Определение № 39 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1976/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Ответникът СУ „Н. Й. В.“, ответник и по касация, иска допълване на определение № 761/ 06.11.2017 г. за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Молбата обосновава с пропуска на съда да постанови възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. за процесуалното представителство пред настоящата инстанция. Касаторът М. М., ответник по молбата по чл. 248 ГПК, възразява, че е неоснователна, защото възнаграждението не е платено, евентуално – че е прекомерно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за спазен срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК, молбата е подадена от надлежна страна и е частично основателна. Съображенията са следните: Действително в определението по чл. 288 ГПК настоящият състав е пропуснал да се произнесе по искането на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК, своевременно заявено с писмения отговор на касационната жалба. Неоснователно е възражението да липсват доказателства за заплащане на адвокатския хонорар за представителството на ответника пред настоящата инстанция. Договорът за правна защита и съдействие по гражданското дело засвидетелства, че уговореното възнаграждение от 1 200 лв. е платено. Основателно е възражението, че е прекомерно. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с мотиви, че е съобразено изцяло с практиката на ВКС по тези дела, а това изключва всяко основание от чл. 280, ал. 1 ГПК (редакция до ЗИДГПК в ДВ чр. 86/ 2017 г. - § 74 от преходните и заключителни разпоредби). Еквивалентът на положения от адвоката труд по делото с възможно най-ниска степен на правна сложност касационният състав следва да определи в минималния размер от 500 лв., предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2014 г. на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, до този размер законодателят фингира причинно-следствената връзка между направения разход от ответника по касация и неоснователно пренесения правен спор пред настоящата инстанция. При тези мотиви и на основание чл. 248 ГПК, съдът