Определение № 4366 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост – с. Пчелина, чрез процесуален представител, срещу решение № 209/11.12.2025 г. по в. гр. д. № 551/2025 г., с което Окръжен съд-Разград е потвърдил решение № 171/30.07.2025 г. по гр. д. № 800/2024 г. на Районен съд-Исперих, с което са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ на П. К. Г. против Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. К. Г., извършено със заповед № 57 от 31.10.2024 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, ищцата е възстановена на преди заеманата длъжност „санитар“, ответникът е осъден да заплати сумата 8 958 лв. - обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за шест месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по сторените в производството разноски. В касационната жалба се прави искане обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1.Длъжен ли е работодателят в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да изложи подробни мотиви за липсващите качества на служителя или е достатъчно посочването на законовия текст, ако конкретните факти са известни на работника? 2.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства /вкл. гласни/ при преценка на фактическото основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ? Поддържа се твърдение, че въпросите са включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и се сочи, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По същество се поддържа оплакване, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация – П. К. Г. не е подал отговор в срока по чл. 287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че от приложен трудов договор № 10 от 01.08.2013 г., сключен между Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост - Пчелина като работодател и П. Г. като работник е видно, че П. Г. е била назначена на длъжността „санитар“. Посочил е, че трудовото правоотношение e прекратено със заповед № 57 от 31.10.2024 г., считано от 01.11.2024 г., а като основание за прекратяването е отразено: „липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работа“. Констатирал е, че по делото пред първата инстанция са били събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. К. и Ш. С., с чиито показания е посочил, че се цели доказването на липсата на ефективно изпълнение на трудовите задължения от страна на П. Г.. От правна страна въззивният съд е приел, че оспорваната заповед не съдържа мотиви, липсват конкретни данни, мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание, а именно: какви точно качества липсват на работника за ефективно изпълнение на работата; фактите, които са свързани с поведението на работника и защо при тези факти работата му е неефективна. Пояснил е, че липсата на мотиви за приложеното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда. Уточнил е, че липсващите качества могат да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ, което в разглеждания случай не било сторено. Позовавайки се на решение № 31 от 23.01.2002 г. на ВКС, III ГО, е посочил, че липсата на мотиви не може да се преодолее чрез въвеждането им при разглеждане на трудовия спор, тъй като законосъобразността на уволнението се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка е счел, че не е необходим анализ на събраните пред първа инстанция гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. В заключение е приел, че само на това формално основание уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият от поставените въпроси е обусловил решаващите изводи на съда, поради което е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, но липсва твърдяното противоречие. Според разясненията, съдържащи се в т. 3 от тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, от изискването за индивидуализация на писменото волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ произтича задължението на работодателя да изброи кои знания, умения или навици липсват или да посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. Решението, с което се приема, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, когато заповедта за уволнение възпроизвежда единствено законовото основание/съдържание на правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, следва да се приеме за съответно на тълкувателното решение. В съответствие с тълкувателното решение въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „санитар“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконно, тъй като заповедта не съдържа мотиви, а единствено е възпроизведено законовото съдържание на правото по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Едва с отговора на исковата молба ответникът-работодател е посочил фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което процесуално поведение не може да замести липсата на индивидуализация на писменото волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Практиката на ВКС е безпротиворечива, че няма пречка липсващите качества да бъдат посочени в отделен документ, съставен от работодателя, стига да е доведен до знанието на работника/служителя и заповедта да препраща към него. /в този смисъл е решение № 318 по гр. д. № 1201/2014 г., ІV г.о, решение № 425 по гр. д. № 1966/2010 г., ІV г.о. и много други/. Но настоящият случай не е такъв. До същия правен извод е достигнал и въззивният съд. Следователно не е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. По отношение на втория въпрос, то в съответствие с тълкувателното решение въззивният съд се е концентрирал само върху съдържанието на заповедта за уволнение, а не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда свидетелските показания, които не могат да заместят липсата на фактическо основание по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ. Следователно по поставения въпрос не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради изложените съображения, обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение