Определение № 92 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3452/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Главпроект-07” ЕООД, [населено място], срещу решение № 3726 /25.06.2020 г. по в. гр. д. № 13097 /2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 319899 /23.01.2018 г., допълнено с решение № 407164 /03.05.2018 г., постановени по гр. д. № 64981 /2016 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от „Главпроект 2006” ЕООД, срещу „Г.-07” Е. искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне поставените спирателни водопроводни кранове към 9, 10 и 11 етаж на административна сграда с адрес: [улица] [населено място], и да възстанови водоподаването по вертикалните щрангове, както и да възстанови достъпа на „Г. 2006” Е. до асансьорите за 9, 10 и 11 етажи, като по този начин преустанови действията, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Ответникът по касационната жалба „Г 2006” в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено по негаторен иск, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното: Установено е, че „Г. 2006” Е. е собственик на етажи 9, 10 и 11 от процесната административна сграда, съответно на 27,3% ид. ч. от общите части, а „Г.-07” Е. - на етажи от 2 до 8 в същата сграда, съответно и на 72% ид. ч. от общите части; че ответникът е прекъснал водоподаването към етажите, собственост на ищеца, като е монтирал спирателни кранове, и е преустановил достъпа на ищеца до асансьорите, обслужващи сградата, дезактивирайки чиповете, които следва да осигуряват достъп на ищеца до етажи 9, 10 и 11; че тези действия на ответника са предприети с оглед спора между страните за това в какъв размер и кой следва да заплаща консумативите, във връзка с който се води отделно съдебно производство. От представения по делото констативен протокол от 29.05.2020 г. се установява, че водоподаването до процесните етажи е възстановено (спирателните кранове са премахнати) и на ищеца са предоставени чипове за асансьорите, като тези обстоятелства се потвърждават и от допуснатите пред въззивната инстанция свидетелски показания. При тези данни е прието, че ответникът е упражнил неправомерно въздействие върху общите части на сградата; че с действията си е възпрепятствал пълноценното ползване по предназначение на имотите на ищеца, тъй като се затруднява достъпът до тях, предвид обстоятелството, че се намират на 9, 10 и 11 етаж, а с прекъсването на водоподаването са нарушени санитарно-хигиенни правила и норми. Прието е, че наличието на висящ съдебен спор относно заплащането на разходи за консумативи не е основание за извършване от страна на ответното дружество на действията по спиране на водоподаването и достъпа с асансьор до обектите - индивидуална собственост на ищеца. Въпреки че достъпът до асансьорите и водоподаването са възстановени в хода на производството, въззивният съд е констатирал, че отношенията между страните не са окончателно уредени, тъй като липсват данни ответникът да е дал изискуемото от закона (чл.186,ал.1 ЗУТ) съгласие за изграждане на отклонение от водопроводната инсталация с цел осигуряване ползване на вода от ищеца и по делото не са налице индиции, че такова ще бъде дадено. Поради това исковете по чл. 109 ЗС са приети за основателни. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят извежда правни въпроси, за които твърди, че обосновават наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Към кой момент е необходимо да съществува твърдяното от ищеца неоснователно действие, препятстващо нормалното упражняване на правото на собственост, за да бъде уважен иск по чл.109 ЗС? Може ли да бъде уважен иск по чл.109 ЗС, при положение че твърдените от ищеца неоснователни действия са преустановени към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция? Наличието на възможност след постановяване на съдебното решение ответникът отново да извърши действията, с които ищецът твърди, че неоснователно се засяга правото му на собственост, основание ли е за уважаването на иск с правно основание чл. 109 ЗС, когато е безспорно установено по делото, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция тези действия са преустановени? Първият въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие с практиката на ВС и ВКС, установена с ТР № 31 /06.02.1985 г. по гр. д. № 10 /1984 г. на ОСГК на ВС, според което искът по чл.109 ЗС е средство за правна защита срещу всяко пряко и /или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, отдадено ѝ от собственика, както и при състояния, създаващи опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта. Разрешението е в съответствие и с приетото в решение № 625 /03.12.2010 г. по гр.д. № 1426 /2009 г., на ВКС, I г.о., според което основание за защита чрез иска се поражда и при състояния, от които възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита. Решаващият извод на въззивния съд за основателност на иска е наличието на такова състояние. Въззивният съд не е приел, че към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват, поради което не е налице противоречие с посочените от жалбоподателя решение № 62 /01.07.2015 г. по гр. д. № 339 /2015 г. на ВКС, II г.о. и решение № 48 /16.08.2017 г. по гр. д. № 3809 /2016 г. на ВКС, II г.о., в които е установена такава (различна) фактическа обстановка. Поради това и вторият и третият въпрос, които са основани на твърдения за такава фактическа обстановка, не са обуславящи. Длъжен ли е въззивният съд да основе решението си на установените по делото факти, а не на предположения за възможно осъществяване на бъдещи факти? Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е основал решението си на установените по делото факти, решаващи от които са тези, от които съдът прави извод, че отношенията между страните, които ответникът сочи като причина за неоснователните си действия (във връзка с паричните претенции на ответника срещу ищеца), с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, не са окончателно уредени. Настоящият състав не констатира отклонение от практиката на ВКС относно предпоставките за уважаване на негаторния иск. Съгласно ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4 /2015 г. на ВКС, ОСГК, двете изисквани при условията на кумулативност условия за уважаването на иска по чл.109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Паричните отношения между етажните собственици във връзка поддръжката на общите части (поддръжката на асансьора) и заплащането на стойността на потребената в отделните обекти вода не влияят на правото на собственост върху общите части, част от които са всички видове инсталации, централните им уредби и асансьорите (чл.38,ал.1 ЗС), поради което тези облигационни отношения са неотносими към производство по иска с правно основание чл.109 ЗС. Поради изложеното (тъй като доводите на жалбоподателя са неотносими към спора) не са обуславящи следните изведени от жалбоподателя правни въпроси: Несъгласието на етажния собственик с мажоритарен дял от общите части с предложения от другия етажен съсобственик начин за ползване на общите части следва ли да се обсъжда и цени като нарушение на чл.109 ЗС? Представляват ли нарушения по смисъла на чл.109 ЗС предприетите от етажен собственик действия, целящи преустановяване на продължило с години неоснователно обогатяване за негова сметка на другия етажен собственик на сградата? Имат ли правно значение облигационните отношения между страните (породени от неоснователно обогатяване), за уреждането на които са предприети действията на ответника, при преценката за основателността/неоснователността на извършените действия по смисъла на чл.109 ЗС? Длъжен ли е етажният собственик – титуляр на индивидуална партида за вода, да осигурява за своя сметка (от своята партида) водоподаване към индивидуални обекти на друг етажен собственик (който отказва да заплаща потребената от индивидуалните си обекти вода и в продължение на години се обогатява неоснователно)? Длъжен ли е етажен собственик, сключил договор за поддръжка на асансьори от свое име (при липса на сключен договор от страна на етажната собственост), да предоставя за своя сметка възможност за ползване на асансьорите до етажите на етажен собственик, който не е сключил договор за поддръжка и който отказва да заплаща припадащата му се част от разходите на първия етажен собственик? Въззивното решение не противоречи на соченото от касатора решение № 149 /13.04.2010 г. по гр. д. № 3830 /2008 г. на ВКС, III г.о. Същото е неотносимо към настоящия случай, тъй като е постановено по иск по чл.109 ЗС, предявен срещу В и К дружество, което в рамките на правата си по създаденото с ищеца облигационно отношение, е прекъснало водоподаването до имота на ищеца. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност, основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.2 ГПК, свързана с извода на съда, че е налице фактическа възможност чиповете, осигуряващи достъп до асансьорите, да бъдат препрограмирани отново, както вече е било направено, както и да бъдат поставени отново спирателни кранове, преустановяващи водоподаването. Основанието очевидна неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). По-конкретно въззивният съд е обосновал изводите си за неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, чрез поддържане на състояние, от което възниква заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху собствени на ищеца обекти. Поради изложеното настоящият състав приема извода, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за осъждането на ищеца да му заплати разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 1 800 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът