Определение № 60716 от 23.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2506/2021 г.

Производството е по реда на чл.288,ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на кредитора НАП срещу Решение № 37 от 15.07.2021г. по в.т.д.№ 114/2021г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 64 от 26.02.2021г. по т.д./н/ № 368/2008г. на ОС Бургас, с което на основание чл.735,ал.1,т.2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на кооперация „Р.-92“/н/ със седалище [населено място], общ.Средец и на основание чл.735,ал.3 ТЗ кооперацията е заличена в ТРРЮЛНЦ. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно и връщане на делото на съда по несъстоятелността за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспорва се правилността на извода на въззивната инстанция, че при наличие на стабилизирано решение на проведеното на 31.07.2020г. заключително събрание на кредиторите на кооперацията по чл.734 ТЗ, съдът по несъстоятелността няма правомощие да осъществява контрол върху решенията, включително и по въпроса за непродаваемите имуществени права. Твърдението е, че решенията на заключително събрание на кредиторите противоречат на целите на закона и са нищожни, тъй като на един конкретен кредитор е възложено останалото имущество на дружеството, чиято стойност надхвърля размера на приетите му вземания. Наведени са и твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивния състав - отсъствие на собствени изводи и съображения и необсъждане на доказателства при формално препращане към мотивите на първата инстанция. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните“ при допълнителната предпоставка на т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на практика, постановена по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС. Като въпрос „от значение за точното прилагане на закона“ се иска допускане на обжалването по въпроса: „ При постановяване на решението си по чл.735,ал.1,т.2 ТЗ, длъжен ли е съдът по несъстоятелността да изследва самостоятелно наличието на предпоставките във визираната правна норма, в това число изчерпване на масата на несъстоятелността, или е обвързан изцяло от решението на събранието на кредиторите по чл.734,ал.2 ТЗ, включително и в случаите, в които решението от заключителното събрание противоречи на целта на производството по несъстоятелност или се явява нищожно“. В писмен отговор синдикът М. В. оспорва основателността на искането за допускане на обжалването. Не е постъпил писмен отговор от Кооперация „Р.-892“ /н/, [населено място]. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалба на НАП, въззивната инстанция е приела, че са установени предпоставките на императивната законова регламентация в чл.735,ал.1,т.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност на кооперацията поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Обсъдено е, че на проведеното заключително събрание на кредиторите е изслушан отчета и доклада на синдика по чл.733 ТЗ и са взети решения относно част от непродаваемите имуществени права на длъжника, за които са проведени множество на брой неуспешни публични продажби. Събранието е взело решение те да бъдат възложени на конкретен кредитор. Мотивирано е, че решенията на заключителното събрание на кредиторите не е атакувано по предвидения в чл.679 ТЗ ред и при наличие на стабилизирано решение за изслушване на доклада и отчета на синдика и за възлагане на непродаваемите имуществени прана на длъжника, съдът е в правомощието си да постанови решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.735, ал.1,т.2 ТЗ и да постанови заличаване на търговеца на основание чл.735, ал.3 ТЗ. Акцентирано е, че съдът няма правомощие да осъществява контрол върху решенията на заключителното събрание на кредиторите включително и по въпроса за непродаваемите имуществени права. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният състав е възприел съображенията, че в масата на несъстоятелността са останали само непродаваеми вещи, които в продължение на пет години са били обект на неосъществени многократно провеждани публични продажби за осребряване, включително и след провеждане на събрания на кредиторите за търсене на способи за осребряване; че в конкретния случай масата на несъстоятелността е изчерпана, независимо, че заключителното събрание не е взело решение относно останалата непродаваема част от имуществените права на длъжника; че условие за приключване на процедурата по несъстоятелност е изчерпване на масата на несъстоятелността при това само тази част от нея, която е продаваема; че видно от представените от синдика книжа и данните по делото, безспорна е невъзможността да се осъществи продажба на останалата част от имуществото на длъжника, като възражения срещу решенията на събранието не са постъпили от нито един от кредиторите, а доказателства за нереализирани продаваеми имуществени права в масата на несъстоятелността /както и за новооткрито имущество/ отсъстват. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено. Първият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция, което е ирелевантно за настоящата фаза на селектиране на касационната жалба. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Следва и да се има предвид, че произнасяйки се по основателността на въведеното от въззивника оплакване, апелативният съд е дал отговор на въпроса дали всички изисквания на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ са били спазени към релевантния за спора момент, дали са осъществени всички елементи на фактическия състав на това основание за прекратяване на производството по несъстоятелност. Независимо от препращането на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд въззивният състав е подложил на собствена преценка релевантните за спора факти и е формирал собствени изводи, както и е изложил мотиви по съществото на спора и по наведените в производството възражения и доводи и оплаквания на въззивника. Не следва касационното оплакване да бъде допуснато и втория въпрос: Същият отново не притежава правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2020г. на ОСГТК на ВКС. Той е изграден въз основа на теза на касатора, която е хипотетична и чиято основателност е отречена от въззивната инстанция - че „ решението от заключителното събрание противоречи на целта на производството по несъстоятелност или се явява нищожно“. Същевременно обосновката за нищожността на решението е в явно противоречие с материалите по делото /на кредитора Ч., чиито вземания произтичат от качеството му на бивш синдик на дружеството и които са приети в размер 45 574.25 лв. - възнаграждение като синдик за периода август 2009г. - август 2015г. и разходи за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата на несъстоятелността за същия период, с ред на удовлетворяване по чл.711,ал.1,т.3 ТЗ, с решението от заключителното събрание са възложени част от активи на длъжника на стойност 14 603лв., с която е намален размерът на вземането му/. На второ място отсъства надлежно заявена допълнителна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, тъй като въведеното основание „чл.280,ал.1,т.3 ГПК“ не се състои и не се изчерпва с довода, че въпросът е от значение за точното приложение на закона. При формулирането на въпросите и поддържаната теза, касаторът не държи сметка, че съгласно т.10 от ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк.дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, „производството по несъстоятелност приключва, когато е постигната неговата цел - пълно удовлетворяване на кредиторите, или когато е изчерпана масата на несъстоятелността и е невъзможно продължаването му. Производството по несъстоятелност трябва да бъде приключено също и тогава, когато масата на несъстоятелността не е изчерпана, но останалите в нея активи са непродаваеми. Съгласно чл. 734, ал. 2, изр. 2 ТЗ, компетентността да вземе решение относно непродаваемите вещи принадлежи на заключителното събрание на кредиторите. Доколкото законът не е поставил ограничения в тази насока, кредиторите са свободни да извършат преценка на кого да бъдат предоставени непродаваемите вещи - на самия длъжник (когато той е едноличен търговец-физическо лице), на съдружниците/акционерите (когато длъжникът е търговско дружество), на определен кредитор или на трето за производството по несъстоятелност лице (в т. ч. държавата или общината). В случай, че заключителното събрание на кредиторите не вземе решение за непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността, това решение не може да бъде взето от съда по несъстоятелността, тъй като в закона не е предвидена подобна възможност. Независимо обаче от липсата на такова решение, производството по несъстоятелност следва да бъде приключено, като се постанови решение за прекратяването му и за заличаване на длъжника от търговския регистър”. Следователно, изводът на въззивната инстанция, че съдът няма правомощие да осъществява контрол върху решенията на заключителното събрание на кредиторите по въпроса за непродаваемите имуществени права е изцяло в синхрон със задължителната съдебна практика. При отсъствие на въпрос, отговарящ на изискванията, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Разноски за настоящото производство не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.