Определение № 60588 от 04.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 249/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Родна земя холдинг“АД срещу решение № 285/31.01.2020г. по т.д. № 3155/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4122/21.06.2018г. по т.д. № 10073/2015г. на СГС за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Гудмилс България“ЕАД, както следва: иск с правно основание чл. чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 340 000 евро, частичен от 640 000 евро, представляваща неустойка по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.06.2009 г., сключен с нотариален акт №14, том ІІІ, рег. № 3705, дело № 36 от 2009 г., дължима при съдебно отстраняване на купувача от имотите, предмет на договора и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 107 421,21 евро, представляваща лихва за забава върху горната главница за периода 03.08.2012 г. - 30.07.2015 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като без да е сезиран с искане по чл.92, ал.2, пр.2 ЗЗД съдът е извършил редукция на уговорената неустойка съобразно размера на неизпълнението. Дори и да е направено такова възражение, то е било преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по т.д. № 10882/2013г. на СГС, което е постановено по частичен иск за вземане на същото основание и в което е било прието, че неустойка се дължи в пълен размер и при частично неизпълнение. Неправилно е била тълкувана самата клауза от договора, регламентираща неустойката. Касаторът поддържа като правилно застъпеното в особеното мнение на член от състава на САС становище, че независимо от вида на неизпълненото в количествено отношение уговорената неустойка е в размер на 640 000 евро. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск в пълен размер. Не е постъпил писмен отговор от оветника по касацията „Гудмилс България“ЕАД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, болшинството от състава на въззивния съд е приело, че между страните е бил сключен договор за покупко-пордажба на недвижими имоти, в който са постигнали съгласие, че при съдебно отстраняване на купувача от продаваните имоти продавачът дължи връщане на продажната цена и неустойка в размер на 640 000 евро. С влязло в сила съдебно решение купувачът /при участието на продавача като трето лице–помагач/ е бил отстранен от действителния собственик на тези имоти от част от закупените имоти, които въз основа на заключение на вещо лице по СТЕ възлизат на около 42% от общо прехвърлените. С влязло в сила съдебно решение по т.д. № 10882/2013г. на СГС продавачът е бил осъден по частичен иск с правно осн. чл.92 ЗЗД да заплати купувача сумата от 300 000 евро. САС е намерил, че доколкото в новото производство е предявена останалата част от размера на договорената неустойка сила на пресъдено нещо има приетото относно правопораждащите юридически факти, т.е. основанието на вземането, включително относно валидността на процесния договор и клаузата по него за неустойка. Допустимо е в новия процес относно сумата над присъдената по първото дело да бъдат разгледани правопогасяващите тази разлика възражения. Като такова е било преценено възражението на продавача за обвързване на размера на неустойката от това дали се касае до частично или до пълно неизпълнение. Обсъдени са мотивите на влязлото в сила решение относно неустойката в размер на 300 000 евро и е бил направен извод, че предходният състав на СГС е формирал воля, че претенция в този размер съответства на установеното частично неизпълнение /съдебно отстраняване от част от продадените имоти/, т.е. около половината от процесния договор и на уважения размер на иска за връщане на част от продажната цена за имотите, за които купувачът е претърпял евикция. САС е тълкувал клаузата за неустойка с оглед предявената в новия процес разлика над вече присъдената част и е заключил, че с оглед характера и предмета на договора за прокупко-продажба на няколко недвижими имота, декларирането от продавача, че е собственик на същите и не са налице претенции от трети лица, то поетото от него задъжение да върне продажната цена и да заплати обезщетение в размер на същата – 640 000 евро, при съдебно отстраняване на купувача следва да се тълкува в смисъл, че размерът на подлежащата на връщане цена и на заплащане неустойка е съответен на неизпълнението. Не е била обективирана воля при каквото и да е неизпълнение във всички случаи неустойката да е в размер на 640 000 евро. Като е съпоставил неизпълнението от 42% и вече присъдената сума от 300 000 евро, САС е намерил, че претенцията за присъждане на останалата предявена в новия процес част от 340 000 евро е неоснователна. В особеното мнение на член на състава на САС е изразено становище, че в решението по частичния иск на предходен състав на СГС е било прието, че предвидената в договора компенсаторна неустойка е дължима независимо от формите на неизпълнението – пълно или частично, което представлява извод относно правопораждащ спорното право факт и в този смисъл обвързва новия състав на съда по отношение на иска за разликата над първоначално предявения размер на неустойката. Единствено може да бъде обсъдено възражението за погасяване по давност на иска за разликата, но то се явява по същество неоснователно. В особеното мнение не е споделено и по същество становището на мнозинството на решаващия състав относно действителната воля на страните по отношение на уговорената неустойка, а са изложени доводи, че тя е уговорена в размер на 640 000 евро независимо от вида на неизпълнението – пълно или частично, поради което и следва да се осъди продавачът да заплати разликата от 340 000 евро. Аргументите за несъразмерност на така уговорената неустойка с конкретното неизпълнение имат отношение към валидността на спорната клауза, което възражение е преклудирано от силата на пресъдено нещо на предходното съдебно решение по частичния иск. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?; 2/ Длъжен ли е съдът при постановяване на решението по спора да формира своите правни изводи по спорните въпроси, като изложи мотиви и правна аргументация, в които да обсъди всички искания и възражения на страните по отношение на спорните въпроси? Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която служебната проверка има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата? По правните въпроси касаторът се позовава на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР №3/ 22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС по първи въпрос и в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – по втори въпрос, а по последния въпрос и поради противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014г. на ВКС, IV г.о. Сочи и наличието на хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първият въпрос е предпоставен от тезата на касатора, че в предходен процес между същите страни относно предявената част от вземането за неустойка с влязло в сила решение е била тълкувана клаузата за неустойка и е прието, че уговорената такава в размер на 640 000 евро, е дължима както при пълно, така и при непълно изпълнение, т.е. независимо от броя на имотите, които са били прехвърлени на купувача и от които той е бил съдебно отстранен. Така поддържаните от касатора факти не са били приети за осъществили се в обжалваното въззивно решение от САС. Напротив въззивният съд е изложил мотиви, че предходният съдебен състав е формирал воля, че претенция в размер на 300 000 евро от общо 640 000 евро съответства на установеното частично неизпълнение /съдебно отстраняване за част от продадените имоти/, т.е. около половината от процесния договор и на уважения размер на иска за връщане на част от продажната цена за имотите, за които купувачът е претърпял евикция и не е било извършено тълкуване на процесната клауза в смисъла, който й придава купувачът. Цитираната от касатора /л.3 от изложението по касационната жалба/ част от мотивите по влязлото в сила решение по т.д. № 10882/2013г. на СГС касае направено в този процес от продавача възражение, че самата неустойка /като основание/ е предвидена само при пълно неизпълнение, но не и при частично неизпълнение, с което възражение предходният състав на СГС не е бил съгласен, а е приел, че неустойката е предвидена и при непълно изпълнение, но никъде в мотивите не се съдържа извод, че размерът на неустойката във всички случаи по волята на страните възлиза на 640 000 евро. Ето защо първият въпрос не покрива изискванията на общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По втория правен въпрос обективираната в цитираните от касатора решения практика на ВКС е последователна, че за да даде защита и санкция на спорните права въззивният съд като инстанция по същество на спора е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Поставянето на въпроса е в контекста на довод на касатора, че САС не се е произнесъл по оплакване във въззивната жалба за прилагане от първоинстанционния съд на чл.92, ал.2, пр.2 ЗЗД, без да е налице такова възражение от ответника по иска, както и по оплакване, че това възражение е било преклудирано от СПН на решението по т.д. № 10882/2013г. на СГС. Твърденията на касатора не отговарят на произнасянето на въззивния съд. Във въззивното решение изрично е било посочено /л.59 по въззивното дело/, че възражение досежно пълния размер на вземането е заявил ответникът с депозирания писмен отговор на исковата молба, като е оспорил, че при частично неизпълнение не дължи пълния размер на уговорената при пълно неизпълнение неустойка. Освен това САС е изложил и съображения относно кои възражения счита, че се обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск. Несъгласието на касатора с изводите на САС налага проверка по същество на въззивното решение, което е недопустимо на етапа по чл.288 ГПК. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като даденото от САС тълкуване на клаузата за неустойка относно дължимия размер при частично неизпълнение на задължението е изведено въз основа на ясно посочени критерии – предмет на договора, съдържание на други клаузи от договора /относно декларираните права и липсата на спорове с трети лица/, начин на формулиране на самата клауза /при какви условия и какво се дължи от продавача/. Следователно от външна страна са приложени изискванията по чл.20 ЗЗД относно тълкуване на договорите и за да се проверят конкретните оплаквания е необходимо обсъждане по същество на въззивното решение. Както вече бе посоченото от настоящия състав на ВКС, в мотивите на влязлото в сила решение по т.д. № 10882/2013г. на СГС липсва обективиран извод, че размерът на неустойката е договорен във всички случаи на неизпълнение /независимо дали е частично или пълно/ на 640 000 евро. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение