Определение № 10 от 08.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2274/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по три касационни жалби: 1. вх. № 124140/01.10.2018 г. на Д. Б. С., чрез процесуалния представител адвокат В. С.; 2. - вх.№ 118299/14.09.2018 г. на А. А. Б., чрез пълномощника и адвокат К. М. и 3.- вх. №40172/25.03.2019г. на А. А. Б., чрез пълномощника и адвокат К. М.. Първите две касационни жалби са насочени срещу въззивно решение № 5044/24.07.2018г., постановено по гр. д. № 11476/2017 г. по описа на Софийски градски съд.Третата касационна жалба е срещу решение №1933/15.03.2019г. по гр.д.№ 11476/2017г., постановено в производство по чл.247 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Д. С. се сочи наличието на основанията по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по въпроса: „Удостоверението за наследници представлява ли доказателство за наследниците по закон на лице, включено в удостоверението като наследник на починалото лице, при положение, че наследниците на наследника на починалото лице, не са посочени изрично“. Сочи се противоречие с практиката на ВКС и се представят конкретни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Твърди се наличието и на основанието по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като е основано на очевидно неправилни изводи. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на А. Б., насочена срещу въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно възстановяване запазената част на Б. и е постановено друго, с което на основание чл.30,ал.1 ЗН е намалено завещателното разпореждане, извършено от М. М. с 1/12 ид.ч. като е възстановена запазената част в размер на 1/12 ид.ч. от наследството на М. М., са изложени твърдения за наличие на очевидна фактическа грешка във въззивното решение. Сочи се наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. В приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на А. Б.,подадена срещу решението по чл.247 ГПК, се твърди, че то е очевидно неправилно - основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК. Всяка от страните оспорва подадената от насрещната страна касационна жалба. Касационните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение от 24.07.2018г. е отменено решение № 101837/25.04.2017 г. на СРС по гр. д. № 19293/2014 г., с което на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 3 ЗН е възстановена запазената част на А. Б., в размер на 1/6 от наследството на М. М., поч.2010 г., като е намалено с 1/6 завещателно разпореждане на М.М. от 30.05.2001г. в полза на Д. С., както и е възстановена запазената част на М. С.-С. в размер на 1/6 от наследството на М.М. като е намалено с 1/6 завещателно разпореждане на последната от 30.05.2001 г. в полза на Д. С. и е допусната делба на недвижими имоти: дворно място с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ от 591 кв. м., заедно с разположените в имота сгради /подробно описани/ при дялове: 7/36 ид.ч. за А. Б., 7/36 ид.ч. за М. С.-С., 3/36 ид.ч. за А. А. и 19/36 ид.ч. за Д. С.. Вместо това решение е постановено друго, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, с 1/12 ид. ч. (2/24 ид. ч.) е намалено завещателно разпореждане извършено от М. М. на 30.05.2001 г. в полза на Д. С. и е възстановена запазената част на А. Б. в размер на 1/12 (2/24) ид. ч. от наследството на М. М., поч.2010 г. като е намалено с 1/12 ид. ч. (2/24 ид. ч.) завещателно разпореждане извършено от М. М. на 30.05.2001 г. в полза на Д. С. и е възстановена запазената част на М. С. в размер на 1/12 /2/24/ ид. ч. от наследството на М.М..Със същото решение, на основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН, е допусна делба на изброените в решението недвижми имоти при дялове: за Д. С. - 11/24 ид. ч., за А. Б. - 5/24 ид. ч., за М. С. – 5/24 ид. ч. и за А. А. - 3/24 ид. ч. С решение от 15.03.2019г. по гр.д.№ 11476/2017г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на А. А. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 5044/24.07.2018г., постановено по същото дело. Въззивният съд е приел, че от удостоверение за наследници е установено, че Б. М. е починал през 1977г. и е оставил наследници М. М. – съпруга, поч.2010г., Н. А. – дъщеря и наследниците на Б. С.-син, поч.2005г. – Д. С. – син и М. С. – С. – дъщеря.След смъртта си М. М. е оставила наследници Н. А.- дъщеря и по право на заместване наследниците на починалия преди нея син Б. С. – Д. С. и М. С..Н. А. е починала през 2014г. и е оставила наследници А. Б. – дъщеря и А. А.- съпруг. За неоснователни са приети доводите на Д. С. относно доказателствената стойност на удостоверението за наследници относно всички наследници по закон, посочени в него. Прието е, че удостоверението има характер на официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179, ал.1 ГПК и обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените в него факти за наследниците по закон на съответните лица.Не е проведено от ответника оспорване на документа и на кръга наследници на посочените лица. Със саморъчно завещание от 30.05.2001г. М. М. е завещала в полза на внука си Д. С. цялото си движимо и недвижимо имущество.По правото на възстановяване на запазената част на наследниците А. Б. и М. С. въззивният съд е приел,че към момента на откриване наследството на Б. М. е действала разпоредбата на чл.14,ал.7 СК – 1968г./отм./, поради което и частта на починалия съпруг от СИО се наследява от децата му.При това положение съпругата М.М. е получила по наследство от съпруга си 1/2 ид.ч. от общото имущество. Тази част е могла да завещае и на внука си Д. С..След като завещанието на 1/2 ид.ч. от процесните имоти е изчерпало наследството на М., не е необходимо формиране на наследствена маса и запазената част по правилата на чл.29 ЗН следва да се възстанови като дробна част от наследството. Останалата 1/2 ид.ч. от имотите съставляват наследство на Б. М.. От тях всяка от страните получава по 1/8 ид.ч.Съотнасяйки ги към целия имот и при общ знаменател, въззивният съд е приел квоти по 3/24 ид.ч. за наследниците Д. С., М. С. – С., А. Б. и Ал.А..С оглед намаляване на завещанието, крайните квоти са приети, както следва: за Д. С. 11/24 ид.ч., за А. Б. и М. С. С. – по 5/24ид.ч. и за Ал.А. – 3/24 ид.ч. За неоснователна е приета молбата на А. Б. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, именно: вместо вписаното „…в размер на 1/12 (2/24) ид. ч. от наследството на М.М., да се впише: „…в размер на 1/6 (1/12) част от наследството на М.М.…“ Изложени са съображения, че в мотивите на решението ясно е изразено становището, че наследството на М.М. включва 1/2 ид. част от общото имущество, като само върху тази част е определено накърняването на запазените части на наследниците А. Б. и М. С.-С.. Тази 1/2 ид. ч. съставлява имуществото, което М. е могла да завещае на ответника Д. С. с универсалното завещание. Ясно е изразена и волята на съда, че останалата 1/2 ид. ч. от имотите съставляват наследство, оставено от Б. М., и не са били обект на завещанието. На намаляване подлежи 1/2 ид. част от имуществото, включено в наследството на М.. П од имоти се има предвид включените в наследството на М., а не на общото имущество на наследодателите. В диспозитива е отразена волята, че завещанието на 1/2 ид. ч. от имотите, извършено от наследодателката М. в полза на ответника С., следва да се намали с по 1/12 (или 2/24 ид. ч. от имотите) и да се възстанови на ищцата и на ответницата М.С. запазената част от наследството на баба им в размер на по 1/12 ид. ч. (2/24 ид. ч.) от завещаната 1/2 от имотите. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, и ал.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Така поставеният от касатора Д. С. въпрос относно удостоверението за наследници не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Той не може да се приеме за относим, тъй като не е включен в предмета на спора.Касаторът не е оспорвал наследственото правоприемство, в т.ч. и на сестра си – ответницата М.С. и не е повдигал такъв въпрос в преклузивните срокове по ГПК. Въведените от него възражения и доводи пред първоинстанционния съд са във връзка с формиране на наследствената маса и за липсата на доказателства за наличие на граждански брак между Б. и М. М..Освен това удостоверението за наследници не е оспорено по реда на чл.193 ГПК, нито е въведен спор относно това, че Б. С. –наследник /син/ на Б. М. е син и на М. М. и баща /наследодател/ на Д. С. и М. С. – С., както и че Н. А. –дъщеря и наследник на Б. М., е дъщеря и наследник и на М. М. и майка и наследодател на ищцата А. Б..При това положение сочените решения на ВКС във връзка с поставения въпрос също не могат да се преценят като относими. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като не се констатира наличие на нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане касационно обжалване на основното въззивно решение и решението, постановено в производство по чл.247 ГПК, по касационните жалби на А. Б.. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводите, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по чл.30 ЗН като същевременно правилно е определил делбените квоти след уважаване на тази претенция. При проверката в настоящото производство по чл.288 ГПК не може да се направи извод за очевидна неправилност на обжалваните решения и разминаване на формираната воля в мотивите и изразената в диспозитива на основното решение, т.е. да се приеме, че е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, поради което не може да обуслови и допускане на касационен контрол. Изложеното е важимо и за решението, постановено в процедура по чл.247 ГПК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решенията. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.