Определение № 572 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2314/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от кооперация „Младежка кооперация Ялта“, гр. София, чрез процесуалния представител адв. Д. Л., частна касационна жалба против определение № 1842 от 18. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 2141/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е потвърдено протоколно определение от 31. 01. 2020 г. по гр. д. № 950/2014 г. на СГС, ГО, I-15 с-в, с което производството по делото е прекратено. Поддържа се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му в нарушение на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК – с доводи, че при неяснота относно наличието на правен интерес от иска, съдът следва да даде възможност на ищеца да уточни интереса си от предявяването му. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Иска се отмяна на въззивното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения негаторен иск. От ответната страна по частната жалба – Столична община е подадено, чрез адв. Р. В., писмено възражение, с което се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение, законосъобразност на същото и неоснователност на частната жалба. 1 Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от кооперация „Младежка кооперация Ялта“ против Столична община иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на общината да преустанови действията, с които пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху процесния недвижим имот – самостоятелен търговски обект на две нива с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], с предназначение книжарница, находящ се в [населено място], [улица], североизточното крило на пешеходен подлез „Ректората“, придобит от ищцовата страна по давност, изразяващи се в обявяване на конкурсна процедура за отдаването му под наем със заповед № СО-РД-081/15. 01. 2013 г. на кмета на Столична община, с която е разпоредено да се проведе публично оповестен конкурс за отдаване под наем на процесния имот, да се утвърди конкурсна документация от кмета на район „Средец“, както и да де сключи наемен договор със спечелилия конкурс участник. Иска се и прекратяване на конкурсната процедура. В хода на исковото производство заповед № СО-РД-081/15. 01. 2013 г. на кмета на Столична община е отменена с решение на Административен съд – София град, потвърдено от Върховния административен съд. Във връзка с това новонастъпило обстоятелство е предоставена възможност на процесуалните представители на ищеца да обосноват правния си интерес от иска по чл. 109 ЗС, като посочат факти, от които същият произтича, доколкото индивидуалният административен акт, с който е разпоредено откриването и провеждането на конкурсна процедура за отдаване под наем на процесния имот е отменен и обявената конкурсна процедура е прекратена. Адвокатите-пълномощници на ищеца не са изложили основателни аргументи във връзка с тезата си за наличие на правен интерес, нито са посочили факти, от които същият произтича. Оставено е без уважение искането им да бъде отложено делото за посочване на фактите, представляващи основания на иска по чл. 109 ЗС. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че откритата със заповед на кмета на Столична община публична конкурсна процедура за отдаване под наем на процесния имот, която е посочена като обстоятелство, пречещо на ищците да упражняват правото си на собственост върху имота, е прекратена, което лишава предявения иск по чл. 109 ЗС от правен интерес. Въззивният съд е преценил за законосъбразни изводите на първоинстанционния. Приел е, че основания за защита с иска по чл. 109 ЗС се пораждат само при наличие на пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според предназначението му. След като основанието за търсената защита – обявеният конкурс от СО е отпаднало и не са посочени поведение на ответника или поддържано от него състояние, смущаващо упражняването на претендираното от ищеца право на собственост върху вещта, е налице липса на правен интерес от търсената защита. Отпадането в хода на производството на фактическото основание на иска поражда и липса на необходимост от предоставяне на възможност за излагане на правни съображения за интерес от търсената защита. И в частичната жалба не се сочат фактически обстоятелства, пораждащи интерес от иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следният процесуалноправен въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: ако поради промяна на обстоятелствата в хода на процеса е налице неяснота относно наличието на правен интерес от предявения иск по чл. 109ЗС, следва ли да се даде възможност на ищеца да доуточни правния си интерес или производството подлежи на прекратяване незабавно. Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 69 от 7. 04. 2017 г. по ч. гр. д. № 1219/2017 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 283 от 25. 05. 2009 г. по ч. гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 205 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 149/2011 г. на ВКС, 2 г.о. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. На първо място, същият е несъответен на фактите по делото. В случая не е налице изменение на първоначално заявените от ищеца факти, посочени като основания за предявяване на иска по чл. 109 ЗС, а е налице 3 несъществуване, поради отпадането им в хода на производството, на първоначално заявените основания на негаторния иск. На следващо място, не е налице противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, тъй като поставеният въпрос въобще не е обсъждан в цитираните по-горе актове на ВКС. В определение № 69 от 7. 04. 2017 г. по ч. гр. д. № 1219/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е обсъждан въпросът налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. В определение № 283 от 25. 05. 2009 г. по ч. гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, 2 г.о. спорен е бил въпросът дали разпоредбите на чл. 419 и 420 ГПК /отм./ за реализиране правата в изпълнителния процес е пречка за предявяване на претенциите по исков ред, чрез иск по чл. 109 ЗС. В решение № 205 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 149/2011 г. на ВКС, 2 г.о. е обсъждан въпрос, касаещ задължението на съда да се произнесе по наведените в исковата молба обстоятелства а при неяснотата им – да предприеме действия по установяване на действителния смисъл на ищцовите твърдения. В случая фактическите твърдения на ищеца, свързани с иска по чл. 109 ЗС, са били ясни – наличие на конкурсна процедура за отдаване на наем на собствен на ищеца имот, обявена със заповед на кмета на Столична община, което пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху търговския обект. Безспорно и ясно е и отпадането на така заявените обстоятелства – отмяната на заповедта на кмета на Столична община и прекратяване на конкурсната процедура. Отделен е въпросът, че искът по чл. 109 ЗС е недопустимо средство за защита срещу правни действия, предприети от претендиращия да е собственик на имота (в случая - издаване на индивидуален административен акт за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на процесния търговски обект), срещу които правни действия е предвиден друг ред за защита (в случая - обжалване на индивидуалния административен акт, който е и реализиран успешно от ищцовата страна). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение