Определение № 215 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. Г. А., приподписана от адв. П. Ц. Н., срещу определение № 9345 от 27. 09. 2022 г. по ч. гр. д. № 13138/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, потвърждаващо определение № 20141934 от 18. 06. 2021 г. по гр. д. № 18466/2019 г. на СРС, 35 с-в, с което, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 104, т. 4 ГПК, делото е изпратено по подсъдност на СГС. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и изпращане на делото по подсъдност на СРС. Ответницата по частната жалба Н. И. Д., с писмен отговор, изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че делото има за предмет предявен от Л. Г. А. против Н. И. Д. иск с правно основание чл. 72 ЗС, за присъждане на сумата 28576 лв., представляваща стойността на извършени от нея, като добросъвестен владелец, подобрения в апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк], блок ***, вход ***, етаж ***, в периода 2010 г. – 2019 г., индивидуализирани по видове и стойности в уточняваща молба. Прието е, че при определяне на родовата подсъдност при иск за заплащане на подобрения от значение е общият размер на претендираните подобрения, получен чрез сумиране на стойностите на изброените в исковата молба СМР. В случая стойността на претендираните подобрения е в размер на 28756 лв., поради което и съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, искът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Претенцията за извършени разходи за съхранение на вещта е с цена на иска 10161 лв., но предвид разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК, също подлежи на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът кой е родово компетентият съд да разгледа искова молба с цена на иска над 25000 лв., ако след постановяване на прекратителното определение на районния съд и изпращане на делото по подсъдност на окръжен съд като първа инстанция, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 104, т. 4 ГПК и преди влизането му в сила ищецът е предприел изменение на иска чрез намаляване размера на претендираната сума под 25000 лв. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не кореспондира с обективираните по делото процесуални действия, извършени от ищцата. По делото няма никакви данни същата да е предприела – преди постановяване на обжалваното определение или след постановяването му, изменение на предявения иск чрез намаляване на размера му от 28756 лв. на 24500 лв., каквито твърдения има в частната касационна жалба. След като обсъждането на въпроса не би повлияло на изхода на частното производство, образувано по възникналия процесуалноправен спор, то същият не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното определение. За яснота следва да се посочи, че ищцата не е лишена от възможността да предприеме, пред СГС, при условията на чл. 214 ГПК, изменение на иска чрез намаляване на размера му под 25000 лв., което би довело до промяна на родовата подсъдност на делото. Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото частно производство, следва да се реши с приключващия делото съдебен акт, според изхода му (чл. 81 ГПК). По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение