Определение № 144 от 06.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 471/2016 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Образувано е по молба на Т. Г. Д., И. Д. И. и Г. Н. И. за постановяване на допълнително определение по чл.288 ГПК, с което ВКС да се произнесе по всички оплаквания и искания в касационната им жалба срещу решение №1019/25.05.2015г. по гр.д.№ 312/2015г. на Варненския окръжен съд, както и по касационната им жалба срещу решение №1630 от 06.10.2015г. по същото дело, по която няма произнасяне. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е частично основателна. Съставът на ВКС се е произнесъл по касационната жалба срещу основното решение №1019/25.05.2015г. по гр.д.№ 312/2015г. на Варненския окръжен съд, но е пропуснал да се произнесе по касационната жалба срещу допълнителното решение №1630 от 06.10.2015г. по същото дело. С решение №1630 от 06.10.2015г. по гр.д.№ 312/2015г. на Варненския окръжен съд е оставена без уважение молбата на Т. Г. Д., И. Д. И. и Г. Н. И. за допълване на основното решение №1019/25.05.2015г. по същото дело. Съдът е приел, че се е произнесъл по въззивната жалба срещу първоначалния иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и по присъединения по реда на чл.123 ГПК /отм./ иск по чл.108 ЗС за същия имот. Налице е произнасяне по цялото искане и затова той не може сам да промени това произнасяне по реда на чл.250 ГПК /чл.193 ГПК /отм./. Касационна жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е подадена от Т. Г. Д., И. Д. И. и Г. Н. И.. Жалбоподателите считат, че след като съдът не се е произнесъл по всичките им оплаквания във въззивната жалба, то решението му е непълно и тази непълнота следва да се отстрани в производство по чл.250 ГПК. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно предвиденото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС така: може ли съдът да не мотивира становището си, че е обсъдил всички относими към спора твърдения и оплаквания и по какъв ред и с какъв акт се произнася съдът по неразгледани от него основания и оплаквания – решение или определение. По тези въпроси обжалваното решение противоречало на решение №94 от 28.03.2014г. по гр.д.№2623/13г. на ВКС, ІV ГО и решение 104-67-ОСГК. Ответниците в производството Р. П. Р., П. Б. Р., Ж. Р. Д., К. П. Р. и П. Х. Р. не вземат становище по жалбата. Върховният съд приема, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество. Тъй като обжалваното решение е постановено в производство по чл.250 ГПК /чл.193 ГПК отм./, то и поставените въпроси следва да се разглеждат в контекста на производството по допълване на съдебно решение. Въпросът за необходимостта от мотивиране на съдебното решение по чл.250 ГПК е обуславящ за изхода на това производство, но по него няма противоречие с посоченото решение на №94 от 28.03.2014г. по гр.д.№2623/13г. на ВКС, ІV ГО, което е посветено на изискването за мотивиране на въззивно решение, постановено в производство по чл.258 и сл. ГПК. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд съдържа мотиви по въпроса, който е значим за производството по чл.250 ГПК – дали в основното решение има произнасяне по цялото искане. Под искане тук се разбира петитумът на предявения иск, а за въззивното производство – предметът на делото, който се е пренесъл по жалба пред въззивния съд. Отделните оплаквания в жалбата, които не са обсъдени във въззивното решение, не могат да бъдат самостоятелен предмет на производството по чл.250 ГПК, т.е. съдът не може да се произнася по тях в решението си по чл.250 ГПК. Вторият въпрос е некоректно поставен, тъй като предполага в производство по чл.250 ГПК да могат да се разглеждат възражения и оплаквания на страните, които са останали неразгледани в решението по съществото на спора, а това е недопустимо поради забраната за съда да изменя собственото си решение. Затова въпросът не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване. Неотносимо към този въпрос е и посоченото от жалбоподателите решение 104-67-ОСГК, което се занимава със съвършено различен въпрос – с какъв акт се произнася съдът по допустимостта на предявения иск. Жалбоподателите не са изложили съображения по основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание в случая не е налице, тъй като поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,