Определение № 1378 от 03.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2040/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1338 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 1394/ 2013 г., допълнено с решение, постановено по същото дело под № 285 от 19.02.2014 г. С него е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 5802/ 2009 г. и е признато за установено в отношенията между касатора и А. д. „К., Г., П. е. К.”, че [фирма] дължи сумата 66 685 евро – неплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 12.03.2007 г. със законната лихва върху тази сума от 05.02.2009 г. Освен това [фирма] е осъдено да заплати на А. д. „К., Г., П. е. К.” разноски по делото в размер 8 917,99 лева пред въззивната и касационната инстанции и 7 766,99 лв пред първата инстанция. Касателно основното решение по делото касаторът повдига процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; с доказателствената стойност на едностранно съставени документи относно обективираните в тях изгодни за съставителя им факти; с допустимостта със свидетелски показания да се установи изпълнение на задълженията на изпълнител по договор за поръчка; с допустимостта същите факти да бъдат приети за установени въз основа на косвени писмени доказателства (данни за проведени телефонни разговори, но не и за тяхното съдържание). Релевиран е също така материалноправният въпрос действителен ли е договор, за който не е постигнато съгласие относно съществен елемент от него и валидна ли е уговорка една от страните по договора едностранно да определя задълженията на другата страна по него. Към жалбата срещу допълнителното решение касаторът прилага изложение, с което повдига процесуалноправните въпроси за допустимостта на съдебно решение, с което се подменя периодът на търсената защита без да е постановено определение за изменение на иска; допустимо ли е претенция за законна лихва да бъде изменена при ново разглеждане на спора от въззивната инстанция; налице ли е очевидна фактическа грешка при произнасяне в рамките на заявеното от ищеца; подлежи ли решението на допълване в частта за разноските, ако не е представен списък за тях и ако се иска допълване с разноски, които не са включени в представен списък. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, при наличие на противоречива практика, а също така, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на обжалването. Ответната по касация страна - А. д. „К., Г., П. е. К.” - оспорва жалбата като поддържа, че и в двете изложения на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е изведен правен въпрос, който да има значението по чл.280 ал.1 ГПК. При условията на евентуалност поддържа, че въззивният съд е постановил решението си в съответствие с установената практика и че няма основания за допускане на същото до касационен контрол. Излага и доводи по същество, които в настоящето производство не подлежат на обсъждане. Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е приел за установено, че касаторът е сключил с ответната страна договор за оказване на правна помощ срещу възнаграждение, по силата на който адвокатското дружество трябвало да съдейства при преговори със съсобственик на ответника за отстъпване на право на строеж върху недвижим имот. Уговорено било също, че в случай на успешно приключване на преговорите, възнаграждението ще се изрази в прехвърляне на адвокатското дружество на част от отстъпеното право на строеж. Ако въпреки осъществената правна помощ правото на строеж не бъде отстъпено, то възнаграждението ще бъде платено в пари въз основа на сметка за оказана правна помощ, съставена на база отработени часове. Съдът посочил, че от многобройните писмени доказателства (без да ги индивидуализира) и от разменените електронни съобщения между страните (също неиндивидуализирани) се установява изпълнението на задълженията по договора от страна на ищеца. Въпреки оказаното съдействие, до изтичане на срока на договора право на строеж не било отстъпено, затова ответникът трябвало да заплати парично възнаграждение, съгласно съставени от адвокатското дружество сметки. Относно броя изработени часове съдът се позовал на едностранно съставените документи от ищеца и негови сътрудници, като не са обсъдени възраженията на ответника срещу тяхната доказателствена стойност. При така извършеният анализ съдът приел, че искът е доказан изцяло и тъй като ответникът не е ангажирал доказателства за плащане, този иск следва да бъде уважен. Неоснователно ответната страна поддържа, че касаторът не е повдигнал правни въпроси, по които да се произнесе съда. Такива въпроси са формулирани изрично в изложенията, приложени към касационните жалби срещу основното и допълнителното решение на въззивната инстанция, като жалбоподателят е обосновал и доводите си за наличие на допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да повдига служебно въпрос, който не е релевиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, но може да уточни и поясни въпрос, който е формулиран от касатора. С оглед фактическите и правни мотиви на въззивната инстанция поставените от касатора въпроси обуславят въззивното решение. Оправдано е и твърдението на същия, че процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. По този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд