Определение № 1455 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3387/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 14.02.2013г. по гр.д.№984/2012г. на ОС Добрич, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПк. С определение от 09.10.2013г. е спряно производството по делото на основание чл.292 ГПК до приемане на решение по ТД№4/2013г. ОСГК на ВКС. Жалбоподателят - ” Д. ”-гр.Г.. Т., чрез процесуалния си предсативтел поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С оглед приемане на решение по ТД№4/2013г. ОСГК на ВКС настоящия състав намира, че производството по делото следва да се възобнови. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на С. Г., извършено със заповед от 05.06.2012г. на директора на института на основание чл.328 ал.1 т.2 предл. второ от КТ – поради съкращение в щата, считано от 06.06.2012г., възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „главен зоотехник” и жалбоподателят е осъден да му заплати сумата 5 555,52 лева, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, законната лихва върху горната сума, начиная от 26.06.2012г. до окончателното й изплащане, За да постанови горния резултат съдът е приел, че уволнението на ищеца- ответник по жалба, е незаконно поради неизпълнение на чл.333 ал.4 КТ. Прието е, че съгласно чл.333 ал.4 от КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване в щата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, а от представен КТД от 10.05.2011г., сключен между ръководството на института и СО на ФНСЗ към КНСБ - чл.21 ал.1 се установява, че работодателят може да прекрати поради съкращаване в щата трудовия договор с работник или служител, член на синдикалната организация, след съгласуване със синдикалното ръководство. Съдът е счел, че в текста на разпоредбата е употребен терминът „съгласуване” вместо този в текста на чл.333, ал.4 КТ „съгласие”, но двете понятия съвпадат. Прието е за безспорно, че ищецът е бил член на СО на ФНСЗ към КНСБ в института, следователно въведената в цитираните две разпоредби закрила има действие по отношение на него. В изложение към касационната жалба жалбоподателят – работодател, чрез процесуалния си представител, е посочил, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос от значение за спора, а именно относно точното тълкуване на понятието “ какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”. Поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Настоящия съдебен състав намира, че по поставения въпрос е налице основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед приетото решение по ТД№4/2013г. ОСГК на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът