Определение № 5483 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 172/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Експенсив Вю“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.П. Г., срещу решение №165/08.08.2024г. по в.гр.д.№124/2024г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 12.01.2024г., постановено по гр.д.№433/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е прието по отношение на Експенсив Вю“ЕООД, че Й. И. Х. от [населено място] е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***в [населено място], придобит по давност. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1.При проверка на правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства имащи значение за решаване на спора; Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в отклонение на решение №144/04.07.2024г. по гр.д.№3055/2023г. на ВКС, решение №39/30.06.2022г. по гр.д.№56/2021г. на ВКС, І т.о., решение №59/14.04.2015г. по гр.д.№4190/2014г. на ВКС, ІVг.о., решение №60300/23.08.2022г. по гр.д.№599/2021г. на ВКС, ІV г.о., решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №27/02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение №160-А/16.12.2020г. по т.д.№2156/2019г. на ВКС, ІІт.о., решение №211/21.01.2021г. по гр.д.№64/2020г. на ВКС, ІV г.о., решение №183/16.11.2017г. по т.д.№2624/2016г., ІІ т.о., решение №145/07.01.2019г. по гр.д.№811/2018г. на ВКС, ІІ г.о. и др. 2.Дали всяко публично известно и достъпно извършване на действия по общо управление на процесния имот и сградата, в която се намира същия, както и обща възбрана върху имуществото на дружеството – бъдещ продавач, в производство по несъстоятелност, обявено в Търговския регистър и в публичния регистър на Министерството на правосъдието, както и вписана възбрана в имотен регистър/които забрани за разпореждане и общи възбрани върху имуществото на юридическото лице в производство по несъстоятелност са законови постановки/, води до прекъсване на придобивната давност. Касаторът навежда доводи, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. 3.Императивна ли е нормата на чл.183, изр.2 от ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, поради обективни обстоятелства, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие. Следва ли официален документ, който е унищожен по надлежния ред от издателя му и чието издаване и съществуване е потвърдено с нарочен документ от издателя му, да бъде изключен от доказателствата по делото. Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с решение №335/06.07.2010г. по гр.д.№4764/2008г. на ВКС, ІІ г.о. 4.Следва ли съдът да приеме, че при наличие на предварителен договор и твърдяно владение, същото задължително съставлява владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС.Следва ли при сграда в процес на строеж и при липса на строителна документация – акт обр.14, акт обр.15 и въвеждане на сградата в експлоатация, да се приеме, че обитаването на процесния обект е действие, доказващо владение с намерение за своене, след като в практиката се приема, че сграда и обекти в процес на строеж, манифестираните действия могат да бъдат свързани с етапа до който се намира строителството, а не с обитаване на обекта. Решението на въззивния съд е постановено в отклонение на решение №83/01.02.2021г. по гр.д.№2978/2019г. на ВКС, ІІ г.о. и решение №108/10.04.2012г. по гр.д.№1063/2010г. на ВКС, ІІ г.о. 5.Следва ли фактическото владение да се манифестира пред действителния собственик и с какви действия.Когато собственик е юридическо лице, следва ли владението да се манифестира пред физическото лице, което го представлява – в случая назначен от съда синдик. Навеждат са доводи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд не са съобразени със следната практика на ВКС: решение 01/05.03.2015г. по гр.д.№5078/2014г. на ВКС, ІІ г.о., решение №108/ 10.04.2012г. по гр.д.№1063/2010г. на ВКС, ІІ г.о., решение №12/19.02.2014г. по гр.д.№1840/2013г. на ВКС, І г.о., решение №41/26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г. на ВКС, І г.о. и решение №291/09.08.2010г. по гр.д.№859/2009г. на ВКС, ІІ г.о./ В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Й. И. Х., чрез процесуалния си представител адв.С. Ц., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.11.2006г. между „Евроден“ ООД, [населено място] като продавач и Й. И. Х. като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който дружеството и е продало собствения си процесен недвижим имот за сумата от 69 728 евро, от която 2500 евро са изплатени при подписване на договора, а остатъкът е следвало да се изплаща на следните вноски: 22 500 евро до 22.12.2006г. и по 11 182 евро до 22-ро число на месеците януари, февруари, март и април 2007г.Нотариалното оформяне на сделката е уговорено при изплащане на последната вноска, като фирматапродавач се задължава да предаде апартамента в напълно завършен вид „до ключ“ с добро качество на строителството.Прието е за неоснователно становището на ответника, че цитираният предварителен договор за покупко-продажба е и договор за строителство.Липсват клаузи, които да сочат на възложено от купувача строителство на обекта. Напротив, в т.II, 5 е посочено, че купувачът е извършил оглед на имота на място и е запознат с неговото фактическо състояние към съответния момент, което сочи на завършен строеж, в каквато насока са и свидетелските показания.Това следва и от съдържанието на договора, в който е отразено, че дружеството „продава“ на Й. Х. собствения си апартамент, а не характерното за предварителния договор за покупко-продажба и строителство „се задължава да построи и продаде“.Съгласно съдържащо се в договора отбелязване, имащо характера на разписка, на датата на сделката пълномощникът на продавача е получил първата вноска по договора в размер на 2500 евро. Видно от справка за изплатени суми от 11.01.2011г. на „Евроден“ ООД и приложени платежни документи, Й. Х. е изплатила по горния договор общо сумата от 68000 евро, при остатък за доплащане 1728 евро С допълнително споразумение от 20.11.2011г. към основния договор страните са констатирали, че Х. е изплатила на дружеството-продавач изцяло дължимата по предварителния договор сума. Съгласили са се, поради възникнали административни пречки, крайният срок за сключване на окончателен договор с нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот да се удължи до 31.12.2014г. Сключено е и второ споразумение от 15.06.2014г., с което срокът за окончателен договор е удължен до 31.12.2019г. С влязло в сила на 25.06.2019г. постановление №3 от 13.05.2019г. по т.д. № 268/2013г. на Окръжен съд – Бургас, по молба на синдик на „Евроден“ ЕООД – в несъстоятелност, сградата с идентификатор ***, със застроена площ от 1079.69кв.м., брой етажи – партер и 5 етажа, жилищна със смесено предназначение, в която се намира процесният имот, посочен в т.38 от постановлението, е възложена на обявения при извършената продажба по реда на чл.717-717ж ТЗ купувач „Експенсив Вю“ ЕООД.Постановлението е вписано под №12,, том 15, рег. №4911 от 31.07.2019 г. на СВ – гр. Несебър. По делото са разпитани свидетелите К. П., Д. К., М. М. и В. Г.. К. П. живее от 2008г. в един блок с ищцата в [населено място]. Знае апартамента на семейството и. Бил свидетел като се нанасяли около 2006- 2007г.Сградата била завършена.Имало няколко неща за довършване – на някои места нямало плочки, гипс-картонът бил паднал.Отвън всичко било добре. Ищците правили ремонт на надигнати плочки, паднала мазилка на таваните. Имало и други хора, които се занимавали със сградата. Проблеми се появили, когато се намесили „Експенсив Вю“ ЕООД. Паров бил у тях, когато декември 2020г. се обадили на ищцата и й казали до един месец да напусне апартамента.Тока /промишлен/ и водата плащали на собственика на „Евроден“ ООД, а след 2020г. плащат по партиди за ток и вода на „Експенсив Вю“ ЕООД. Няма отделни партиди за обектите. Няма издаден акт 16 за сградата. Свидетелката К. познава ищцата от около 1990г., когато строили кооперацията, в която живее Х. в С. З.. През 2006г. сем.Х. се похвалили, че са закупили имот в Н..Започнали да ходят там през 2007г.Знаели, че апартаментът няма нотариален акт.И други познати искали да купят там апартамент, но се притеснявали, че няма нотариален акт.Свидетелката ходила на гости.Жилището било завършено, но още не било обзаведено. Тогава правели кухнята, имали поръчани мебели.Стените били боядисани, имало плочки в банята, там слагали аксесоари. Не е ставало дума да са имали притеснение, че имотът не е техен и някой оспорва собствеността им.Към 2011 – 2012г. се говорило, че ще стане всеки момент.Преди 2 години /2021г./ Д. се обадила и споделила, че имат голям проблем.Някаква жена адвокат се обадила и казала да напуснат жилището или да плащат наем.В момента сградата е неподдържана, но обитаема.К. не е виждала строително скеле и строителни работници.През 2007г., когато започнали да ходят в имота, магазинът в блока вече работел.На същия терен някога имало Старозагорски лагер с бунгала, където свидетелката е ходила. И сега се виждали няколко бунгала. Преди две години били на гости, но в жилището била и внучката на ищците, затова свидетелката наели друг апартамент в същата сграда, който Д. казала, че е на дъщерята на един от собствениците. М. М. заявява, че с ищцата са приятелски семейства от повече от 45 години. Живее в С. З.. В края на 2006г. семейството и съобщило, че са купили имот в Н. почти в завършен вид и трябва само да си поръчат кухня и мебели.Свидетелката е адвокат и те и показали предварителния договор, който тя приела за нормален. След лятото-есента на 2007г. приключили с обзавеждането и почнали да го ползват и тогава Х. и споделила, че е изплатила жилището напълно. Свидетелката многократно е ходила в апартамента. Около 4-5 години по-късно и казали, че нещата са останали на предварителен договор. От фирмата-продавач им казали, че имотът си е техен, ключът им е даден, но не могат да ги снабдят с нотариален акт, поради пречки в общината. Никой не е оспорвал собствеността на семейството на ищцата до 2021г., когато от ответната фирма се обадили на Х., че техният и други апартаменти в сградата са продадени на настоящия ответник и те трябва да го напуснат или да го платят отново, като М. ги посъветвала да не го правят. След това бил направен опит да ги накарат да подпишат договор за наем срещу сумата от 100 евро.Свидетелката ги посъветвала да не се съгласяват, тъй като това би означавало да признаят, че не са собственици. Те винаги са се считали за такива и ремонтирали, обзавеждали, като никой не е оспорвал собствеността им.М. присъствала на телефонен разговор на ищцата с управителя на дружеството-продавач по предварителния договор, който я уверявал да не се притеснява, ще се уредят нещата /с община Несебър/, никой не им оспорва и апартаментът си е техен.Сега ищцата идвали по-често в имота, тъй като се страхували някой да не влезе с взлом, както се случило с апартамент на руснаци. Имали СОТ. Свидетелката В. Г. живее в [населено място], в апартамент над този на Х., от края на 2011г.Когато се нанесла, Х. вече била там. Преди това сградата не била готова, имало проблем с ВиК и ел. инсталациите и не можело да се живее.Й. не живеела постоянно в имота, идвала от време на време, но нещата и били там.Споделила и, че има проблем с документите и че много са сгрешили.Не знае някой да и е създавал проблем, че живее там.Когато се нанесла през 2011г., Г. плащала наем.Не са подписвали договор.По този начин било плащането на водата, на тока, на всичко, стояли на тъмно и без вода.Ответното дружество като собственици на сградата се обаждали и предлагали изкупуване на апартаментите при съответни условия. Във входа в момента собственици били свидетелката и още едно семейство.Четири семейства плащали наем.Й. живеела в имота през лятото.Тя и споделила, че през 2019г. „Експенсив Вю“ ЕООД и предлагали различни условия за узаконяване на имота, включително на разсрочено плащане, но тя казала, че вече го е платила на друга фирма.Г. обзавела жилището си след като направила ремонт, като средствата били приспаднати от наема.При проведена очна ставка между св.Г. и св.К., които са потвърдили, че се познават, Г. е заявила, че преди да заживее под апартамента на Й., живеела на горния етаж от 2008г., били на един етаж с ищцата.Тогава сградата била обитаема.Тя се преместила, тъй като жилището и било проблемно, имало теч отгоре и падали тавани. При така събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е приела, че ищцата е започнала владение върху процесното жилище към пролетта на 2007г., когато на основание и след сключения на 21.11.2006г. с „Евроден“ ООД предварителен договор за продажба, е установила фактическа власт върху имота, при действие на презумпцията по чл.69 от ЗС за държане на вещта като своя. Заплатила е почти изцяло договорената цена, без последната незначителна вноска, която е следвало да бъде платена при издаване на нотариален акт за сделката, като е започнала ремонтни дейности и обзавеждане на жилището, с които действия е демонстрирала своене на вещта, както пред собственика-продавач по предварителния договор, така и открито пред всички трети лица.В този смисъл за изрично заявено и демонстрирано към 2007г. намерение и съзнание за собственост върху имота са показанията на свидетелите П., К., М. и Г., последната с преки впечатления от 2008г.Дори и да не е установена точната дата на предаване на ищцата на ключа за жилището от дружеството-продавач, при доказаност на изпълнение на задължението за плащане на цената, извършени ремонтни работи и обзавеждане в посочения период, се налага изводът за започнало тогава владение.Собственикът към онзи момент – „Евроден“ ООД, не се е противопоставил, не е оспорвал владението и не е предприел действия по неговото прекратяване. Издал е справка от 11.01.2011г. за платената цена, а в допълнителните споразумения от 20.11.2011г. и 15.06.2014г. изрично е посочено, че Х. е изплатила цената по договора изцяло.От посочения начален началния момент Х. владее имота явно и без прекъсване до момента, т.е. в период повече от 10 години, поради което към пролетта на 2017г. го е придобила в собственост по давност. Обстоятелството, че свидетелят П. не е назовал имената на ищцата, не разколебава достоверността на показанията му.Дори и да не знае имената, същият като живущ в същата сграда от 2008г. и с впечатления от 2007г. установява обстоятелства за годността и да бъде обитавана при условията на ремонт и обзавеждане в периода 2007-2008г., като свидетелства и за извършването на същите по вид дейности в апартамента на ищцата. Твърдените от ответника противоречия в показанията на св.К. не са налице.Отиването на гости на приятели не изключва жилището на домакините все още да не е било напълно обзаведено, а е без значение дали свидетелката е преспала в жилището или на друго място.Що се отнася до посещението в апартамента на Х. от познати на К., посочено за станало през 2000г., очевидно се касае за грешка в годината, предвид категорично заявеното в показанията на свидетелката, че жилището е закупено през 2006г., за пръв път тя е посетила същото през следващата 2007г. и през 2007г. магазинът на партера в сградата вече е работел. Несъстоятелно е и становището на ответника за противоречиви показания на св.М. в частта, че през 2007г. ищцата и съобщила, че е изплатила процесното жилище напълно, което не отговаряло на действителността. Тук не става въпрос за противоречие в показанията на свидетелката, а за разминаване с писмените доказателства и твърдение на ищцата за останала малка сума за доплащане при изповядване на нотариален акт.Соченото разминаване не компрометира заявеното от свидетелката за това, че след сключване на предварителния договор от края на 2006г., през 2007г. Х. е приключила с обзавеждането и е започнала да ползва имота, в който в последствие М. е ходила многократно почти всяка година.Прието е за несъстоятелно становището на ответното дружество, че Х. е била държател, поради наличието на облигационни отношения със собственика-продавач по предварителния договор от 21.11.2006г.Изхождайки от разпоредбата на чл.70, ал.3 ЗС, в правната доктрина и съдебната практика се приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със собственика предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС.За недоказано е прието твърдението на въззивника, че към 2007г. процесният имот не е бил годен за обитаване, като се позовава на констативен протокол по чл.181 ЗУТ, с изх. № 104/10.03.2009г. на община Несебър.Същият е представен от дружеството в препис, получен от синдика на „Евроден“ ООД.Оспорен е от ищцовата страна, с искане ответникът да представи оригинала.След изискване на документа от общината е получен отговор, че въпросният протокол е включен в акт за унищожаване от 30.05.2022г., поради изтекъл срок на съхранение.При липсата на представен по делото оригинал, на основание чл.183, ал.1, изр.2 ГПК, представеният препис следва да се изключи от доказателствата по делото. Ответното дружество не е ангажирало други доказателства, които да установяват, че сградата, в която се намира процесният имот и за която е одобрен архитектурен проект от 09.12.2004г. и е издадено строително разрешение №320/27.12.2004г., към 10.03.2009г. е била изградена само до втори жилищен етаж.Както се посочи по-горе, свидетелските показания сочат нещо различно, че сградата, състояща се от партер и 5 жилищни етажа, е била построена и годна за обитаване към 2007/2008г. Обстоятелството, че не е въведена в експлоатация, няма издаден акт 16 и разрешение за ползване, не препятства придобиване право на собственост. Не съществува пречка върху имот, който не е въведен в експлоатация, да бъде установено владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС и същият, дори да е изграден като незаконен строеж, да бъде придобит по давност, при съществуващ за собственика риск от премахване или забрана за ползване. При изложените съображения, въззивният съд е приел, че предявеният от Й. Х. установителен иск за собственост на основание давностно владение е основателен и следва да бъде уважен. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос.Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил изцяло с тази практика и е отговорил на всички оплаквания във въззивната жалба: защо счита ищцата за владелец, а не държател на спорния имот; кога сградата, в която се намира този имот е била завършена на фаза „груб строеж“; необходимо ли е да има издаден акт обр.16 за сградата, за да може упражняващия владение върху определен самостоятелен обект да го придобие по давност; допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, който е изключил от доказателствата по делото удостоверение по чл.181 от ЗУТ, което е било представено по делото само като копие, като същевременно се установява, че съществува обективна невъзможност да се представи неговия оригинал. Вторият въпрос е абсолютно неясен по съдържание, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по него.Отделно от това по въпроса за прекъсване на придобивната давност е формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил, според която уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове има императивния характер. Установените в чл. 116 ЗЗД норми във връзка с прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗС, намират приложение и относно придобивната давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или с искане за започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Доколкото последните са изрично и изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат теченето на започналата придобивна давност /решение № 80 от 23.12.2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г. на II г. о. на ВКС и посочените в него решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о., решение № 392 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2010 г., I г. о. и решение № 212 от 13.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г., I г. о.; решение № 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС; решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС; решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г. на І г. о. на ВКС/. Не се налице основания за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, тъй като изводи на въззивния съд са в съответствие с ясната разпоредба на чл.183, ал.1 от ГПК и съдебната практика.При представен препис от документ, заверен от страната, необходимо е искане на насрещната страна да се представи оригинала или официално заверен препис от него. Необходимо е съдът да възложи задължението с определение, в което на страната представила преписа се дава срок, конкретно съобразен с възможността и начините оригиналът да бъде представен и се указват последиците от непредставянето му. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок.Съгласно установената практика на ВКС в решение № 362/15.7.2010 г. по гр. д. № 536/2010 г. по описа на ВКС, II г. о, решение № 766/3.02.2011 г. по гр. д. № 1590/2009 г. по описа на ВКС, I г. о., решение 130/2017 г по гр. д № гр. дело № 4258/2016г, ІV г. о, решение № 173/2012 по гр. д № 668/2011 Четвърто г. о и др., тези са съществените изисквания за прилагане на предвидените в чл. 183, предл. второ ГПК последици и те са императивни. За последиците на чл. 183, предл. второ ГПК и съобразяването им от съда не е необходимо изрично искане на страната, оспорила документа за неговото изключване от доказателствата(решение № 189/2018 по гр. д № 890/2018 г на Четвърто г. о на ВКС).В случая удостоверение по чл.183 от ЗУТ е било представено в заверен препис и оспорено от насрещната страна.Представилата го страна е била задължена да представи оригинала на този документ, същата не е изпълнила това си задължение, поради което правилно документа е бил изключен от доказателствата по делото. Не следва да се допуска касационно обжалване по четвъртия въпрос.По делото било безспорно установено, че ищцата е придобила владението върху имота въз основа на сключен с действителния собственик предварителен договор за покупко-продажба.Три тълкуване на разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗС се установява, че лицето, което е установило фактическа власт въз основа на предварителен договор, сключен със собственика, е владелец, а не държател.Във втората част въпросът е неотносим, тъй като въззивният е изложил съображения, че към момента на установяване на владението от страна на ищцата върху процесния имот през 2007г., сградата е била построена, но не е била въведена в експлоатация, което не съставлява пречка за придобиване на имота по давност. Последният въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд е формирал извод, че правото на собственост на ищцата върху процесния имот е било придобито през 2017г.Към този момент ответникът не е бил собственик на имота, тъй като собствеността върху цялата сграда е била придобита въз основа на влязло в сила на 25.06.2019г. постановление №3 от 13.05.2019г. по т.д. № 268/2013г. на Окръжен съд – Бургас Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение