Определение № 1926 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С., ЕГН: [ЕГН], срещу Разпореждане № 1154 от 07.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2489/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е върната подадената от нея частна касационна жалба с вх. № 27254/08.11.2023 г. срещу Определение № 4064 от 25.10.2023 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната подадената от С. Г. С. частна касационна жалба 27254/08.11.2023 г. срещу Определение № 4064 от 25.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2489/2022 г. на Окръжен съд – Варна. С това определение е потвърдено Определение № 260679 от 10.08.2022 г. по гр. д. № 12014/2019 г. на Районен съд - Варна за оставяне без уважение искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасянето на държавна такса за разглеждане на частна жалба срещу определение на районния съд, с което е отхвърлена молбата му за привличане на трето лице-помагач. Срещу Определение № 4064 от 25.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2489/2022 г. на Окръжен съд – Варна, е постъпила частна касационна жалба с вх. № 27254/08.11.2023 г., която е оставена без движение с Разпореждане № 5514 от 10.11.2023 г. и на жалбоподателя са дадени указания, изпълними в едноседмичен срок от съобщението, да организира приподписване на частната касационна жалба от адвокат, представяйки доказателства за представителната му власт пред ВКС, или да представи удостоверение за юридическа правоспособност, както и да представи изложение на основанията за касационно обжалване, като посочи кой е материалноправният или или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; или е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Последиците при неизпълнение на дадените указания са вписани в диспозитива на разореждането. Съобщението, заедно с препис от това разпореждане, е връчено лично на С. Г. С. на 07.12.2023 г., което тя удостоверила с подписа си. В рамките на указания срок, на 14.12.2023 г., тя депозирала молба за предоставяне на правна помощ, която с Разпореждане № 29/03.01.2024 г. е оставена без движение с указание в 1 – седмичен срок от съобщението, връчено редовно лично на страната на 12.01.2024 г., да представи декларация за имуществено състояние, както и доказателства за конкретния размер на доходите си (удостоверения от НОИ или НАП), семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други доказателства, обосноваващи извод за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В рамките на предоставения срок, изтекъл съобразно правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК в края на 19.01.2024 г. (петък), страната не е изпълнила указанията на съда, поради което с Определение № 286/23.01.2024 г., връчено лично на С. Г. С. на 30.01.2024 г., съдът отхвърлил молбата й за предоставяне на безплатна правна помощ. Със същото определение (с характер на разпореждане в обсъжданата част) съдът указал на страната, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да организира приподписване на частната касационна жалба от адвокат, представяйки доказателства за представителната му власт пред ВКС, или представи удостоверение за юридическа правоспособност, както и да представи изложение на основанията за касационно обжалване, като посочи кой е материалноправният или или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; или е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Последиците при неизпълнение на дадените указания отново са вписани в диспозитива на разореждането, връчено на страната на 30.01.2024 година. Констатирайки, че срокът за изпълнение на тези указания, е изтекъл в края на работния 06.02.2024 г., докогато, включително и към 07.03.2024 г., частната жалба не е била приведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, съдът постановил нейното връщане. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІI ГО, намира обжалваното разпореждане за правилно. Указанията до жалбоподателя, които са останали неизпълнени, са конкретни и ясни. Те касаят редовността на частна касационна жалба. Тъй като изискванията за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и приподписване на частните касационни жалби от адвокат, респ. за установяване на юридическа правоспособност на жалбоподателя или на неговия представител, са установени по силата на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, правилно въззивният съд след неизпълнение на съответните на закона указания в дадения, установен от закона срок, чието продължаване страната не е поискала, е върнал частната касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че съдът е сторил това преди влизане в сила на определението, с което искането за правна помощ е отхвърлено. Обжалваното разпореждане е постановено месец след влизане в сила на определението, с което молбата за предоставяне на правна помощ е отхвърлена (това определение е в сила от 07.02.2024 г.), т. е. срокът за отстраняване на констатираните нередовности е изтекъл към 07.03.2024 г., когато е постановено обжалваното разпореждане. На основание чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството по частната жалба държавна такса в размер на 15 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав ІІI на ГО,