АП-Бургас – постановления за връщане на движима вещ по чл.84, ал.8 ЗМВР, които не попадат сред лимитативното изброяване по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, поради което е приел, че приложима е разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ и спорът следва да се разгледа от административния съд. Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира следното: Х. Р. Р. е подал срещу Прокуратура на РБългария искова молба за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменени като незаконосъобразни постановления по чл.84, ал.8 ЗМВР за връщане на лек автомобил, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата. С решение № 4 от 16.03.2017 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 16/2016 г./Обн., ДВ, бр. 26 от 28.03.2017 г./ са обявени за противоконституционни разпоредбата на чл. 84, ал. 6, изр. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; посл. доп., бр. 13 от 2017 г./, както и на чл. 84, ал. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи в частта й "в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта". В решението е прието, че актът на прокурора, издаден по реда на чл. 84 ЗМВР, има характера на административен акт и постановявайки го в този случай прокурорът действа като административен орган. С оглед административния характер на акта, предявеният иск за обезщетение на вреди от незаконосъобразни прокурорски постановления по чл.84, ал.8 ЗМВР следва да се разгледа от Административен съд, който е компетентния съд, съгласно чл.1, ал.2 ЗОДОВ. По изложените съображения петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд