Определение № 5253 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 206/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 5091 от 05.09.2024 г. по в. гр. д. № 9132/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20089473 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 66012/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Л. Д. против Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ искове: за заплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия от страна на служители на ответника при осъществяване на дейността им по извършване на всички операции по преглед на представено за регистрация МПС; на сумата от 173 лв. - законна лихва за периода 30.08.2019 г. -15.11.2019 г., както и за сумата от 1 895 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за нетрудоспособност и месечното трудово възнаграждение, съответно сумата от 41 лв. - лихва за периода 30.08.2019 г. - 15.11.2019 г.

Прието е, че исковата молба на Г. Л. се основава на следните твърдения:

На 30.08.2019 г. ищецът посетил пункт на КАТ-София за първоначална регистрация на закупено от него МПС. Около 9, 00-9, 30 ч. служител на ответника го поканил да вкара автомобила в предвиденото за тази цел помещение, представляващо канал № 2. Помещението представлява хале, на пода на което има няколко канала за прегледи на автомобили, като МПС се поставя така, че каналът да е под него, с което се осигурява прегледа му от долната част. Широчината на канала е по-малка от тази на МПС /около 80 -100 см/, а дълбочината му е около 200-250 см. Върху двата края на канала по дължина има монтирани метални релси. Ищецът вкарал МПС в помещението по указания му от служителя начин, след което от него е било изискано да отвори предния капак на автомобила. Ищецът освободил капака от заключващото устройство и излязъл от автомобила, за да го отвори отвън. В помещението имало двама служители. Единият извършил огледа и му разпоредил да затвори капака и да премести напред автомобила. За тази цел ищецът трябвало да прескочи канала, така че двата му крака да са от двете страни на канала, да застане пред автомобила, за да освободи и затвори предния капак. При опита да прескочи канала, който не е обезопасен, кракът му се подхлъзнал, той загубил равновесие и паднал върху металната релса, която е по ръба на канала, удряйки се в нея с тялото си, след което паднал и в канала. Почувствал много силна болка в областта на гръдния кош, не можел да си поеме въздух и да се движи известно време. Излязъл от канала с чужда помощ и бил откаран с линейка. Оказало се е, че има счупено ребро. Освен изпитваните силни болки и свързаните с тях неудобства, наложило се да ползва болничен лист, вследствие на което се получила разлика между трудовото му възнаграждение и обезщетението за ползвания отпуск по болест. Според ищеца ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за причинените му вреди при и по повод изпълнение на възложената от него работа, като се позовава на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, изр. последно и чл. 32в от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР. Твърди, че деянието, причинило вредите, се изразява в действия и бездействия на служители на ответника-технически специалисти /чл. 32 г от Наредба № I-45/2000 г. на МВР/ при осъществяване на възложената им трудова дейност, включваща извършване на всички операции по преглед на представеното за регистрация МПС /чл. 32в, ал. 3 от цитираната наредба/ и се изразяват в неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а бездействията - в невземане на необходимите мерки по време на извършваната от тях дейност за предотвратяване на увреждане. Противоправността на деянието се изразява в неспазване на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа, основана на общия правен принцип да не се вреди другиму. Позовава се на нормата на чл.14 ЗЗБУТ, задължаваща работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, освен на самите работещи, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

Въззивният съд е обсъдил писмените и гласни доказателства за настъпилия инцидент и претърпените вреди. Обсъдено е и заключението на приетата по делото медицинска експертиза, според което вследствие настъпилия инцидент - падане от около метър в канал, при ищеца са установени данни за контузия на гръден кош в ляво с охлузвания на кожата и счупване по мишнична линия на 11-то ляво ребро. Касае се за директно травматично въздействие със значителна сила в лява част на гръден кош, по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност. Травмата може да се причини по време и начин, описан в исковата молба. От медицинска гледна точка не е възможно да се определи причина за падането, респ. за възникване на инцидента. Травмата е била придружена с болки, страдания и функционални нарушения /затруднения движенията на снагата/, като болките са били интензивни и са изисквали медикаментозно обезболяване в продължение на поне седмица и са се усилвали при всяко движение и при дълбоко вдишване. След счупване на едно ребро консолидация настъпва до около 3 седмици. За правилно зарастване се изисква и имобилизация на гръден кош. При благоприятно протичане на възстановителния процес функционално възстановяване настъпва до 30 дни след травмата. Възстановяването на ищеца е протекло в рамките на средностатистическия период. Според вещото лице поради липса на проследяваща медицинска документация с обективни изследвания за състоянието на пострадалия от инцидента за периода от 2019 г. до 2021г. не може обосновано да се приеме, че при него към момента са налице последици във връзка с травмата. Теоретично е възможно при неправилни сраствания на счупеното ребро да е налице периодична изява на слаби болки, особено при натоварване или промяна във времето.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел следното:

На първо място – неоснователни са оплакванията за нищожност на първоинстанционното решение. Съдебното решение е нищожно, ако е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав, както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия; ако е постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт; нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав, да го подпишат. В случая решението е постановено от правоспособен съдия, участвал в съдебното заседание, на което е даден ход на делото по същество, в предписаната от закона форма и е подписано. Волята на съда за неоснователност на предявените искове поради липса на причинно-следствена връзка между поведението на служителите на ответника и претендираните вреди е разбираема и ясно формулирана.

На следващо място е прието, че по делото не са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, тъй като не е установено противоправно поведение на служителите на ответника, на които е възложено извършването на преглед на процесния автомобил във връзка с регистрацията му. Разпоредбата на чл.45 ЗЗД съдържа общо правило да не се вреди другиму чрез действие или бездействие. Ищецът мотивира противоправното поведение на служители на ответника, изразяващи се в бездействие. За да е налице бездействие, е необходимо лицето да е имало задължение да действа. В случая липсват правни норми, които да предписват обезопасяване на каналите в помещенията, в които се извършват прегледи на автомобили за регистрация. От показанията на разпитания свидетел е установено, че обезопасяването на каналите би попречило на изпълнението на функционалните им задължения и на използването на канала по предназначение. По делото не са ангажирани доказателства /длъжностни характеристики и др. /, които да вменяват в задължение на служителите на ответника да извършват действия по обезопасяване на помещенията, в които се извършват прегледите на автомобилите, респ. на каналите, поради което не може да се приеме, че те са допуснали нарушение на правилата за безопасност. Поради това съдът е приел, че служителите на ответника не са действали противоправно и не са допуснали нарушение на правила за безопасност; липсва причинно-следствена връзка между поведението им и претендираните вреди, които са настъпили по изключителна вина на ищеца поради несъобразяване с обстановката и спецификата на помещението, в което се е извършвала дейността по преглед на автомобила. Цитираните от ищеца текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР, уреждат дейността на пунктовете на звена „Пътна полиция“, свързана с регистрацията на превозните средства, и не съдържат разпоредби, свързани с правила за безопасни условия на труд, свързани с извършваната работата на служителите в посочените работни помещения.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Г. Л..

Жалбоподателят поддържа, че общото задължение да не се вреди другиму е всеобхватно и не се нуждае от по-детайлна регламентация поради обективната невъзможност да се опишат всички случаи на действия, предмети и явления, които са рискови за живота и здравето на човек. Като израз на конкретно проявление на общото правило на чл.45 ЗЗД следвало да се разглежда разпоредбата на чл.14 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, която задължава работодателите да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата освен на самите работещи, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до работните помещения, площадки или места.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. За да се обуслови противоправност на бездействието на деликвента за съобразяване на мерки на безопасност, трябва ли да са нарушени конкретни правила, предписани в нормативен акт, или би било достатъчно, ако бездействието е в противоречие с общоприети правила и стандарти на поведение;

2. За да е налице причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и настъпилото увреждане, трябва ли да се изследва механизмът на увреждането, т.е. действията, които са го причинили и дали те съставляват извършване на възложената работа, или е необходимо да се преценят реакциите и уменията на пострадалия за самосъхранение в специфична среда.

По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.3 на ППВС № 4/3010.1975 г.; ППВС № 9/28.12.1966 г. и практиката, изброена в определение № 50404 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2022 г., I г. о., а по втория въпрос – противоречие с ППВС № 9/28.12.1966 г.

Ответникът в производството СДВР не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на главния паричен иск за неимуществени вреди над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, включително и по свързания с него иск за имуществени вреди.

Въпрос № 1 в изложението към касационната жалба е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд, че в случая не е налице противоправно поведение от страна на ответника по предявения иск по чл.49 ЗЗД. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване, за да се извърши преценка дали обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВС и ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,