Определение № 645 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 399/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на А. М. Т. от [населено място] срещу определение №273 от 03.05.2012 г. по ч. т. дело № 245/2012г. на ВКС, ТК, първо отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 770 от 19.12. 2011 г. по ч.т.д. 311/ 2011 г. на ОС-Силистра, с което е отменено постановено по реда на чл.389 ГПК първоинстанционно определение за допускане на обезпечителна мярка по негов иск срещу РПК”Н.”-Д. и вместо него е постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се отмяна на същото, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното определение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба срещу определението, с което е отменено постановено по реда на чл.389 ГПК първоинстанционно определение за допускане на обезпечителна мярка и вместо него е постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, съставът на ВКС, Първо т.о. е преценил, че същото не подлежи на касационно обжалване, доколкото не попада в категорията определения, за които чл.274 ал.3 ГПК изрично предвижда такова. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което с което е отменено постановено по реда на чл.389 ГПК първоинстанционно определение за допускане на обезпечителна мярка и вместо него е постановено друго, с което молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение не попада в нито една от горните категории. В тази насока е и безпротиворечивата константна практика на ВКС.Това следва и с аргумент за противното от разпоредбата на чл.396 ал.2, предложение последно ГПК, която предвижда изрично касационно обжалване само на определението на въззивната инстанция, с което се допуска за пръв път обезпечение, но не и на това, с което молбата по чл.389 ГПК се оставя без уважение. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение