Определение № 2299 от 04.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 820/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на ищцата Д. Г. К. от [населено място], [улица], ет.5, ап.4, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. О. Т.- К., и ответника Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. А. М.- В.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], представлявано от управителя проф. д-р Г. Л. К., чрез пълномощника му адв. Д. С., против Решение №177 от 24.10.2025г. по в. гр. д. №296/2025г. на Апелативен съд- В.. С касационната жалба на Д. Г. К. решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено Решение № 193/25.02.2025г., постановено по гр.д. № 1391/2023г. по описа на ОС- Варна в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. А. М.- В.“ ЕООД да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на погрешно поставена й на 02.11.2023г. диагноза за разликата над присъдения размер от 15 000лв. до заявената претенция от 30 000лв., частично от общо 50 000лв. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му отхвърлителна част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и уважаване изцяло на предявения иск. Ответната страна по жалбата Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. А. М.- В.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], представлявано от управителя проф. д-р Г. Л. К., чрез пълномощника му адв. Д. С., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С касационната жалба на Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. А. М.- В.“ ЕООД решението се обжалва в частта му, с която е потвърдено Решение № 193/25.02.2025г., постановено по гр.д. № 1391/2023г. по описа на ОС- Варна в частта му, с която болницата е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Д. Г. К. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на погрешно поставена й на 02.11.2023г. диагноза, по частично предявен иск в размер на 30 000лв., от общо 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.07.2023г. до окончателното им изплащане. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция или намаляване на размера на присъденото обезщетение. Ответната страна по жалбата Д. Г. К. от [населено място], [улица], ет.5, ап.4, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. О. Т.- К., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 06.10.2022г., на ищцата Д. Г. К. е бил извършен преглед от лекар от ответната болница "СБАЛОЗ Д-р М. А. М.-В." ЕООД- д-р К., при който й била поставена диагноза “съмнение за карцином на кожата на лицето в ляво подочно с размери 5/3мм“. Извършена й била биопсия, в резултата от която № 9987/13.10.2022г. е посочено, че се касае за „плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен некератизиращ“. С решение № 4788/02.11.2022г., след обсъждане на резултатите от хистологичното изследване, онкологичната комисия при ответното лечебно заведение е взела решение за терапевтична стратегия- оперативно лечение, съответно симптоматично и палиативно лечение. На проведеното заседание на комисията е присъствала и ищцата, като д-р К. й е съобщила диагноза „плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен некератинизиращ“. Диагнозата е поставена въз основа на хистологичен резултат, установен след хистологично изследване извършено в ответната болница, който е бил изготвен след биопсия. На 15.11.2022г. е извършен преглед на ищцата, като в амбулаторния лист е вписана диагноза „кожа на други неуточнени части на лицето“ и е предписана терапия- оперативно лечение по решение на онкокомисия. След проведен на 16.11.2022г. преглед и насочване за хоспитализация на 18.11.2022г. ищцата е включена в листата за планов прием и е постъпила в "СБАЛОЗ Д-р М. А. М.-В." ЕООД за лечение в отделение по хирургия, където й е била извършена операция. Видно от представения по делото резултат от хистологично изследване от 21.11.2022г., в графа „диагноза“ е посочено- „състояние след предходна биопсия № 9987/13.10.2022г.- плоскоклетъчен невроговяващ карцином. Резекция с чисти резекционни линии“. Ищцата е изписана от лечебното заведение на 21.11.2022г. По делото са били представени резултати от изследвания на предадени от ответника на ищцата материали, иззети след осъществената биопсия и след оперативната интервенция: второ мнение по желание на пациента, изготвено на 04.01.2023г. от Отделение по „Клинична патология“ при УМБАЛ “Токуда“ и резултати от хистологично изследване № К299/24.03.2023г., изготвено от „Национален онкологичен медицински център“ ЕООД. В същите е посочено, че при изследване на предоставени парафинови блокчета №№ 9987/2022г.,11761,11762/2022г. се установява „инвертна фоликуларна кератоза“. Съгласно заключенията на приетите по делото единична и тройна СМЕ вещите лица при изследване на материала, взет от биопсия №9987/2022г. от ищцата се установява заболяване, което принадлежи към кожните тумори, съобразно класификация на С. за 2018г.- „иритативна/инвертна себорейна кератоза“, което заболяване по същността си е доброкачествен туморен процес. Същото е идентично със старото наименование на заболяването „инвертна фоликуларна кератоза“. При преглед на хистологичните препарати, изготвени след извършената разширителна резекция №11761-11762/2022г., вещите лица установяват единични малки фокуси от клетки субепирдермално, в горната дерма, със същия туморен характер, като в заключение посочват, че ищцата е имала доброкачествен туморен процес, който по стандартите в медицинската онкология не отговаря на критерия за онкологично заболяване. По отношение на приложените оперативни методи, вещите лица посочват, че същите са адекватни и задължителни при установяване на туморни процеси, включително и при доброкачествени. При установяване на доброкачествен тумор е необходимо същият да бъде отстранен, тъй като е налице опасност от нов рецидив. В заключението се посочва, че при ищцата туморната формация не е била отстранена напълно при първата оперативна интервенция, което е наложило оперативна манипулация и осъществяване на оперативния разрез до „здраво“. Вещите лица са дали категорично заключение, че не са налице други възможни клинични, лабораторни или образни методи на лечение и е било необходимо осъществяване на оперативна процедура за премахване на туморния процес. Първата оперативна процедура е била необходима за поставяне на диагноза, а последващата- за предотвратяване на рецидив. В заключенията и в разясненията дадени в съдебно заседание, вещите лица са категорични, че поставената грешна диагноза е свързана със злокачествен туморен процес, какъвто в действителност не се установява. Според експертите при изготвяне на препаратите за изследване е допуснато нарушение на медицинските стандарти, доколкото хистологичните препарати са били покрити с лак, а не с общо приетото като „златен стандарт“ стъклено покритие. В заключенията е посочено, че структурата на двата туморни процеса /доброкачествен и злокачествен/ е сходна, като с оглед необходимостта от даване на точна и вярна диагноза е изготвянето на качествени препарати за изследване, съответно и опит на патолога за разчитане на информацията за тяхното изследване. Използването на покривно стъкло повишава контраста при извършване на микроскопско изследване, като изготвянето на некачествен препарат е предпоставка за даване на неточна или невярна диагноза, с оглед сходната структура на двата туморни процеса. Независимо от отмяната на Наредба №12/04.11.2016г. на МЗ за утвърждаване на медицинските стандарти по „Обща клинична патология“, според вещите лица използването на стъклено покритие е възприетия метод в медицината за изготвяне на хистологични препарати. С оглед така направените изводи в заключенията на вещите лица съдът е приел за установено, че поставената от служители на ответника диагноза на ищцата- „плоскоклетъчен карцином, едроклетъчен, некератинизиращ“ е била погрешна, като същите са допуснали и нарушения и неспазване на медицинските стандарти при изготвяне на хистологичните препарати, поради което е налице неправомерно поведение от тяхна страна. Според съда поставянето на грешна диагноза представлява нарушаване на правата на пациента, който има право и следва да бъде информиран за диагнозата и характера на заболяването си, съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1, т.1 ЗЗ. За недоказани са приети изложените в исковата молба твърдения на ищцата за провеждане на неправилно лечение, както и за допуснати нарушения при извършване на операцията и във връзка с предоставяне на хистологични материали, необходими за провеждане на повторно изследване. Според съда от представените по делото медицински документи е видно, че ищцата е била надлежно уведомена и информирана за необходимостта от извършване на операция във връзка с диагностицирано заболяване, удостоверено чрез подписаното от нея информирано съгласие. По отношение на проведеното лечение и извършването на оперативната интервенция от ангажираните по делото доказателства не се установява неправомерно поведение на служителите на ответника, изразяващо се в неправилна преценка относно метода на предприетото лечение. Според вещите лица лечението при установен доброкачествен или злокачествен туморен процес включва задължително отстраняване на туморния процес, като пълното му премахване, включително и чрез последващо разширяване на зоната на изрязване, е необходим процес, като самото отстраняване на туморния процес е т.нар. “златен стандарт“ при такива заболявания. Пълното отстраняване на тумора е необходимо и при доброкачествен туморен процес, каквато е действителната диагноза на ищцата. В конкретния случай последвалата хирургична намеса е била наложителна, доколкото при изследване на хистологичните препарати, изготвени след операцията, макар и в малко количество, вещите лица са констатирали наличие на клетки със сходен туморен характер, съобразно изготвените проби след биопсията. Осъществената оперативна интервенция е била наложителна с оглед реализиране на правилно лечение. Съдът е приел, че в резултат на поставената й погрешна диагноза- злокачествено заболяване, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, страх за живота и здравето й. За установяване на претърпените болки и негативни преживявания по делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Е. К. Д. и Г. В. К. /племенник на ищцата/, които съдът е кредитирал като кореспондиращи на останалия доказателствен материал и възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно състоянието на ищцата. Според същите след поставяне на първоначалната погрешна диагноза емоционалното състояние на ищцата се променило в негативен аспект. Тя изпитвала страх и несигурност за живота и здравето си, както и относно детето си, което тя отглеждала самостоятелно и било на 10 години. Преди да разбере за диагнозата ищцата била динамична социална личност, активно ангажирана в процеса на отглеждане на детето си, а след това била тревожна, неспокойна и видимо отслабнала. Изпитвала особени притеснения относно отглеждането на детето, изолирала се социално и променила дотогавашния си начин на живот. След резултатите от второто мнение първоначално се зарадвала, но после изпитала съмнение и не вярвала, че не страда от онкологично заболяване. Съгласно приетото по делото заключение на СПЕ емоционалното състояние на ищцата е било негативно повлияно от погрешно поставената диагноза и от проведеното в последствие оперативно лечение. Ищцата била тревожна, изпитвала страх за живота и здравето си и бъдещето на детето си. При така установените факти по делото съдът е приел, че на ищцата се дължи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 15000 лв., което е определил съобразно интензитета и продължителността на претърпените от ищцата негативни изживявания и на общественото възприятие за справедливост, както и на икономическата конюктура към датата на деликта. За да определи този размер съдът е отчел, че в резултат на погрешно поставената й диагноза от служители в ответната болница ищцата е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в тревожност, изпитване на страх за живота и здравето си, предвид диагностицирането й с онкологично заболяване, несигурност досежно бъдещето на детето си. Преживяното от нея е рефлектирало върху психоемоционалното й състояние, като дори след запознаване с резултатите от повторните изследвания, които установявали, че няма злокачествено заболяване, не повярвала и продължила да изпитва притеснения за здравословното си състояние. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът Д. Г. К. иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси, които счита че са и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. Нарушил ли е въззивният съд критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като е присъдил обезщетение в явно занижен размер? 2. Задължен ли е съдът да съобрази трайната практика на ВКС относно диапазона на присъжданите обезщетения при сходни случаи? 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви как е достигнал до конкретния размер на обезщетението? 4. Представлява ли нарушение на чл.52 от ЗЗД присъждане на обезщетение, несъответстващо на обществените и икономическите условия към момента на увреждането/решението? 5. Изисква ли чл.52 от ЗЗД от съда да отчете всички индивидуални последици върху пострадалия /психични, емоционални, социални/, включително по време на процеса? 6. Може ли съдът да определи обезщетение, без да отчете доживотните последици от травмата? 7. Допустимо ли е съдът да намали обезщетението, ако неправилно е оценил доказателствата за причинно- следствената връзка? 8. Нарушил ли е въззивният съд чл.235 от ГПК, като не е мотивирал защо намалява обезщетението? 9. Налице ли е нарушение на чл.12 от ГПК /доказателствена преценка/ при игнориране на доказателства за вредите? Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. А. М.- В.“ ЕООД иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като излага оплаквания за неправилност на въззивното решение, без да формулира конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, които да са били разрешени с него. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Според настоящия състав на съда не е налице поддържаното от касатора Д. Г. К. основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от нея въпроси в изложението й, уточнени и обобщени от настоящия състав на съда съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., се отнасят до обстоятелствата, които са от значение при прилагането на обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и за задължението на съда да обсъди същите в мотивите на решението си. Същите са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, но не са били разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от увредения, конкретните социално- икономически условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди въззивният съд е съобразил посочените в цитираната практика критерии и е взел предвид обстоятелствата, които са от значение за определянето им. Във въззивното решение подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателства и установените от тях факти и са изложени съображения какви вреди /болки и страдания, включително продължили и след запознаване с резултатите от повторните изследвания/ съдът приема за понесени от ищцата в резултат на поставената й погрешна диагноза и какво е съответното обезщетение за тях при отчитане на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта, като така изложените мотиви съответстват на указанията, дадени в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Макар и да не е посочено изрично в решението, съдът е взел предвид и съдебната практика при определянето на обезщетения за неимуществени вреди. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът е достигнал до извода, че на ищцата следва да се определи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 15000 лв. Правилността на посочения извод не е предмет на проверка в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основанията по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, а именно- произнасянето на съда по правен въпрос в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК или основанията по ал.2 на същата разпоредба. Предвид горното съдържащото се във въпросите искане на касаторката за извършване на преценка дали присъденото й обезщетение съответства на действително претърпените от нея неимуществени вреди не може да бъде разгледано в настоящото производство, а само при постановяване на касационно решение по чл.293 от ГПК след евентуално допускане на касационо обжалване. Не са налице и поддържаните от касатора Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р М. А. М.- В.“ ЕООД основания за допускане на касационно обжалване на въззивното твърдяното. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените указания и доколкото в изложението касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, то касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания по чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 от ГПК не може да се допусне. Неоснователно е и направеното и от двете страни искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на спора направените от страните разноски за касационното производство, включително за подадените отговори на касационната жалба на другата страна, следва да останат за тяхна сметка. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,