Определение № 50573 от 25.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1879/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Сиконко Билдинг“ АД срещу решение № 126 от 25.02.2022 г., постановено по в.т.д. № 286/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което (след отмяна на решение № 260423/23.11.2020 г. по т.д. № 2214/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, 20 състав ) са отхвърлени следните предявени от синдика на „Сиконко билдинг" АД (н) искове: 1.) иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. З ТЗ срещу „Черноморски инвестиции“ ЕООД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Сиконко Билдинг" АД (н.) на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нот. акт № 136/27.04.2012 г. между „Сиконко Билдинг" АД (н.) като продавач и „Черноморски инвестиции" ЕООД като купувач; 2. ) иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Сиконко билдинг" АД (н) на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нот акт № 142/17.11.2015 г., между „Черноморски инвестиции" ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД като купувач; и 3.) иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг" АД държането на недвижимия имот, предмет на продажбата съгласно Нот. акт № 142/17.11.2015 г., том 45, № вх.рег. № 15304/17.11.2015 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, обусловил отхвърляне на иска по чл. 647, ал. 1, т. З ТЗ, че липсва съществена нееквивалентност на насрещните престации при договора за продажба от 27.04.2012 г. Твърди се, че този извод е направен при допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Според касатора изслушаните пред въззивната инстанция съдебно-оценителски експертизи са необосновани и се базират на ограничен сравнителен материал. Акцентира се върху компетентността на заключенията, приети пред първата инстанция, относно справедливата пазарна оценка на процесния имот, за които се твърди, че отчитат конкретната специфика на имота. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на виждането на въззивния съд, че по отношение на втория иск по чл. 135 ЗЗД свързаността на втората разпоредителна сделка следва да се разглежда на плоскостта на увреждането на кредиторите на несъстоятелността. Поддържа се, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 646, ал. 7 ТЗ, към която препраща правната норма на чл. 646, ал. 3 ТЗ. Според касатора установената недобросъвестност на втория приобретател рефлектира върху действителността на сделката, по която същият е страна, а оттук следва, че тази недобросъвестност е релевантна за несъстоятелния длъжник По съображение, че искът по чл. 649, ал. 2 ТЗ е обусловен от основателността на предходните искове по 647, ал. 1, т. З ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, се претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете, така както са предявени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставен е следният процесуалноправен въпрос: „ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1857/2020 г. на II г.о.; решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о.; решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на II г. о.; решение № 138/13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г. на IV г.о.; решение № 170/29.11.2018 г. по гр. д. № 3957/2017 г. на III г.о.; решение № 111/17.07.2018 г. по гр. д. № 3695/2017 г.на III г. о.; решение № 72/15.07.2016 г. по гр. д. № 290/2016 г. на II г. о.; решение № 248/07.01.2010 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на IV г. о. и решение № 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на I г.о.

Очевидната неправилност на въззивното решение като предпоставка за допускането му до касационно обжалване е обоснована с оспорения с касационната жалба извод на въззивния съд, че дори и да се приеме, че е налице увреждане, поради свързаността на купувача по първата сделка и продавач по втората сделка от една страна, и третото лице (вторият ответник по делото) от друга страна, то такова увреждане би могло да бъде налице по отношение на кредиторите на продавача по втората сделка, а не по отношение на неплатежоспособния длъжник. Сочи се, че приемайки противоположното, съдът е формирал очевидно неправилен извод до степен, че неправилността му да може да бъде констатирана от касационния съд без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Черноморски инвестиции" ЕООД, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че въззивният съд е обсъдил относимите доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Подчертава се, че въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като от една страна очевидната неправилност не е аргументирана, а от друга – че решаващият извод за отхвърляне на иска по чл. 135 ЗЗД не е заради твърдения от касатора неправилен довод, че презумпцията за знание за увреждане на приобретателя по втората сделка, следва да се прецени единствено по отношение на кредиторите на прехвърлителя по втората сделка, а защото въззивният съд е приел, че не е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността от първата сделка. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба и от „Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил решение № 260423/23.11.2020 г., постановено по т.д. № 2214/2018 г. на Софийски градски съд, с което са били уважени предявените от синдика на „Сиконко Билдинг“ АД искове като вместо това апелативният състав е отхвърлил: 1.) иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. З ТЗ срещу „Черноморски инвестиции“ ЕООД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Сиконко Билдинг" АД (н.) на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 136/27.04.2012 г. на нотариус per. № 133-РС-Бургас между „Сиконко Билдинг" АД (н.) като продавач и „Черноморски инвестиции" ЕООД като купувач; 2. ) иска с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Сиконко билдинг" АД (н) на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 142/17.11.2015 г., том 45, вх.рег. № 15304/17.11.2015 г. между „Черноморски инвестиции" ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД като купувач; и 3.) иска с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг" АД държането на недвижимия имот, предмет на продажбата съгласно Нот. акт № 142/17.11.2015 г., том 45, № вх.рег. № 15304/17.11.2015 г., а именно: поземлен имот с идентификатор 67800.6.719, находящ се в [населено място], о м. Буджака, с площ на имота от 4 497 кв.м.

Въззивният състав е посочил, че по делото е установено по безспорен начин, че

• на 27.04.2012 г. „Сиконко Билдинг" АД (н.) е прехвърлило на „Черноморски инвестиции" ЕООД чрез договор за продажба правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67800.6.719., находящ се в [населено място], м. „Буджака", с площ от 4 497 кв.м., Поземленият имот е незастроен и уговорената за него продажна цена възлиза на 120 000 евро;

• с решение от 19.10.2017 г., постановено по т.д. № 7126/2013 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Сиконко Билдинг" АД, като за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 31.03.2012 г. Производството по несъстоятелност е открито по молба, подадена на 11.11.2013 г.;

-на 17.11.2015 г. приобретателят „Черноморски инвестиции" ЕООД е сключил с ответника „Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД договор за продажба на правото на собственост върху процесния имот

• към момента на сключване на втората сделка управител на купувача „Блек сий естейт мениджмътн" ЕООД е П. И. И., който към същата дата е бил управител и едноличен собственик и на прехвърлителя „Черноморски инвестиции" ЕООД (лицето е било и едноличен собственик на приобретателя до 2010 г.).

Въззивният състав е отразил, че от основното заключение на съдебно-оценителската експертиза, изготвено пред първата инстанция, при използване на метода на пазарните аналози (сравнителен метод), базиран на данни от реализирани сделки и от предложения за продажба на недвижими имоти, вещото лице е определило пазарна цена на имота към процесната дата в размер на около 409 800 лв., но ако за аналози се използват само предоставените от ответника четири броя нот. актове, то средната стойност би била 294 310 лв. Посочено е, че според заключението на повторната съдебно-оценителска експертиза, изготвена въз основа на разширен обем на изследваните данни, при отчитане на всички сключени в местността сделки съгласно справка от Агенция по вписванията и при използване на методът на пазарните аналози с два подхода вещото лице е определило пазарна цена в размер от 396 968,15 лв. или 388 646,52 лв.

В обжалваното решение е акцентирано върху заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание съдебно-оценителска експертиза пред въззивната инстанция, от която се установява, че индикативната оценка на процесния имот по метода на пазарните аналози към м.04.2012 г. е 190 133 лв. без ДДС, а индикативната оценка на недвижимия имот по метода на арх. Н. е 262 880 лв. без ДДС като вещото лице, въз основа на тези два метода, при тежест на отделните методи 60% за пазарните аналози и 40% за метода на арх. Н., определя, че моментната справедлива пазарна стойност на имота е 259 232 лв. без ДДС. В допълнителното заключение, представено пред въззивната инстанция, вещото лице сочи цена в размер на 204 236 лв. без ДДС като в обясненията си, дадени в открито заседание на 04.02.2022 г., твърди, че при изготвяне на заключението си е използвала както изпратените от АВ файлове с 4 500 сделки, така и описаните и използваните пред първоинстанционния съд около 15 на брой сделки.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че предявеният иск от синдика на „Сиконко Билдинг" АД (н.) с правно основание чл. 647, ал. 1, т. З ТЗ срещу „Черноморски инвестиции“ ЕООД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Сиконко Билдинг" АД (н.) на договор за продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 136/27.04.2012 г. на нотариус per. № 133-РС-Бургас между „Сиконко Билдинг" АД (н.) като продавач и „Черноморски инвестиции" ЕООД като купувач, е неоснователен. Съдът е посочил, че основателността на иска, с който се атакува първата сделка, се предпоставя от установяването при условията на пълното и главно доказване на фактите, уредени в действащата към момента на сключването на сделката редакция на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ - сделката да е извършена от неплатежоспособния длъжник, да е възмездна, даденото по нея значително да надхвърля по стойност полученото и да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. Съдът е отразил, че единствената оспорена от ответника предпоставка по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е, че даденото по атакуваната сделка значително да надхвърля по стойност полученото.

Анализирайки в детайли заключенията по извършените в първата и във въззивната инстанция съдебно-оценителски експертизи ( основни и допълнителни ), въззивният съд е изложил подробни мотиви защо възприема като справедлива оценка на процесния имот към датата на сключване на договора – април 2012 г., а именно сумата от 204 236 лв. без ДДС, посочена в допълнителното заключение, прието пред въззивната инстанция. От една страна съдът е акцентирал върху основанието за използването на метода на арх. Н. за оценка, който оценява земята въз основа на това какво може да се построи (реализира) върху нея, както и върху обстоятелството, че при изготвянето на експертизата пред апелативната инстанция вещото лице е използвало предоставени от Агенцията по вписванията данни за извършени около 4 500 сделки, селектирани от вещото лице по зададените от съда критерии. От друга страна въззивният състав е изложил съображения защо счита, че използваните критерии за оценка при изготвяне на заключенията пред първата инстанция, не дават точна оценка на имота ( по отношение на използваните от тях корекционни коефициенти на цените от 2020 г., а не за 2012 г.), както и че доколкото използваните данни от интернет могат да бъдат манипулирани. Приемайки, че моментната справедлива стойност на процесния имот към м. 04.2012 г. е 204 236 лв. без ДДС, както и че по делото не се спори между страните, че имотът е отчужден от неплатежоспособния длъжник за сумата от 120 000 евро, съдът е формирал извод ( с позоваване на практиката на ВСК ), че в случая не е налице последният елемент от хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. З ТЗ, обосноваващ основателността на предявеният иск, а именно - даденото значително да надхвърля по стойност полученото.

След като е изложил съображения, че правилната правна квалификация на предявения от синдика на „Сиконко Билдинг" АД (н.) втори иск за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на „Сиконко билдинг" АД (н) на договор за продажба на същия недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 142/17.11.2015 г., том 45, вх.рег. № 15304/17.11.2015 г. между „Черноморски инвестиции" ЕООД, като продавач и „Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД като купувач, е по чл. 135 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на увреждащата сделка, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни - знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател. С оглед на задължителните указания по т. 3 TP №2/2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е подчертал, че за да е основателен съединения иск по чл. 135 ЗЗД, е необходимо да е налице увреждане на кредиторите на неплатежоспособния длъжник. Имайки предвид заключението във въззивното решение, че по отношение на първата сделка не е налице увреждащо действие, извършено от неплатежоспособния длъжник при сключването на първата разпоредителна сделка с процесния имот, т.е., че с нея не е налице увреждане на кредиторите, чиито процесуален субституент е ищеца по делото, съдът е формирал извод за неоснователност на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД. Посочил е, че дори да се приемат за основателни изложените в исковата молба доводи, че е налице увреждане, тъй като купувача по първата сделка и продавач по втората и третото лице (втория ответник по делото) са свързани лица, поради което е налице увреждане, то такова би могло да бъде налице по отношение на кредиторите на продавача по втората сделка, а не на тези на „Сиконко Билдинг" АД (н.).

На последно място в обжалваното решение е отразено, че с оглед изхода на спора по първите два иска, предявеният иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг" АД държането на процесния недвижимия имот, също се явява неоснователен.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк..д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и не покрива допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване формулираният от касатора процесуалноправен въпрос: „ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ?“. Както бе посочено по-горе въззивният състав е обсъдил подробно и в детайли всички относими за спора доказателства в контекста на твърденията и възраженията на страните по предявените искове. Във връзка със спорния по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ въпрос съдът е обсъдил основното и допълнителното заключение по извършената съдебно-оценителска експертиза пред първата инстанция, както и основното и допълнителното заключение по извършената пред въззивната инстанция съдебно-оценителска експертиза. Приетата от апелативния състав за справедлива стойност на процесния имот към м. 04.2012 г. от 204 236 лв. без ДДС, е мотивирана в обжалваното решение след анализ на посочените по-горе експертизи. Несъгласието на касатора с възприетата от съда оценка на процесния имот, обусловила извод за липсата на нееквивалентност на насрещните престации, е относимо към правилността на въззивното решение, свързана с обсъждането на събраните по делото доказателства, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме prima facie, т.е. без анализ на доказателствата по делото, че е явно необоснован извода на съда, че доколкото по отношение на първата сделка не е налице увреждащо действие, извършено от неплатежоспособния длъжник при сключването на първата разпоредителна сделка с процесния имот, това води до неоснователност и на втория конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД. В случая ищецът не твърди, а и от доказателствата по делото не се установява, че е налице свързаност на страните по иска по чл. 647 ТЗ - „Сиконко Билдинг" АД (н.) и „Черноморски инвестиции“ ЕООД, което да обуслови недействителност на договора между тях по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извън основанието по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. При това положение формираният извод, че основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, с който се атакува последващата сделка между очевидно свързаните лица „Черноморски инвестиции“ ЕООД и „Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД, е обусловена от наличието на увреждане по първата сделка, не е нито във видимо противоречие със закона, нито е необоснован до степен на очевидна неправилност.

Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, претендирани от ответника по касация „Блек сий естейт мениджмънт" ЕООД, тъй като с отговора на исковата молба на това дружество, не са представени доказателства за направени разходи във връзка с касационната жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,