Определение № 3503 от 10.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1500/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Свепол“ ЕАД срещу решение № 77 от 17.03.2025 г. по т. д. № 588/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 380 от 24.09.2024 г. по т. д. № 748/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от „Свепол“ ЕАД срещу „Пристанище ТЕЦ Е.“ ЕАД искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 60 500 щатски долара, представляваща равностойността на оставени на съхранение /вложени/ при ответното дружество вещи на ищеца, които не са били върнати поради липсата им, евентуално поради увреждането им до степен негодност за употреба по време на престоя им в склад на ответното дружество, както следва: 20 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо тегло от 22 000 кг. и бруто тегло 22 058 кг. по нареждане за експедиция № 101 с вх. № 758/26.07.2022 г.; и 35 големи торби полиетилен терафталат гранулат смола IVO.80, марка за бутилка Wankai с общо нето тегло от 38 500 кг. и бруто тегло 38 601,5 кг. по нареждане за експедиция № 141 с вх. № 830/17.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, защото исковете са разгледани на незаявено основание - че стоките са били оставени в склад на ответника, при твърдения на ищеца, че са съхранявани на открито. При условията на евентуалност поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства. Сочи, че съдът е основал решението си единствено въз основа на ангажирани от ответника частни документи, неносещи подпис на ищеца, които не се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Изтъква, че съдът е изложил и взаимно изключващи се мотиви, като от една страна е приел, че с оглед доказателствената сила на частните документи не следва да бъде откривано производство по чл. 193 ГПК при оспорване на удостоверените с тях факти, а от друга е акцентирал, че ищецът не ги е оспорил, поради което ги е кредитирал. Намира, че последното представлява и нарушение от съда на задължението му да мотивира съдебния акт. По тези доводи моли решението да бъде обезсилено като недопустимо и делото върнато за ново разглеждане, евентуално отменено, като бъде постановено друго, с което претенцията му да бъде уважена.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК с изложени доводи, че е недопустимо, евентуално очевидно неправилно, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, който сочи като значими за предмета на делото:

1. Могат ли частните документи, които не носят подпис на страна по делото, да установяват съществуването на факти, неизгодни за страната, на която се противопоставят, и различни от обстоятелството, че съдържащите се в тях изявления са направени от авторите на документа?

2. Необходимо ли е оспорване на верността, т. е. на съдържанието, на частен свидетелстващ документ от страната по делото, на която се противопоставя, за да се защити тя срещу неговата доказателствена сила?

3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи към решението си мотиви, изводите в които да са направени в съответствие с правилата на формалната логика?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Пристанище ТЕЦ Е.“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че предвид въведените с исковата молба фактически твърдения първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковете по чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл.250 ЗЗД и чл. 253 ЗЗД за осъждане на ответника в качеството му на влогоприемател /пристанищен оператор/ да заплати обезщетение в размер равностойността на предадени му за съхранение и невърнати след поискване движими вещи /опаковани в торби /биг бегове/ на влогодателя, основано на доводи за неизпълнение на основни задължения на влогоприемателя по чл. 250 ЗЗД и чл. 253, ал. 2 ЗЗД.

Изтъкнал е, че страните не спорят относно наличието на валидно правоотношение за временно складиране на стоки на ищеца в складовите площи /открити/ на ответното дружество, което извършва по занятие и съхраняване на товари/стоки/, съответно организира експедицията на складираната стока на собственик и/или спедитор. Отчел е, че от приложено извлечение на регистъра на пристанищата на Република България, се установява, че под № 19/01.07.2019 г., на стр. 81– 82, 109 – 110, от регистровите книги на пристанищата на Република България, водени от Дирекция „Морска администрация – Варна“, се установява, че е вписан пристанищен оператор „Пристанище ТЕЦ Е.“ ЕАД с услугите по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗМПВВППРБ.

Посочил е, че страните не спорят относно разтоварването на стока на ищеца „Свепол“ ЕАД на Пристанище ТЕЦ Е. в интервала от 31.05.2022 г. до 24.06.2022 г., за което са събрани и писмени доказателства: нареждане № 219 за разтоварване от 31.05.2022 г. /л. 79/, статия № 9; декларация за временно складиране от 31.05.2022 г., ведно с приложение, разписана от корабния агент на ищеца „Бон М.“ ООД и представител на пристанището; генерален акт № 224/24.06.2022 г., удостоверяващ факта на действително разтоварените товари по декларация за временно складиране, доставени с м/к Оушън бридж на 31.05.2022 г. и разтоварени на пристанището, носеща подписите на капитана на кораба, представител на пристанището и митнически служител, протокол за съхранение на товари от 23.08.2022 г. Счел е, че не се спори и относно естеството на стоката – 115 бр. големи торби /биг бегове/ с полиестерен терефталат гранулат с тегло от 126 834 кг., както и относно качеството на трето лице „Терминален оператор“ ЕООД като спедитор на ищеца по организацията на транспорта на стоката, индивидуализирана в коносамент № OBRZVN005/024F, съответно координация на товара от кораба до пристанището, както и по експедицията му. Приел е, че не е налице спор и относно стойността на посочените от ищеца като липсващи стоки, съизмерима съгласно претенцията на ищеца с покупната им цена по търговска фактура на л. 55 по делото. Обобщил е, че с представения коносамент № OBRZVN005/024F (л.17 по т. д. №748/2023г. по описа на ВОС), ищецът „Свепол“ АД се легитимира като собственик на 115 пакета ПТС Wankai 126.5 метрични тона /полиетилен терефталат смола/, IV080, марка за бутилки „Wankai“, като предмет на спора е част от складираната на пристанището стока, за която ищецът твърди, че не му е била върната, въпреки подадени заявки и издадени експедиционни бележки: по отношение 55 бр. големи торби /от общо доставени 115 бр./, а именно 20 бр. торби ПТГ смола IVO.80, марка за бутилки Wankai с общо тегло от 22 000 кг. и бруто 22 058 кг. по нареждане за експедиция №101/26.07.2022 г. и останалите 35 големи торби ПТГ смола IVO.80, марка за бутилки Wankai с общо нето тегло от 38 500 кг. – по нареждане за експедиция №141/17.08.2022 г. Подчертал е, че за останалите 60 бр. торби не е налице спор, че същите са били предадени на собственика/ищеца в изпълнение на договора за временно складиране/влог/.

Въззивният съд е изтъкнал, че по делото са събрани множество писмени доказателства, обсъдени детайлно от първата инстанция както поотделно, така и в съвкупност, които еднопосочно установяват, че ответното дружество е изпълнило задължението си по договора за временно складиране изцяло, вкл. за товарите, предмет на исковете. Посочил е, че във връзка със същите спорни обстоятелства и доколкото част от документите не носят подпис на издател, са събрани свидетелските показания на двама свидетели - св. Д. и св. Т. /на л. 182 и сл. по делото/. Намерил е, че от същите се установява създадената на територията на пристанището организация по складирането и експедицията на товари, както и лицата, на които е възложено товаренето на стоката и подписването на документите. Посочил е, че според съвпадащите показания на свидетелите, процедурата включва получаване на заявка с посочване на датата и на превозното средство, с което товарът ще бъде извозен към собственика; проверяват се автомобилът и ремаркето; извършва се товарна работа, вкл. от шофьора, който също товари и брои заедно със служителите на пристанището; попълва се експедиционна бележка от талимана и шофьора /с вписване данните от личната карта на шофьора/, която се подписва от двамата, като бележката съдържа и посочване на нареждането на заявката; заявката се получава от дежурния стифадор към пристанището; експедиционните бележки се издават в няколко екземпляра, вкл. за портала на пристанището, а така и на шофьора, за да може да бъде пропуснат навън от охранителната фирма на пристанищния портал. Обобщил е, че тези документи удостоверяват натоварената стока както за входа на пристанището, така и за пред лицето, възложило транспорта/експедицията/ на товара; че в експедиционната бележка талиманът отразява стоката по вид и количество /ако се предвижда теглене и мерене/, номера на нареждането за товарене, имената на водача и номера на автомобила и че с подписването на бележката от шофьора стоката по нареждането като вид и количество, се счита предадена на собственика /в случая на спедитора/. Позовал се е на показанията на свидетелите, че експедиционна бележка № 08550/27.07.2022 г. /св. Д./ и експедиционни бележки № 12558/17.08.2022 г. и № 012559/17.08.2022 г. /св. Т./ са подписани от тях в качеството на длъжностни лица на ответното дружество, подпечатани с личните им служебни печати /протокол на л. 183 по делото/.

Намерил е, че се установява от приложените нареждане за експедиция № 31/16.06.2022 г. (вх. № 577/17.06.2024 г. на Митница Варна), получено от пристанището с вх. № 474/17.06.2022 г. и международна товарителница от 17.06.2022 г., че на 17.06.2022 г. са предадени 20 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат смола на превозвач с номер M82-A-992/Т63-К-113 и са експедирани 20 броя големи торби РЕТ гранули; въз основа на нареждане за експедиция № 36/21.06.2022 г. (вх. № 586/21.06.2024 г. на Митница Варна) с вх. № 483/21.06.2024 г. по описа на ответното дружество, с експедиционна бележка № 0121100 и CMR (международна товарителница) от 20.06.2022 г. на превозвач с номер K-34-T-136/S-82-А-637 са предадени 20 броя големи торби PET гранули; в изпълнение на нареждане за експедиция № 39/22.06.2022 г.(вх. № 594/22.06.2022 г. на Митница Варна), постъпило при ответното дружество на същата дата, с експедиционна бележка № 007802/21.06.2022 г. и CMR (международна товарителница) от 21.06.2022 г. с товарен автомобил с номер СВ 5530СТ/С 6920 ЕР са експедирани 20 големи торби РЕТ гранули. Позовал се е на установеното по делото, че е проведена кореспонденция по електронна поща, с която длъжностно лице от „Свепол“ ЕАД е указало на „Терминален оператор“ ЕООД да заяви на пристанище „ТЕЦ Е.“ за 27.07.2022 г. камион с рег. [рег.номер на МПС] /ВТ 2431 ЕЕ, както и че по експедиционна бележка № 08550/27.07.2022 г. с обозначени изпращач Свепол и получател Свепол-София са натоварени и експедирани 20 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат с автомобил с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке рег. [рег.номер на МПС], които са предадени от М. Д., заемаща длъжност „талиман“ (съобразно Заповед № 1/12.02.2021 г. на „Пристанище ТЕЦ Е.“ ЕАД – л. 154 от делото на ВОС), на водача М. Р. (л. 86 от делото на ВОС). Изтъкнал е, че аналогично по електронна поща на 17.08.2022 г. служител на „Свепол“ АД е поискал от „Терминален оператор“ ЕООД да заяви за 17.08.2022 г. следните камион с рег. [рег.номер на МПС] и с ремарке рег. [рег.номер на МПС] и камион с рег. [рег.номер на МПС] и с ремарке рег. [рег.номер на МПС], а впоследствие е уточнено, че „камионите ще превозват остатъка от големите торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат“, като по експедиционни бележки № 012558 и № 012559 от 17.08.2022 г. (л. 125 и л. 126 от делото на ВОС) с обозначени изпращач Свепол и получател Свепол-София са натоварени и експедирани общо 35 бр. големи торби, съдържащи полиетилен терефталат гранулат (18 бр. големи торби, експедирани с автомобил с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке рег. [рег.номер на МПС]; 17 бр. големи торби, експедирани с автомобил № РВ 7128 НБА и ремарке рег. [рег.номер на МПС] ), които са били предадени от талимана И. Т.. Допълнил е, че наличието на автомобилите на територията на пристанището на посочените дати на експедиция на товара се потвърждава от представените заверени препис-извлечения от „регистър на товарни ППС“, допуснати на територията на пристанището, за 27.07.2022 г. и за 17.08.2022 г.

Въззивният съд е обобщил, че въз основа на приложените от ответника неоспорени писмени доказателства /към отговора на исковата молба/, се установява, че разтовареното количество стока на „Свепол“ ЕАД по т. 9 от нареждане №219/31.05.2022 г. възлиза на 115 торби ББ /биг бег/ с бруто тегло от 126 834 кг. Изтъкнал е, че от съвкупността на представените заявка за товарене и експедиция /л. 84 и сл./, позиция № 2, статия № 9 от 26.07.2022 г. и заявка по същата статия № 9 от 17.08.2022 г., ведно с приложените към тях ел. писма /неоспорени/, регистър на товарни ППС от 27.07.2022 г. /л. 85/ и регистър от 17.08.2022 г. /л. 91/, както и експедиционни бележки № 012558 по нареждане вх. № 830/17.08.2022 г. и № 012559 по нареждане № 830/17.08.2022 г. с получател Свепол, а така също и експ. бележка № 08550/26.07.2022 г. с получател същото дружество, е видно, че цялото процесно количество гранулат е било експедирано по направление на получателя „Свепол“ ЕАД чрез спедитора, комуто е възложено това - „Терминален оператор“ ЕООД. Добавил е, че ищецът не твърди да е било възлагано на пристанищните служители извършването на претегляне на стоката, поради което е намерил направеното възражение срещу съдържанието на описаните експ. бележки за липса на посочено тегло на предадената стока за очевидно неоснователно. Обосновал е извода си със събраните свидетелските показания, съобразно които практиката на пристанището при експедиране на стоки и товари е теглене и мерене да се извършва само по заявка на собственика, като подлежи на заплащане като пристанищна услуга. Изтъкнал е, че не се твърди стоката да е напуснала пристанището в друг вид, а не в доставените биг бегове, т.е. да е била препакетирана. Намерил е от разпита на свидетелите да се установява, че в качеството си на служители на пристанището са подписали процесните експедиционни бележки, носещи подпис и на съответния водач на превозно средство на спедитора, и че показанията им, обсъдени ведно със събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, установяват, че цялото доставено и съхранявано при ответника количество стока на ищеца е било експедирано от пристанището.

В отговор на възраженията по въззивната жалба на ищеца е посочил, че събраните по делото писмени доказателства, макар и частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, при пълно съвпадение с изслушаните свидетелски показания, установяват убедително, че процесните количества стока на ищеца /55 бр. биг бегове с полиетилен терефталат/ му е била предадена. Позовал се е на събраните: заявки на ел.поща на пристанището за извършване на експедицията; заявки за товарене и експедиция, в които стоката е посочена по достатъчно индивидуализиращи признаци; регистър на допуснатите на територията на пристанището товарни ПС за съответните дати на натоварване - 27.07.2022 г. и 17.08.2022 г.; експедиционни бележки, съдържащи данни за конкретната стока и количество, носещи подписите на предаващ /талиман/ и получаващ за спедиторската фирма, обслужваща ищеца, шофьор на товарния автомобил; представените от третото лице „Терминален оператор“ ЕООД писмени доказателства /приложени към делото класьори/, установяващи наличието на спедиторско правоотношение между него и ищеца „Свепол“ ЕООД, възлагането експедицията на стоката на последното от пристанището, вкл. процесните количества терефталат /ББ/, доставен на пристанището с м/к Оушън Бридж; хронология на заявките за възлагане на спедицията от страна на „Свепол“ ЕАД; разменените между страните имейли относно експедирането на конкретните стоки, разтоварени от кораба Оушън бридж чрез товарните автомобили на спедиторската фирма.

По оплакването на въззивника за придадено доказателствено значение на частните писмени доказателства, неносещи подпис на ищеца, а дори и неподписани такива, е добавил, че съдът изгражда своите изводи за основателност на претенцията/или възраженията на насрещната страна/ именно въз основа на ангажираните от страните съобразно разпределената им доказателствена тежест, доказателства. Изтъкнал е, че липсата на положени подписи под всички документи не отнема значението им на доказателство по спора, като удостоверяващи определени релевантни факти, при липса на оспорване от насрещната страна и/или успешно опровергаване на истинността им и на удостоверените в тях обстоятелства. Подчертал е, че частните свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства, но независимо от това съдът следва да ги цени по вътрешно убеждение и в съвкупност с всички останали събрани доказателства по делото. Посочил е, че чрез събраните гласните доказателства, съдът е проверил косвено удостоверените в съответните експедиционни бележки факти, като е зачел формалната им доказателствена сила, следваща от подписването им от служители на пристанището и на спедиторската фирма, на която ищецът е възложил организацията по транспортиране на стоката. Установил е, че документите са изготвени по предвидения начин и са подписани от оправомощените за това лица, на които е възложено извършване на експедицията на стоките, оставени на временен склад при ответника. Посочил е, че част от релевантните факти са установени и от представени документи от трети за спора лица – „Е. секюрити“ ЕАД и „Терминален оператор“ ЕООД, събрани по реда на чл. 192 ГПК. Изтъкнал е, че ищецът не е оспорил верността на нито едно от ангажираните писмени доказателства и едва с въззивната жалба е повдигнал оплакване за неправилно съобразяване от съда доказателствената сила на документите. Счел е, че оспорването верността на доказателството е средство за защита срещу обвързваща доказателствена сила на същото и затова то се прилага само срещу материалната доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, каквито процесните не са. Подчертал е, че приложените книжа имат само формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство, като същевременно материализират удостоверително изявление на издателя си относно определени факти – в случая относно експедицията на съответното количество стока на ищеца. Посочил е, че свидетелстващият документ може да е автентичен или не (подправен, с оглед авторството), и верен или неверен (с оглед дали удостоверителното изявление отговаря на действителното фактическо положение), като неистинските документи нямат доказателствена сила. Изтъкнал е, че при оспорване на такъв документ с всички доказателствени средства страната може да опровергае съдържанието му като установи, че документът е неистински (подправен, неавтентичен) и не удостоверява факта, за който свидетелства. Добавил е, че с оспорване истинността на документа се цели да се разруши доказателствената му сила- страната може да оспори истинността му и да докаже, че е неистински - когато документът е свидетелстващ, при оспорване на истинността страната поддържа, че е неавтентичен (отрича формалната доказателствена сила) или че е неверен (отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдение, че удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение). Подчертал е, че при частните свидетелстващи документи защитата срещу материалната им доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, но добавил, че в случая ищецът не е оспорил нито един от представените от ответното дружество и от третите лица документи нито относно автентичност, нито относно верността им, поради което и е заключил, че същите следва да бъдат ценени в съвкупност един с друг, както и с останалите събрани доказателства.

Обобщил е, че предвид доказаното при анализа на всички събрани по делото доказателства изпълнение на договора от ответника чрез връщане на ищеца на оставената на склад стока, предявеният главен иск се явява неоснователен.

По заявената евентуална претенция е посочил, че ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи положителния факт на увреждане на стоката му до степен негодността й да бъде използвана в хранителната промишленост, не е установил твърденията си, вкл. не е направил съответните доказателствени искания, за да опровергае фактите, на които се позовава ответното дружество – за експедиране на цялото количество товар, собственост на „Свепол“ ЕАД. Намерил е, че представеният от ищеца констативен протокол /на л. 100/ не може да бъде свързан нито с някоя от страните по спора, нито с процесната стока, чиято равностойност е предмет на иска. Позовал се и на липсата на твърдения за отправени междувременно от страна на влогодателя до влогоприемателя покани за предаване на останалото количество терефталат и/или кореспонденция, рекламации и искане за извършване на съвместна инспекция за наличността и състоянието на стоката по декларацията за временно складиране от 31.05.2022 г., собственост на „Свепол“ ЕАД, което наред със събраните доказателства за връщане на стоката, е счел, че опровергава твърденията на ищеца за неизпълнение на договора от страна на влогоприемателя „Пристанище ТЕЦ Е.“ ЕАД.

По тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че противно оплакванията по депозираната касационна жалба не е налице вероятност обжалваният въззивен съдебен акт да е недопустим – чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК. Налице е константата практика на съдилищата, включително задължителната по TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., която приема за недопустимо съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран - разгледал е непредявен иск.

Никоя от гореочертаните хипотези не е налице по делото. Съдът е разгледал предявените искове на заявените от ищеца основания и не е излязъл от сочения петитум, включително изрично е подчертал, че стоката е оставена за съхранение в „складовите площи /открити/ на ответника“. Несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че може да има открити складови площи, не може да обуслови извод за отклонение на съда от установеното в гражданския процес диспозитивно начало. По тези мотиви настоящият състав на съда намира, че не е налице вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, противно оплакванията на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, и касационно обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по поставените от касатора въпроси.

Първите два въпроса са обсъдени от въззивния съд, но не могат да обусловят допускането на касационно обжалване, доколкото не е осъществена сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Налице е утвърдена и служебно известна на настоящия състав на ВКС практика, намерила отражение в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ГК, ІV ГО на ВКС, с което на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - за обвързващата сила на частните документи и тяхното оспорване в гражданския процес, е отговорено, че всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна дата за трети лица. Оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК на частен документ е налице, когато се цели отпадане на обвързващата му доказателствена сила. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК - чл. 153, 154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК.

В този смисъл е и даденото разрешение с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 76 от 10.08.2015 г. по т. д. № 729/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г., ТК, І ТО на ВКС, и решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/2013 г., ГК, І ГО на ВКС, съобразно които частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК, а документът следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната постоянна практика на ВКС, като правилно е преценил, че ангажираните по делото частни документи не се ползват с обвързваща съда удостоверителна сила за отразените в съдържанието им обстоятелства, а е ценил последните с оглед на всички събрани по делото доказателства, включително представените от трети за спора лица писмени доказателства, подписани от служители на трети лица документи, и събраните гласни доказателства при разпит на доведените по делото двама свидетели.

Третият релевиран от касатора въпрос също не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

По въпроса е налице утвърдена съдебна практика, намерила отражение в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и решение № 55 от 29.07.2022 г. по т. д. 2059/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с които е прието, че вътрешното убеждение на съда, като обоснована увереност относно правно релевантните факти, не се формира произволно, то е подчинено съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено, като нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила опорочава постановеното решение. Добавено е, че само когато при формирането на вътрешното си убеждение съдът се е съобразил с и приложил правилата на формалната и правна логика, опита и научното знание, фактическите му констатации и правните му изводи следва да се считат за обосновани.

Въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика на ВКС, като мотивите му са последователни, ясни и логични. Несъгласието на касатора с приетото от въззивния съд е оплакване за неправилност на решението, по което касационната инстанция не може да се произнесе на етапа на селектиране на касационните жалби.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация „Пристанище ТЕЦ Е.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК за представляването му от юрисконсулт в размер на сумата 300 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение