Определение № 914 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2793/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат П. К., срещу въззивно решение №318 от 21.02.2013 г. по гр. дело №3798/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №369 от 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1224/2011 г. на Карловския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от О. К. О. срещу касатора обективно съединени искове за заплащане на обезщетение в размер от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за периода 31.08.2009 г. – 22.08.2011 г. и причинени от трудова злополука, станала на 26.09.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума от предявяване на иска – 22.08.2011 г. до окончателното и изплащане, както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер от 4000 лв. от същата трудова злополука, изразяващи се в заплащане на шийна стабилизация, за извършване на оперативно лечение. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника на длъжност "сметосъбирач", с място на работа на територията на [община]. На 26.09.2007 г. е претърпял злополука, като по време на работа бил ударен в гръб от лек автомобил "Фолксваген Голф". С разпореждане № 361/22.10.2007 год. на НОИ - "Р." - [населено място] същата е призната за трудова. С ЕР на ТЕЛК от 15.05.2008 г. е определена на ищеца 100% неработоспособност, с чужда помощ, за срок до 01.05.2009 г., като водещата диагноза е счупване на шийния отдел на гръбначния стълб. С последващо ЕР на ТЕЛК от 31.08.2009 г. срокът на инвалидността на ищеца е продължен за три години - до 01.08.2012 г. Ищецът е бил на лечение за периода 26.092007 г. – 22.10.2007 г. Поставена му е диагноза - Фрактура Луксацио В. С6-С7. Квадриплегия усложнения: Д. регио сакралис. Извършено е оперативно лечение на гръбначен прешлен. След това ищецът отново е бил на лечение за периода 06.04.2010 г. – 09.04.2010 г., по време на което е била извършена оперативна интервенция и е била премахната метална плака от предишна интервенция, премахнат е диск С5 - С6, направена е била корпоректомия на С6 прешлен и парциална корпоректомия на С7 прешлен, както и е премахнат кейджа от предишна интервенция. Премахната е дистракционна система и е поставена метална плака, която се фиксира с винтове за съседните прешлени. След травмата на ищеца е било приложено адекватно оперативно лечение, при което е премахнато притискането на гръбначния мозък, чрез отстраняване на разкъсания диск С6- С, премахване на отделни фрагменти от счупени прешлени, постаняве на изкуствен диск и последващо стабилизиране на шийния С6-С7 сегмент посредством титаниева шийна стабилизираща плака. След провеждане на продължителна рехабилитация и лечение, ищецът е започнал да се придвижва с чужда помощ. През 2010 г. поради упорити оплаквания от болки, безчувственост и слабост на крайниците се е наложило да се проведе повторна операция – премахване на телата на счупените прешлени, освобождаването от притискането на гръбначния мозък и отново последваща шийна стабилизация чрез метална титаниева планка. Било е проведено оперативно лечение в болница Т. - София, при което е отчетено известно подобрение. Ищецът е в тежко увредено състояние, с наличен тежък невродефицит и отворени рани по задните части на седалището и лявата тазобедрена става. Според вещото лице, нуждата от смяна на шийната стабилизация не е продиктувана от неспазване на препоръчани процедури и лечение, а от настъпили посттравматични промени на мястото на шийната травма, които са непредвидими. Интензитетът на болките варира от почти нетърпими до поносими. Извършените интервенции са имали за цел подобряването на състоянието и снижаване интензитета на болките и страданията, което частично е постигнато. От показанията на свидетелетие се установява, че след поведеното оперативно лечение в болница Т. ищецът не е можел да се обслужва сам. Раните му са отворени и не зарастват, изпитва постоянни болки. Ищецът няма чувствителност на тялото, не може да си движи ръцете. Предмет на делото са обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в периода 31.08.2009 г. до деня на предявяване на иска – 22.08.2011 г., т.е. след датата на издаване на второто решение на ТЕЛК - 31.08.2009 г., с което е продължен срокът на инвалидността му до 01.08.2012 г. Ищецът е съпричинил станалото произшествие, пресичайки неправилно пред лекия автомобил, който го е блъснал. Предвид критерия справедливост за определяне на дължимото обезщетение и високата степен на претърпените неимуществени вреди, при отчитане съпричиняването на ищеца, въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв. като е приел за неоснователен искът в останалата част до предявения размер от 26 000 лв. Ответникът по касационната жалба О. К. О., [населено място], Пловдивска област, оспорва жалбата. Жалбата е процесуално недопустима в частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 000 лв. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Жалбоподателят [фирма], [населено място], твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това дали работодателят отговаря за вреди за периода по всяко експертно решение на ТЕЛК, поради изтичане на срока на предходното; трябва ли да се намали с определен процент или част обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от работника или служителя поради груба небрежност и дали въззивният съд трябва да извърши оценка на всички конкретни обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №318 от 21.02.2013 г. по гр. дело №3798/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, обаче не са решени в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, а в съответствие с нея. Те не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена практика, включително и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. Според нея обезщетение за вреди от трудова злополука може да бъде присъдено до края на определения срок на инвалидност. След изтичането му работникът или служителят трябва да бъде преосвидетелстван като преценката за бъдещите вреди ще се определи съобразно здравословното му състояние, констатирано при експертизата. Обезщетение за всички бъдещи вреди от трудова злополука може да бъде определено в случаите, когато с решението на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидността. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. Съдът е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Той е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните при определяне обезщетението за неимуществени вреди, което в случая е направено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.