Определение № 2105 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4655/16.05.2024 г., подадена от Ц. П. Г., чрез адвокат М. Я., срещу решение № 115 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 20245200500087/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1104 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3670/2021 г. на Районен съд – Пазарджик за отхвърляне на иска за делба, предявен от Ц. П. Г. срещу И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД, на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори по КККР на [населено място] ***, *, *, ведно с 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *, както и за отхвърляне на иска за делба, предявен от Ц. П. Г. срещу И. Г. Г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (всичките подробно описани в първоинстанционното решение).

Въззивният съд е съобразил, че делото е в първа фаза по допускане на делбата, като ищцата твърди, че заявените за делба имоти представляват семейна имуществена общност (СИО), докато ответникът счита, че те нямат съсобствен характер, тъй като е налице трансформация (преобразуване) на лично имущество.

Приел е за установено, че страните са сключили граждански брак на 27.09.1997 г., който е бил прекратен с развод на 31.10.2011 г. П о време на брака И. Г. Г. е придобил чрез покупко-продажба имотите по исковата молба, като придобиването е станало по следния начин: с нот. акт № 37/11.04.2000 г. И. Г. е придобил 1/2 ид. ч. от имотите; с нот. акт № 34/30.01.2003 г. И. Г. е придобил 1/2 ид. ч. от имотите на името на „Фикс имоти“ ЕООД, което дружество е негова еднолична собственост; с нот. акт № 105/15.12.2000 г. И. Г. е придобил 1/2 ид. ч. от имотите.

Въззивният съд е намерил възражението на И. Г. по чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1 СК за основателно. Визирал е, че според твърденията на Г. недвижимите имоти са закупени с парични средства, дарени му от неговите родители, като представя два договора за дарение. Първият договор за дарение е с нотариална заверка на подписите на страните от 10.04.2000 г., а вторият е с нотариална заверка на подписите на страните от 18.12.2000 г. Позовал се е на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която до доказване на противното, даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи; ако договорът за дарение е сключен само между единия съпруг и неговите родители, това означава, че волята на родителите е била да надарят само този съпруг, а не и двамата съпрузи; при това положение другият съпруг не придобива права върху подареното; следва да се отбележи и че изразено съгласие за приемане на дарението има само от надарения съпруг, а не и от двамата съпрузи.

Окръжен съд – Пазарджик е приел, че недвижимите имоти-предмет на делото за делба в случая действително са закупени с лични средства от съпруга И. Г.. Личните средства са придобити по време на брака, по дарение от неговите родители, поради което придобитите вещни права с тези лични средства не са станали СИО. Изложил е, че о сновното възражение на Ц. Г. по отношение съсобствения характер на имотите се отнася до договора за дарение на парични средства от 18.12. 2000 г., като същата твърди, че паричните средства по този договор не са вложени от ответника за придобиване на имота по нот. акт № 105/15.12.2000 г. Възражението се обосновава с факта, че паричните средства са придобити на 18.12.2000 г. - след сключване на договора за покупко-продажба от 15.12.2000 г., поради което няма как с тези парични средства да е закупен имотът. Съдът е съобразил във връзка с този спорен въпрос показанията на свидетелката М. Г., майка на И. Г., съгласно които сделката следвало да стане на 15.12.2000 г. (петък), поради което нотариалният акт бил съставен предварително от нотариуса с посочената дата. На тази дата обаче сделката не се осъществила поради липсващ документ и била изповядана пред нотариуса на 18.12.2000 г., когато бил сключен договорът за дарение и дадени парите по сделката. Въззивният съд е посочил, че кредитира показанията на свидетелката Г.. Позовал се е на разпоредбата на чл. 172 ГПК, допускаща обяснения на близки роднини на страната, които обаче следва да се преценяват с оглед на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора и според всички събрани по делото доказателства. За подкрепящ тези показания е намерил факта, че сделката е била вписана в Службата по вписванията на 18.12.2000 г., както и факта, че сумите по двата договора за дарение покриват напълно продажните цени на недвижимите имоти.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, събрани в първата инстанция, в тяхната взаимна връзка. Задължен ли е въззивният съд, при изключване от решаващата си преценка на част от събраните доказателства и незачитайки част от доводите и възраженията на една от страните, да изложи мотиви за това свое процесуално действие (сочено противоречие с приетото в решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о. и решение № 546/15.09.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.);

2. Задължен ли е въззивният съд, при спазване на чл. 172 ГПК, да изложи мотиви защо приема за достоверни показанията на майката на съделителя И. Г., които са изолирани, противоречиви и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. Задължен ли е въззивният съд да изложи мотиви за това как е изградил вътрешното си убеждение при преценката на достовереността на показанията на майката на съделителя И. Г..

Относно въпросите под № 2 е визирано противоречие с решение № 428/15.07.2010 г. по гр. д. № 843/2009 г. на ВКС, І г. о. и решение № 457/06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г., ІІІ г. о.

3. Задължен ли е съдът, когато е дал указание на страната, че в нейна тежест е да установи определени твърдени от нея факти от значение за спора, но те останат недоказани, да приеме, че тя трябва да понесе неблагоприятните последици от недоказването (визирано противоречие с решение № 64/09.05.2014 г. по гр. д. № 5569/2013 г. на ВКС, І г. о.).

4. Задължен ли е съдът да направи своя решаващ извод дали е налице трансформация на лични средства в имуществото, придобито по време на брака, като изложи мотиви за това дали при придобиването му са вложени именно личните средства на страна, която твърди трансформацията.

По последния въпрос жалбоподателката се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г., IV г. о., решение № 299/23.02.2010 г. по гр. д. № 1696/2007 г., І г. о. и решение № 88/11.02.2009 г. по гр. д. № 6380/2007 г., І г. о.

Ц. Г. счита въззивното решение за очевидно неправилно, тъй като в него липсват мотиви по решаващите изводи.

От насрещните страни И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че атакуваното пред него въззивно решение е валидно и допустимо.

Същото не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложените от Ц. Г. доводи за необоснованост на съдебния акт попадат в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК.

Настоящият съд намира, че следва да допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за проверка дали въззивното решение не влиза в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о. и решение № 546/15.09.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., по въпросите под № 1 в изложението, уточнени и обобщени от него съгласно правомощията му по следния начин: Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните във връзка с тях доказателства, и да изложи мотиви какво приема за установено.

При разглеждане на спора по същество, съдът евентуално ще вземе отношение и по другите въпроси от изложението.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,