Определение № 154 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 41/2019 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответниците К. Д. К. и И. К. К. срещу решение № 2010/27.07.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 372/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 5649/31.07.2017 г. по гр. дело № 6049/2015 г. на Софийския градски съд (СГС), е обявен за недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо ищеца „Велде гезелшафт“ М.Б.Х., договор за дарение на недвижим имот от 28.12.2012 г., обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., сключен между двамата касатори-ответници, по отношение на апартамент № ...., намиращ се на ет. ... в жилищната сграда в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „З“, представляващ самостоятелен обект в сградата, с идентификатор .... (подробно описан ведно с принадлежностите му); в тежест на жалбоподателите са възложени разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касаторите К., като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран правният въпрос: налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че с обжалваното въззивно решение този правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторите сочат също, че по този въпрос е образувано тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което молят съда да спре производството по делото. Ответникът по касационната жалба – ищецът „Велде гезелшафт“ М.Б.Х. в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. На настоящия съдебен състав е и служебно известно, че е образувано и не е приключило тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по което (под № 2) е предмет на разглеждане, формулираният от касаторите правен въпрос. Този правен въпрос е от значение за изхода на спора по делото и е обуславящ правните изводи на апелативния съд в обжалваното въззивно решение. За да уважи иска по чл. 135 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че с представените по делото доказателства ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника К., като тази връзка съдът е установил, че с решение по търг. дело № 5716/2012 г. на СГС този ответник е осъден да заплати на дружеството-ищец сумата 100 000 EUR, ведно със законната лихва върху нея, както и че за събиране на тази сума е издаден изпълнителен лист от 30.09.2016 г. по възз. търг. дело № 5310/2015 г. на САС. Видно от изявленията на страните в касационната жалба и в отговора на същата, пред настоящата инстанция между тях е безспорно обстоятелството, че исковото производство между дружеството-ищец и касатора-ответник К. за вземането за сумата 100 000 EUR не е приключило с влязло в сила решение. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК, преди постановяването и обявяването на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение