Определение № 2165 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. И. и И. М. И., чрез процесуалния представител адвокат Н. С., срещу решение № 140 от 07.12.2022 г. по в. гр. д. № 245/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 308 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 329/2021 г. на Районен Съд- Търговице, с което е допусната съдебна делба между съделителите Ф. М. И., Г. Л. И. и Г. Л. И., от една страна и С. И. И. и И. М. И. от друга страна, на УПИ * /навес/ в кв.1 по плана на [населено място], с площ от 1 960 кв.м., при граници на имота: УПИ * -за магазин и услуги и стопанка сграда, УПИ *- овчарник, УПИ *-Я. Ш. М. и улица, при квоти: 4/12 ид.ч. за Ф. М. И., 1/12 ид.ч. за Г. Л. Л. и 1/12 за Г. Л. И. и по 3/12 ид.ч. за С. И. И. и за И. М. И.. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде отменено и да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за делба бъде отхвърлен със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран материалноправен въпрос, който според касаторите е обуславящ за изхода на делото и произнасянето по който от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „следва ли да се допусне до делба имот закупен на търг от един от съделителите, т.е чрез правна сделка“. Ответниците по касационната жалба- Ф. М. И., Г. Л. И. и Г. Л. И., са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л. И. са наследници /съпруга и деца/ на Л. И. И., починал през 2013г., брат на ответника С. И. И.. Установено е, че през 1994 г., по реда на ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на А. И. И., починала през 1983г., на двамата братя е възстановена собствеността върху ПИ с идентификатор № ***, с площ от 13 930 кв.м., находящ се в м.„Ш. с.“ и ПИ с идентификатор № ***, с площ от 3 199 кв.м., находящ се в м. „Д. Й.“, в землището на [населено място], общ. Т.. Прието е, че по силата на договор за замяна от 30.12.1999 г. с Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, двамата братя са придобили и собствеността върху УПИ * от 1 960 кв.м., като прилежаща територия към навес, закупен на търг от ЛС на ТКЗС с. Вардун на 01.06.1994 г. на името на ответника С. И., срещу купюри за дялово участие в стопанството, за което е сключен договор за продажба от 31.01.1997 г. Посочено е, че съгласно събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля Ш. А. и свидетеля Я. Я., които са съседи по имот, навесът е закупен на търг с купюрите от дяловото участие на Ф. М. И. в стопанството, където последната е работила като счетоводител, и както навесът, така и прилежащия терен, ведно с двете ниви са били ползвани от двамата братя, а след смъртта на Л. И. - от неговите наследници.Изложени са съображения, че тези гласни доказателства следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетелите имат преки възприятия като съседи и показанията им са подкрепени от писмените доказателства по делото за платени данъци относно имота в регулация, съвместното водене на дела от двамата братя относно имота и регистрирането на имотите в ДФ “Земеделие“ от ищцата И. за 2013 г.- 2021 г., за което е получавала субсидии. Посочено е, че по делото липсват доказателства ответникът И. да е имал дялово участие в стопанството, срещу което да е получил купюри за участието в търга. Формиран е решаващ правен извод, че процесният недвижим имот- УПИ *, с площ от 1 960 кв.м., с построения в него навес в кв.1 по плана на [населено място], е съсобствен между Ф. М. И., Г. Л. Л. и Г. Л. И. от една страна и С. И. И. и И. М. И. от друга страна, при квоти 4/12 ид.ч. за Ф. М. И., 1/12 ид.ч. за Г. Л. Л. и 1/12 за Г. Л. И. и по 3/12 ид.ч. за С. И. И. и за И. М. И., поради което е уважил като основателен предявения иск за делба при посочените квоти. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Според т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите“. Разпоредбата на чл. 77 от ЗС предвижда, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона.“Друг начин, определен в закон“ за придобиване на право на собственост по смисъла на цитираната разпоредба е всяко друго, различно от сделката и придобивната давност юридическо основание, на което с изрична разпоредба на закона се придава прехвърлително или конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ/ Решение № 152 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2019 г., II г. о., ГК/.Договорът за замяна е възмезден и двустранен договор, който има вещнопрехвърлително действие.Както продажбата, така и замяната уреждат преминаването на собственост от едно лице на друго.Ясната законова разпоредба и последователната практика на ВКС за способите, чрез които се придобива право на собственост изключва допускането на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. На основание чл.78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение