Определение № 18 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийския районен съд и Административен съд София - град относно това кой съд е компетентен да се произнесе по искова молба вх. № 1237/03.01.2025 г., подадена от В. Р. В. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която е поискано да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи вземане, установено със съдебно решение № 141678/14.06.2019г., постановено по гр. дело № 24399/2018г. на Районен съд София. С определение № 4306/30.01.2026г., постановено по гр. дело № 290/2025г. Софийският районен съд е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд София- град. За да приеме, че не е компетентен да разгледа и се произнесе по тази искова молба, съдът е счел, че в исковата претенция се съдържа волеизявление от страна на ищеца, че той и ответното дружество фигурират в ЦКР и ответникът е отказал да ги заличи, въпреки депозираната до него писмена молба за това. Според районният съд при тези факти следва ищецът да води не отрицателен установителен иск а такъв по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД вр. чл. 17 от GDPR. Прието е, че водения отрицателен установителен иск не цели защита от принудително изпълнение, видно от доказателствата по делото не се спори, че ответното дружество не е предприело никакви действия за търсене на присъдените суми, като фактът, че двете страни по спора фигурират в ЦКР не обуславя защита по чл. 124 от ГПК. Прието е, че реда за заличаване от ЦКР е по реда на АПК, като воденето на производство по реда на чл. 124 от ГПК няма като правна последица заличаването от ЦКР, за което се води друг вид производство. С оглед на това разглеждането на исковата претенция е прието, че следва да се разгледа от административният съд. С определение № 5075/09.02.2026г., постановено по адм. дело № 1436/2026г. Административен съд София - град е повдигнал спор за подсъдност, тъй като е приел, че със своя акт СРС е подменил предмета на търсената защита в противоречие с диспозитивното начало провъзгласено в нормата на чл. 6, ал. 2 от ГПК. АССГ приема, че определението на СРС е противоречиво, тъй като от една страна се приема че е недопустимо водене на отрицателен установителен иск, но не се прекратява производството а се изпраща по компетентност. Сочи се, че СГС вече се е произнесъл със съдебен акт по отношение приетото от СРС, че воденето на иск по чл. 124 от ГПК по отношение на ищеца е недопустимо, като е върнато производството на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Освен това АССГ е посочил, че ако се касае за търсене на защита срещу действия на администратор или обработващ лични данни, въпреки че в петитума изрично се претендира недължимост на посочените суми поради изтекла давност, то това е нередовност на исковата претенция и не се следва изпращане по подсъдност, а даване на указания за отстраняване нередовностите по исковата претенция. По тези доводи е повдигната и препирня за подсъдност между АССГ и СРС. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Софийският районен съд, по следните съображения: В исковата си претенция ищецът твърди, че като наследник на А. В. не дължи на дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сума в размер на 1 115.87лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на сумата; сума в размер на 169.33лв., представляваща договорена лихва за периода 30.10.2015г. – 10.11.2016г.; сума в размер на 179.16лв., представляваща лихва за забава за периода 30.10.2015г. – 30.05.2017г. и сума в размер на 582.99лв., представляваща такси за периода 30.10.2015г. – 10.11.2016г. Сочи, че сумите са по издадена заповед за изпълнение но, че до предявяване на иска ответната страна не е извършвала никакви действия по принудително изпълнение върху тези суми, като сочи изтекъл 5-годишен давностен срок за търсене на тези вземания. Твърди още, че това вземане фигурира в ЦКР, като е изпратено писмо до дружеството да извърши заличаване на вземането. Установява се още, че с отговора на исковата молба дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на основание чл. 237 от ГПК признава иска за основателен т.е. признава изтичането на 5-годишната погасителна давност в полза на ищеца и недължимостта на вземанията. При тези данни е следвало СРС да се произнесе със съдебен акт по реда на чл. 237 от ГПК, а не да прекратява производството по делото и да го изпраща по подсъдност на АССГ по иск който ищецът не е предявил. Следва да се отбележи, че ищецът е подал писмена молба до БНБ относно вписването му в ЦКР, като му е отговорено, че БНБ не извършва корекции в регистъра а това следва да се реализира от институциите извършващи подаване на информация до ЦКР. Според изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009г. за ЦКР институциите по нея са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, вкл. и при наличие на погасителна давност. В конкретния случай ищецът се позовава именно на погасителна давност за да отрече факта на дължимост на вземанията, като без разрешаване на този спор със СПН, той не би могъл да упражни правата си вкл. и тези свързани с заличаването му в ЦКР. Липсата на задължения за ищецът по договор за кредит, сключен с наследодателката му, поради тяхното погасяване по давност може да се реализира само в рамките на исково производство за установяване недължимост на същите. При съдебно установяване на недължимост на сумите, ищецът разполага с възможността предоставена по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009г. на БНБ да поиска корекция на информацията от финансовата институция, но с подобен иск, в разглежданата искова молба, съдът не е бил сезиран т.е. наличието на воден и приключил процес по установяване недължимост на претендираните суми, ищецът ще има правната възможност да иска корекция на вписаната в ЦКР информация от страна на ответното дружество, като кредитна институция. При отказ на финансовата институция да извърши исканата корекция, доколкото отново не е предвиден административен или съдебен контрол, според въззивния съд, увредената страна би разполагала с иск за обезвреда на причинените й вреди. В конкретния случай не се сочи в исковата молба неправомерно обработване на лични данни, както изисква нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД за да е подсъден спора на АССГ, а се претендира отрицателен установителен иск по отношение недължимост на вземания по сключен договор за кредит т.е. на основание налични граждански правоотношения. Воден от горното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд