Определение № 3978 от 13.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1523/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Й. К., чрез адв. А. С., против решение № 6405/21.11.2024 г. по в.гр.д. № 8666/2024 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 501 от 11.01.2023 г., постановено по гр.д.№12406/2022 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от “Топлофикация София” ЕАД срещу Г. Й. К.,установителните искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са следните суми: 6 299,86 лева– цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №39 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 20.09.2021 г до окончателното изплащане на сумата; 1015,53 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.08.2017 г. – 07.09.2021 г. и 50,90 лева - за дялово разпределение за периода м.08.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 20.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 29.09.2021 г. по ч.гр.д.№54514/2021 г. на Софийски районен съд. Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД, като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че то е недопустимо, съответно неправилно. Изложени са множество оплаквания и съображения за неправилност на съдебното решение, които обобщени се отнасят до изводите на въззивния съд, че националната нормативната уредба относно начина на определяне и разпределяне на топлинната енергия не противоречи на правото на ЕС; че отмяната на редица текстове от Наредбата от 2007 г. и на тази от 2020 г. няма обратно действие; че между страните е налице облигационно правоотношение. Твърдят се допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – на чл.чл.12, чл.235, ал.2, 236, ал.2 ГПК, на задължението му за служебно назначаване на експертиза, на чл.229, ал.1, т.4 ГПК с оглед наличието на образувано пред СЕС дело С-760/23 г., което нарушение влече недопустимост на въззивното решение. Касаторът иска обезсилване, евентуално – отмяна на обжалваното решение. Отправено е и особено искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на дело С-760/23 на СЕС, по което е отправено преюдициално запитване от Районен съд Пловдив по тълкуването на Директива 2012/27/ЕС1 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО2 и чл. 169 ДФЕС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК следните въпроси: 1/ От коя дата дадена директива е влязла в сила и съдилищата на държавите-членки трябва да се въздържат, доколкото е възможно, от тълкуване на вътрешното право по начин, който би могъл сериозно да компрометира след изтичане на срока за транспониране постигането на целта, преследвана от тази; 2/ Задължително ли е за националния съд решение на националния конституционен съд в частта, с която е тълкувано правото на ЕС и съответствието на националното законодателство с правото на ЕС; 3/ От кой момент се счита за отменен подзаконов нормативен акт поради противоречието му с правото на ЕС и практиката на СЕС. Поддържа се, че дадените от въззивния съд разрешения по повдигнатите въпроси противоречи на конкретно посочени в изложението решения на СЕС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Допуска ли правото на ЕС да се разпределя топлинна енергия за сградна инсталация без да са налице монтирани радиатори в общите помещения на сградата; 2/ Съответства ли формулата (зависимостта) по т. 6.1.1. от Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./ на Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност и на правото на ЕС; 3/ Прилага ли се чл. 147а ЗЗП към договорите за продажба на топлинна енергия на потребители. Сочи се, че в случая не е налице практика на ВКС по въпросите, а същите са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението са формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът като правораздавателен орган да прилага по-високия по степен нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС, а именно – ТР № 2/2014 от 19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСГТК; 2/ Дали съдът е длъжен да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи и да постанови решението си като обсъди всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните и след като извърши самостоятелна преценка на всички събрани доказателства; 3/ Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателвства по делото и доводите на страните; 4/ Длъжен ли е съдът по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, които съдът няма. Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК и решение № 390 от 26.06.2015 г. по гр. дело № 7568/2013 г. на ІV г.о.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещо лице с всички доказателства по делото. Твърди се противоречие по въпроса с решение № 59 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 114 от 03.10.2019 г. по гр.д. № 3472/2018 г. на ВКС, II г.о., решение № 113 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 1062/2010 г. на ВКС. Отправено е искане за спиране на производството по настоящото дело до приключване на дело С-760/23 на СЕС, по което е отправено преюдициално запитване от Районен съд Пловдив по тълкуването на Директива 2012/27/ЕС1 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и чл.169 ДФЕС. Насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, както и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не изразяват становище по касационната жалба. При съобразяване предмета на делото – установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за сумата от 6 299,86 лв., представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., включваща топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ, както и обстоятелството, че по отправено от Районен съд Пловдив преюдициално запитване е образувано дело С-760/23 по въпроси, свързани с тълкуване на разпоредбите на чл.9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС, които не се припокриват с въпросите, на които е даден отговор с решение на СЕС от 5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17, настоящият съствав на ВКС намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.631, ал.1 ГПК до постановяване на решение по дело С-760/23 на СЕС, доколкото произнасянето по същото ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, към който е приложима Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, транспонирана в националното ни законодателства чрез Закона за енергийната ефективност и Закона за енергетиката. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд,