Определение № 60775 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „АЛВАРА 97“ ООД, гр.София, чрез адв.И. О., срещу въззивно решение №262816/29.04.2021г. по в.г.д.№3127/2020г. на Софийски градски съд. В същата са изложени твърдения, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Насрещната страна Българска академия на науките, чрез юрисконсулт М. С., с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за нередовност и недопустимост на касационната жалба поради липса на отговарящо на изискванията изложение на касационните основания. В евентуалност – излага, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявен иск за връщане на наетата вещ след прекратяване на сключения между страните договор за наем, на основание чл.233 от ЗЗД. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК при искове за съществуване или прекратяване на договор за наем, цената на иска се определя в размер на наема за една година (т.20 от Тълкувателно решение № 2/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Предявеният в настоящото производство иск е с цена от 2 957,16лв., която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Насрещната страна по касационната жалба „Българска академия на науките“ претендира разноски. На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение