Определение № 3209 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на Република България, чрез К. Г. – прокурор в Апелативна прокуратура - София, срещу решение № 35/09.01.2023 г. по в.гр.дело № 2994/2022 г. на Апелативен съд - София, в частта, с която е отменено решение № 1251 от 30.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7553/2022 г. на СГС в частта, в която са отхвърлени исковете на Е. П. Б. А. срещу Прокуратура на РБ за заплащане на: обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. 1 НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016 г. по НОХД № 297/2016 г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016 г., за разликата от 8 000 лв. до 15 000 лв. и вместо него е постановено ново, с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Е. П. Б. А. сумата от още: 7 000 /седем хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2, предл. 1 НК, наказателното производство по което е прекратено с разпореждане от 04.04.2016 г. по НОХД № 297/2016 г. на СГС, влязло в законна сила на 13.06.2016 г. и в частта на въззивното решение на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 1251/30.05.2021 г. по гр.дело № 7553/2022 г. на Софийски градски съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по чл.281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което да се намали размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства – за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. Твърди се, че въззивното решение в обжалваната част противоречи на т.3 и т.11 от т.решение № 3/2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от т.решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. 2. За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Твърди се противоречие по въпроса по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вр.чл. 52 ЗЗД, със следните решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК: решение № 38 от 27.02.2020 г. по гр. дело № 2720/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 53 от 07.05.2019 г. по гр. дело № 3528/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 154 от 08.10.2019 г. по гр. дело № 319/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. След конкретизиране от настоящия съдебен състав съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС съдът приема, че поставените въпроси се свеждат до следния правен въпрос: относно приложение на общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта при предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба Е. П. Б. А. не е представила становище по подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел за установено следното: Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Прието е за безспорно между страните, че действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищцата за извършено престъпление от общ характер са незаконни, а се спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е било оправдано, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи – прокуратура. Обезщетението, което пострадалото лице може да претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от увреждането. Прието е, че отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата, следва да се носи по реда на чл.2,т.3 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража-т.е. в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното задържане под стража. Съдът е приел, че съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Прието е, че на първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 г. до 15 г., както и парична глоба от 100 000 лв. до 200 000 лв. От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай възлиза на 16 месеца и 13 дни. Приел е, че с оглед естеството на повдигнатото обвинение производството се е развило в рамките на един "разумен срок" по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС. Според съда от значение е и периода, в който на лицето е била наложена най-тежката мярка за процесуална принуда "задържане под стража", която е продължила близо 9 месеца, след което е била променена в "подписка". От момента на изменение на мярката за неотклонение в по-лека органът на обвинението е наложил на обвиняемата административна мярка "забрана за напускане на страната", която е била търпяна в периода от 13.06.2016 г. до 26.07.2016 г. Съдът е взел предвид и това, че в съдебната фаза на процеса не са били извършвани процесуални действия, а наказателното производство е било прекратено в закрито заседание по реда на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК. Съдът е приел за установено от показанията на св. Ч., възприети, като обективни и в резултат на непосредствени впечатления, че ищцата е била изключително притеснена от воденото срещу нея наказателно производство, както и невъзможността да общува със своите близки. От изложеното въззивният съд е приел, че в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в размер на 15 000 лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При постановяване на решението си съдът е съобразил следната съдебна практика: решение № 87 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2020 г., IV г. о., ГК – за сходни обвинения, които са по-тежко наказуеми и с доказан по-висок интензитет на търпените вреди е присъдено обезщетение от 20 000 лв. С оглед на горното съдът е формирал извод, че предявеният с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 15 000 лв., а за разликата отхвърлен като неоснователен. Присъдена е и законната лихва върху обезщетението от датата на приключване на наказателното производство, в каквато връзка са задължителните указания дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК. Поради несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която: искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 8 000 лв. до 15 000 лв., като е постановил друго по същество, с което на ищцата е присъдено допълнително обезщетение от още 7 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 13.05.2016 г. до окончателното изплащане. В уважената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди първоинстанционното решение е потвърдено. В уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ - присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди въззивното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Въззивното решение е влязло в сила и в отхвърлената част на иска с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 15000 лв. до 1 100 000 лв. и в отхвърлената част на иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди над сумата 4500 лв. до 6000 лв. По правния въпрос: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения правен въпрос. С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С решение № 38/27.02.2020 г. по гр.дело № 2720/2019 г. на ВКС, г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. по чл.290 ГПК, според която обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Уточнено е, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите, когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Цитирано е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите, цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Правният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1 ГПК в обжалваната част на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят Прокуратура на Република България не дължи държавна такса за разглеждане на делото /чл. 84, т. 1 ГПК/, поради което такава не следва да се указва да бъде внесена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение