Определение № 3417 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2177/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. С частни жалби с вх.№ 7468/23.04.2025г. и с вх.№ 7471/23.04.2025г. М. Л. Т. и В. Л. С., чрез адв. Г. К., обжалват определение № 1680 от 03.04.2025г. по гр.д. № 3818/2024г. на друг състав на ІV ГО на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против въззивно решение № 244 от 16.05.2024г. по в.гр.д.№ 210/2024г. на Благоевградския окръжен съд. И в двете частни жалби се поддържа, че определението е неправилно и необосновано и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба-И. Г. Я. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира частните жалби за допустими. При преценката за тяхната основателност, съдът съобрази следното: Въззивното решение № 244/16.05.2024г. по в.гр.д.№ 210/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 375/20.11.2023г. по гр.д.№ 810/2022г. на РС-Петрич, е постановено по следните обективно кумулативно съединени искове: конститутивен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД за частично разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 22.03.2017г.; иск по чл. 108 ЗС-за признаване наследствените права на ищците по отношение на шест от недвижимите имоти, предмет на договора и осъждане на ответника да им предаде владението; иск за осъждане на ответника да плати на ищците сумата 250 лева, с която неоснователно се обогатил, продавайки два от прехвърлените с договора от 2017г. имоти. Ищците са подали касационна жалба против решението на ОС-Благоевград, която с атакуваното в настоящото производство определение е оставена без разглеждане. За да постанови обжалвания резултат другият състав на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено по искове, всеки един с цена под 5 000 лева; съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, а подадената против него касационна жалба не подлежи на разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че касационната жалба на М. Т. и В. С. е процесуално допустима-подадена е против въззивно решение, което съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване, доколкото наред с конститутивния и осъдителния иск е предявен и разгледан иск по чл. 108 ЗС, който е обусловен от иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за вещно право. Правилно предходният състав на ВКС е установил, че цената на всеки един от предявените искове е под 5 000 лева. Не е съобразил обаче, че ограничението за цената на иска като предпоставка за допустимост на касационното обжалване, в случая не намира приложение. Предвид изложените съображения, определението на другия състав на ВКС следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО