Определение № 50213 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3304/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. М., чрез процесуалния й представител адвокат Д. Ч., против решение № 845 от 14.04.2022г., постановено по в.гр.д. №14226/2021г. на Софийски градски съд.С обжалваното въззивно решение е:

ОТМЕНЕНО решение №I-45-18963 от 20.11.2016г. по гр.д.№ 35296/13 г на СРС, поправено с решение от 13.05.2021г. по същото дело в частта, в която по иск на Н. Б. Й., [ЕГН] срещу Р. В. В., [ЕГН] е унищожен на основание чл. 31, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗЗД нотариален акт за покупко-продажба № 156 том I, н.д. № 132 от 11.10.2010 г на нотариус № 157 П. П. на имот с идентификатор № ***, представляващ ап. №5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.2, поради унищожаемост на упълномощаването с пълномощно с нотариална заверка рег. № 9772 и № 9773 акт № 134 том II Б от 28.09.2010г. на нотариус № 157 П.П., с което Т. Г. Т. - К. е упълномощила Ц. П. К., поради невъзможност при упълномощаването Т. Т. – К. да разбира и ръководи действията си, като вместо него е ПРОГЛАСЕН ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за покупко-продажба по н.а. № 156 том I, н.д. № 132 от 11.10.2010г. на нотариус № 157 П. П., сключен между Т. Г. Т. - К., [ЕГН] и Р. В. В., [ЕГН], с който е продаден имот с идентификатор № ***, представляващ ап. № 5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.2;

ПОТВЪРДЕНО е решение №I-45-18963 от 20.11.2016г. по гр.д.№ 35296/13г. на СРС, поправено с решение от 13.05.2021г. в частта, с която е признато за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС на Н. Б. Й., [ЕГН] срещу В. А. М., [ЕГН], че ищецът е собственик на имот с идентификатор № ***, представляващ ап. № 5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.2, и ответницата е осъдена да предаде владението върху имота.

Постъпил е отговор от И.И., в качеството и на трето лице – помагач на страната на ответницата В.М., в който се изразява становище за неправилност на обжалваното въззивно решение и наличието на предпоставки за допускането му до касационно обжалване.

Ответникът по касация Н.Й., чрез процесуалния си представител адвокат В.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и е подадена от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание: чл.31, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД за унищожаване на пълномощно с нотариална заверка рег. № 9772 и № 9773 акт № 134 том I. от 28.09.2010г. на нотариус № 157 П.П., с което Т. Г. Т. - К. е упълномощила Ц. П. К. да се разпорежда с имот с идентификатор № ***, представляващ ап. №5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.2, поради невъзможност при упълномощаването Т. Т. – К. да разбира или ръководи действията си, предявен от Н. Б. Й. срещу Ц. П. К.; чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор № *, представляващ ап. №5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.2, сключен между Т. Г. Т. - К., [ЕГН], действаща чрез пълномощника си Ц. П. К. и Р. В. В., [ЕГН], поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача, предявен от Н. Б. Й. срещу Ц. П. К. и Р. В. В.; чл.108 от ЗС за осъждане на В. А. М. да предаде на Н. Б. Й. владението на имот с идентификатор № ***, представляващ ап. №5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.2.

Въззивният съд е установил от фактическа страна следното:

Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза Т. Г. Т. - К. е страдала от множество телесни заболявания и съдова деменция, но от наличните медицински документи не може да се направи извод за тежестта на деменцията и дали лицето е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното на 28.09.2010г. упълномощаване.

Разпитаната пред СРС свидетелка Р. посочва, че живее на семейни начала с внука на К..Последната била с много заболявания и старческа деменция, забравяла и била дезориентирана, а в края на 2010г. не ги познавала, била объркана и погледът й блуждаел.Губела се при излизане навън и я прибирали от различни места.

От показанията на свидетелка Й./съпруга на ищеца/ се установява, че Т.К. се губела при излизане навън и през септември 2010г. й поставили табелка с името и телефон за връзка.Получили обаждане от съсед, че непознати жени я извеждат с кола, като после им съобщила, че идвали жени да се подписва за социални помощи.Не разпознавала близките си, питала кога ще си ходи у дома, не се ориентирала какво се случва.

Установява се още, че ищецът е завел иск за поставяне на Т. К. под запрещение, но производството по него е било прекратено поради настъпилата й в хода на производството смърт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че към датата на упълномощаването с пълномощно с нотариална заверка рег. № 9772 и № 9773 акт № 134 том I. от 28.09.2010г. на нотариус № 157 П.П., с което Т. Г. Т. - К. е упълномощила Ц. П. К., упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си.В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Р., Й. и Й., които следва да се кредитират като обективни.Независимо от това, че между тях и ищеца е налице близка родствена връзка показанията им следва да се приемат за истински, тъй като кореспондират със събраните по делото писмени доказателства - амбулаторен лист от 27.04.2011г. и епикризи.К. е страдала от атеросклероза и съдова деменция, а освен това е била с глаукома и тежки увреждания на очите. Това се посочва и от вещото лице по психиатричната експертиза. Последната не дава категорично заключение дали лицето е могло да разбира свойствата и значението на действията си, но това е само поради липса на достатъчно медицински документи за проследяване на състоянието й.

Формиран е извод, че волята на лицето е била опорочена и нотариално завереното пълномощно трябва да бъде унищожено.При унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл. 31 ЗЗД, съответният договор ще е сключен при липса на надлежна представителна власт на пълномощника/без последният да има опорочена воля/.Договорът е висящо недействителен и няма да породи целените с него правни последици.Същите ще настъпят само ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба по н.а.№ 156 том I, н.д. № 132 от 11.10.2010г. на нотариус № 157 П.П. е бил висящо недействителен и не е породил правни последици, тъй като не е потвърден от продавача или от неговите наследници.От горното следва, че купувачът Р.В. не е придобил собствеността върху имота, съответно не е могъл да го прехвърли на последващия приобретател И. И. с н.а. от 14.01.2013г. Последната също не е прехвърлила собствеността на ответника В. М. с н.а. от 12.04.2013г., като е без значение дали В.М. е била добросъвестна при придобиването на имота.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно определена правна квалификация на предявения по отношение на договора за покупко-продажба от 11.10.2020г. иск.При унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл. 31 ЗЗД, съответният договор ще е сключен при липса на надлежна представителна власт на пълномощника, поради което тази сделка е висящо недействителна, а не унищожаема.Тъй като правната квалификация се определя служебно от съда, то решението на СРС в частта, в която е унищожен договор за покупко-продажба по н.а.№ 156 том I, н.д. № 132 от 11.10.2010г на нотариус № 157 П.П. следва да бъде отменено като неправилно, като са постанови друго, с което се прогласи недействителността на договора на основание чл.42, ал. от ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси като твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК:

1/Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства по делото, да направи преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства.

Длъжен ли е съдът да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и твърдения на страните – поотделно и в съвкупност, съгласно чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК и следва ли да извърши самостоятелен съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и въз основа на правилно подвеждане под хипотезите на приложимите правни норми, да даде разрешение на спора, излагайки свои собствени мотиви за даденото разрешение.

Посочените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с т.19 от ТР№1/04.01.2001г.

2/Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност, да ги съпостави с другите доказателства по делото, като изложи мотиви защо приема за доказани факти с гласни доказателствени средства на ищеца, а не на ответника по делото.

Посоченият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.1 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.

3/Нарушено ли е изискването за обоснованост на съдебните решения, за което съществува трайна съдебна практика, и длъжен ли е съдът да насочи страните към събиране на всички доказателства, разрешени от ГПК и релевантни за описаните в исковата молба твърдения.

Претендира се този въпрос да бъде допуснат до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

4/Допустимо ли е служебното начало и може ли да се допусне касационно обжалване по различен от посочения от касатора правен въпрос, ако той има значение за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси.Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към фактите, които са част от предмета на доказване.Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. Правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора са ограничени от разпоредбата на чл. 269 ГПК, която го задължава да се произнесе по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение само въз основа на оплакванията и доводите, заявени във въззивните жалби на страните.Изключение е налице в случая, в който въззивният съд следва да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище/т.1 от Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК /.

Въззивното производство е било образувано по жалби на тримата ответници.В жалбата на ответника В.М. е направено оплакване, че наследодателката на ищеца е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея упълномощаване през 2010г., поради което както тази сделка, така и сключената впоследствие продажба от упълномощеното лице са действителни правни актове.Образуваното срещу нея дело за поставянето й под запрещение не е довело до частично или цялостно отнемане на дееспособността, тъй като лицето е починало и производството спрямо нея прекратено.Наведен е довод, че както от експертното заключение, така и от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че Т. К. е могла да формира правно валидна воля.

Въззивният съд е дал обоснован отговор на всяко едно от направените оплаквания, като въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод, че към 2010г. психическото състояние на Т. К. е било такова, че лицето не е могло да разбра свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Отчел е, че заключението по допуснатата по делото СПЕ не дава категоричен отговор за тежестта на деменцията и дали К. е била в състояние да разбира значението на извършеното на 28.09.2010г. упълномощаване, но това може да се обоснове от показанията на разпитаните на страната на ищеца свидетели.Образуваното срещу нея производство за поставянето й под запрещение е отразено в решението само като част от установената по делото фактическа обстановка, но въз основа на него не са формирани изводи относно възможността на лицето да разбира естеството на извършената от него правна сделка.

В практиката на ВКС се приема, че изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг-не, следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено.Показанията им следва да бъдат съпоставяни и с данните за релевантните факти, съдържащи се в останалите, събрани по делото доказателства/ Решение № 700 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 140 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 297 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2014 г., I г. о., ГК/.

Не е налице противоречие между решаващите изводи на съда и посочената съдебна практика.Кредитирани са изцяло показанията на свидетелите на страната на ищеца като достоверни/при отчитане на възможната тяхна заинтересованост/, тъй като кореспондират със събраните по делото писмени доказателства/медицинска документация/, установяващи, че упълномощителката е страдала от деменция.Именно това е било основание да не се даде вяра на останалата група свидетели, които по искане на насрещната страна са били разпитани.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен в изложеното въпрос.

В първата част на въпроса се твърди, че обжалваното въззивно решение е необосновано.Независимо от това, че касаторът претендира касационното обжалване да бъде допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, то следва касационната инстанция да се произнесе дали е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като явната необоснованост на решението обуславя неговата очевидна неправилност.

По въпроса за необосноваността като порок на решението, която би могла да доведе до неговата неправилност съществува задължителна съдебна практика, актуална и по сега действащия ГПК, поради което въззивното решение не би могло да се допусне до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.В ППВС№7/65г. е посочено, че една от формите на неправилното съдебно решение е неговата необоснованост,, която е налице тогава, „когато изводите на съда не са в съответствие с установените фактически положения, когато не са логични, когато не са в съответствие с постановените положения в науката или практиката, когато има противоречие в мотивите, грешки в тълкуване на правните сделки и други подобни грешки“.

За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на акта на съда, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, както и без анализ на събраните по делото доказателства.Не е такъв настоящия случай.

Не следва да се допусне касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по втората част на въпроса, тъй като същия е разгледан в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

Същото се отнася и за четвъртия поставен въпрос, тъй като по него е даден ясен отговор както в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, според които „ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба“, така и в разпоредбата на чл.280, ал.2, предл.2 от ГПК.

Обжалваното решение е процесуално допустимо, тъй като възивният съд се е произнесъл по правен спор, с който е бил надлежно сезиран. Дадената от него правна квалификация на спорното право е съобразена с наведените в исковата молба фактически твърдения от ищеца и формулираното до съда искане.Съгласно трайно установената съдебна практика, сочената от ищеца правна квалификация на иска, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност.Без значение е как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба, претендираната от него недействителност на съответната правна сделка.

В настоящия случай ищецът е навел фактически твърдения, че неговият наследодател Т. Т. – К. е страдала от тежка форма на старческа деменция, която не й е позволявала да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Дееспособността на лицето не е била отнета по предвидения от закона ред, поради което извършеното от нея упълномощаване на ответника Ц. К. да се разпорежда с недвижимия й имот в [населено място] е унищожаемо на основание чл.31, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД.Поради обратното действие на унищожаването следва, че сключената впоследствие от нейно име продажба, с която притежавания от нея имот е бил прехвърлен първоначално на ответника Р.В. е недействителна, тъй като пълномощникът й не е разполагал с надлежна представителна власт.Въз основа на така наведените фактически твърдения е сезирал съда с искане за:

• унищожаване на пълномощно с нотариална заверка рег. № 9772 и № 9773 акт № 134 том II Б от 28.09.2010г. на нотариус № 157 П.П., с което Т. Г. Т. - К. е упълномощила Ц. П. К. да извършва действия по разпореждане със собствения й имот в [населено място], поради невъзможност при упълномощаването Т. Т. – К. да разбира и ръководи действията си;

• обявяване по отношение на ищеца на недействителността на договор за покупко-продажба по н.а. № 156 том I, н.д. № 132 от 11.10.2010г. на нотариус № 157 П. П., сключен между Т. Г. Т. - К., [ЕГН], чрез пълномощника си Цв.К. и Р. В. В., [ЕГН], с който е продаден имот с идентификатор № *****., представляващ ап. № 5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет.2, тъй като пълномощникът е действал без представителна власт.

При така наведените фактически твърдения и искане до съда първоинстанционният съд е приел, че порокът на упълномощителната сделка се пренася върху сключения впоследствие договор за покупко - продажба, който също се явява унищожаем.Приел е, че правната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда, който не е обвързан от квалификацията, която е дадена от ищеца, поради което е унищожил както пълномощно с нотариална заверка рег. № 9772 и № 9773 акт № 134 том II Б от 28.09.2010г. на нотариус № 157 П.П., така и договор за покупко-продажба по н.а. № 156 том I, н.д. № 132 от 11.10.2010г. на нотариус № 157 П. П..

Въззивният съд е приел, че атакуваното пред него решение е частично неправилно, тъй като дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на вида недействителност на договор за покупко-продажба от 11.10.2010г. е неправилна.С оглед на това е отменил решението в частта, в която този договор е бил унищожен, и е постановил решение по същество, с което е прогласил, че сделката е недействителна по отношение на ищеца.Когато въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с дадената от него квалификация, като изложи собствени мотиви.В случая въззивният съд е процедирал по посочения по-горе начин.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд