Определение № 5854 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№2802/01.03.2024г. на А. Д. Д., чрез адв. Д. В. срещу решение №613/19.11.2023г. по в. гр. д. №456/2023г. на Окръжен съд – В. Търново, с което е потвърдено първ. решение, с което предявеният от нея иск по чл. 270, ал.2 ГПК е бил отхвърлен. Касаторката счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения както по отношение на събирането на доказателства в производството, така и по отношение на ограничаване възможността за разглеждане и неправилно тълкуване на представените такива. Излага, че препращайки към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл. 272 ГПК, въззивният съд е нарушил принципа на доказване и мотивиране на съдебното решение. Оспорва и извода на съда, че решението, по отношение на което е предявен искът по чл. 270, ал.2 ГПК, не е нищожно, като твърди, че то страда от този най-тежък порок. В изложението на касационните основания посочва наличието на тези по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: 1. Допустим ли е иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол, в рамките на който се проверява и валидността на акта?

2.Правилно и законосъобразно ли са формулирани правните аргументи в съдебното решение на Окръжен съд Велико Търново, с които е потвърдено решението на Районен съд, с което е отхвърлено искането за прогласяването на нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата?

3. Разгледал ли е въззивният Окръжен съд Велико Търново по смисъла в чл. 270 ал.2 ГПК, всички предпоставки, въз основа на които въззивникът е поискал прогласяване нищожност на съдебното решение на Районния съд - Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата, така както е било изложено във въззивната жалба на ищцата А. Д.?

4. Следвало ли е Окръжен съд да посочи допълнителни указания относно доказването на основанията, посочени в чл. 270 ал.2 ГПК, на които се иска прогласяване на нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата, така както е било изложено във въззивната жалба на ищцата А. Д. пред Окръжен съд Велико Търново, с които се определя процесуалната валидност на съдебното решение, съгласно текста на чл. 270 ал.2 ГПК?

5. Разгледал ли е Окръжен съд -Велико Търново всички поставени правни въпроси и доказателствени искания от въззивника А. Д., в съответствие с относимата съдебна практика за нищожност по чл. 270 ал.2 ГПК при постановяване на съдебно решение №613/19.11.2023г. по гражданско дело №456/2023г. на Окръжен съд -Велико Търново?

6. Законосъобразни ли са изводите на двете предходни инстанции, че нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му?

7. Длъжен ли е бил въззивният Окръжен съд Велико Търново да разгледа искането за събиране на доказателства и въпроса за нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново, гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата и преразпределението на квотите между страните в делбата във въззивната жалба, и спазени ли са правните изисквания за доказване на липса на нищожност на съдебното решение, съгласно чл. 270 ал.2 ГПК?

8. Следвало ли е въззивният Окръжен съд - Велико Търново по гр. дело №456/2023г. да допусне събиране на нови доказателства по чл.266 ал.3 ГПК по приключилото въззивно гр. дело №456/2023г. на Окръжен съд -Велико Търново, относно жалба за прогласяване на нищожност на съдебното решение на Районния съд- Велико Търново, гр. дело №3724/2019г. за допускане на делбата и преразпределението на квотите между страните в делбата ?

Във връзка с изложените твърдения за вероятната нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, и на осн. чл. 280, ал.2 ГПК, касаторът поставя следните въпроси:

9. Правомерно ли окръжният съд -Велико Търново по гр. дело №456/2023г. е отказал събирането на нови доказателства, с искането на въззивника по чл. 266 ал.3 ГПК, без да изследва всички изложени във въззивната жалба процесуални нарушения на Районен съд- Велико Търново по гр. дело №1751/2019г., свързани с разглеждането на иска по чл.270 ал.2 ГПК?

10. Дал ли е окръжният съд отговор на въпроса, че районен съд неправилно е тълкувал въпроса за съответствието на предмета на делбата с имота, придобит през 2004г. чрез Постановление №112/2004г., следвало ли е окръжен съд -Велико Търново да изследва разминаването при определянето на квотите между страните?

Касаторът счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че в настоящия случай изложението в касационната жалба представлява активна и доказана аргументация към въпросите, въз основа на което се обосновава наличието на това основание.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поставя следните въпроси:

11. Следва ли да се приеме, че е налице произнасяне на съдебния състав на Районен съд - гр. Велико Търново по гр. дело №3724/2019г. извън пределите на правораздавателната власт при постановяване на съдебно решение по делото?

12. Разбираемо ли е решението по гр. дело №3724/2019г. на РС – В. Търново, което представлява тълкуване, различно от обективираната в него воля на съда, респ. позволява нееднозначно тълкуване? Абсолютно неразбираемо ли е решение, чието буквално тълкуване е различно от това, което извършва съдът, сезиран с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК?

13. Кои са критериите, по които следва да се отграничи разбираемото от неразбираемото решение и какъв вид тълкуване следва да се извърши за да се приеме, че дадено решение е разбираемо, съответно неразбираемо?

14. Разгледани ли са всички предпоставки, изложени във въззивната жалба пред Окръжен съд Велико Търново, както от страна на Районен съд - Велико Търново, така и от Окръжен съд -Велико Търново относно нищожност на съдебното решение по гр. дело №3724/2019г. на РС Велико Търново, при определяне дяловете в съпружеската имуществена общност, която се е трансформирала в обикновена съсобственост при неравни квоти от 5/6 за И. Ж. Д. и 1/6 за касатора А. Д. ?

По изложените съображения, и след като установи цялостната неправилност и незаконосъобразност поради изложените процесуални нарушения и пропуски в материалния закон, касаторът моли решение №613/19.11.2023г. да бъде отменено, като делото бъде върнато на нов състав, който да прогласи нищожността на съдебното решение по гражданско дело №3724/2019г., както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото на осн. чл.78 ГПК.

Ответникът по касационната жалба- И. Ж. Д. не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, попадащо в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасянето по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Производството е образувано по иск на А. Д. за прогласяване нищожността на решение №260107 от 19.08.2020г. по гражданско дело №3724/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е допусната делба между страните на съсобствен недвижим имот в гр. В. Т. поради извършени от съда в делбеното производство процесуални нарушения, като съдът се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си власт по нередовна искова молба с неясен предмет, които са довели до нищожност на постановения акт.

Ответната страна е оспорила така предявения иск.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск по чл. 270, ал.2 ГПК е отхвърлен като неоснователен. За да се произнесе в този смисъл, окръжният съд е съобразил, че с решение №260107 от 19.08.2020г. по гр. дело №3724/2019г., Великотърновският районен съд е допуснал извършване на съдебна делба между И. Ж. Д. и А. Д. Д. на еднофамилна жилищна сграда, намираща се в гр. В. Т., [улица] идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., при квоти от 341/400 идеални части за И. Д. и 59/400 идеални части за А. Д.. Посочено е, че това решение е потвърдено с решение №110 от 30.03.2021г. по въззивно гражданско дело №819/2020г. по описа на Великотърновския окръжен съд и е влязло в сила на 24.11.2021г. с постановяването на определение № 60409 по гр. дело №2320/2021г., по описа на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

От правна страна, въззивният съд е изложил, че разпоредбата на чл.270, ал.1 от ГПК не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно съдебно решение, но съдебната практика е определила и утвърдила съдържанието на това понятие, като на първо място се приема, че нищожно е решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав. На следващо място нищожно би било и съдебно решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт /например, когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско/, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно постановеното съдебно решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат.

Доколкото пред въззивния съд не са събрани нови доказателства, то той е посочил, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК е препратил към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение. Изложил е също, че наведените във въззивната жалба доводи не са по-различни от изложените пред първата съдебна инстанция, на които районният съд е дал аргументиран отговор в обжалваното решение. Посочил е, че изложените от районния съд правни съображения съответстват на установените данни по делото, на духа и смисъла на закона, и на съдебната практика, поради което се споделят от въззивния съд като изцяло законосъобразни, поради което и на основание чл.272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционния акт. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване. Допускането до такова на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

По първия поставен въпрос „Допустим ли е иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол, в рамките на който се проверява и валидността на акта?“ не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд, е приел искът за допустим, и след като го е разгледал по същество, го е отхвърлил като неоснователен. Следва да се посочи, че в практиката няма спор кои пороци водят до нищожност на съдебно решение, респективно, че неговата евентуална неправилност не го прави нищожно - поради което и при преценка за валидност, съдът дължи изследване само относно наличието на тези пороци, но не и да проверява правилността му.

Въпроси втори и шести доколкото касаят правилността и законосъобразността на въззивното решение и изложените в него мотиви, не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, което е само досежно преценката за наличието на основанията за допустимост до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ГПК. Според разясненията в цитираното по-горе Тълкувателно решение, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК /. Твърдяната незаконосъобразност не може да бъде предмет на проверка в настоящото производство, в което касационната инстанция преценява само наличието на предпоставките за допустимост по чл. 280 ГПК.

Следва да се отбележи, че касаторът не посочва съдебна практика, в противоречие с която да се е произнесъл въззивният съд. Многократно се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, в което се посочва, че според доктрината и съдебната практика нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Въззивният съд е извършил преценка съобразно така посочените критерии, като препращайки на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд, е достигнал до извод, че решение №260107 от 19.08.2020г. не страда от такива пороци.

Разрешението на въззивния съд по въпроси от десети до тринадесети не е в противоречие с посоченото от касатора решение №668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009г., в което се приема, че решението на съда е нищожно, когато е постановено: от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице което не е взело участие при разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт тъй като е постановено срещу лице което не е подчинено на властта на българския съд; когато решението е устно или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост; когато съдържанието на решението противоречи на българския правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна, тъй като по отношение на процесното делбено решение не се установява наличието на такива пороци.

По въпроси трети, пети и четиринадесети, поставени във връзка със задължението на въззивния съд при решаване на спора да обсъди всички доводи и възражения на страните, респективно защитната им теза, не се установява отклонение от задължителната практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, които имат значение за решението по делото. В случая това е направено от окръжния съд, който е обсъдил релевираните във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, но е намерил доводите и възраженията за неоснователни, като е посочил, че те не са по-различни от изложените пред първата съдебна инстанция, на които районният съд е дал аргументиран отговор в обжалваното решение.

Следва да се отбележи, че в производството, развиващо се по иск с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК съдът има задължение да разгледа само относимите към твърдяната нищожност на решението аргументи, но не и тези, касаещи незаконността на решението, тъй като в хода на този спор не може да извършва проверка за правилността на атакувания съдебен акт, по отношение на който инстанционният контрол е изчерпан.

Гореизложеното се отнася и за въпроси седми, осми и девети, касаещи задължението на въззивния съд досежно доказателствените искания на въззивника, сега касатор. Относимостта и допустимостта на доказателствата се определя от предмета на спора. Доколкото се е твърдяла нищожност на решението, то на доказване подлежат само обстоятелствата, относими към посочените по-горе критерии. Предвид което не се установява въззивният съд да е процедирал в противоречие със съдебната практика като е отказал събирането на доказателства, неотносими към иска по чл. 270, ал.2 ГПК, а касаещи правилността и законосъобразността на атакуваното решение.

Във връзка с четвъртия въпрос следва да се посочи, че производството по исковата молба е било оставено без движение с разпореждане №2971/18.07.2022г. от районния съд с указания за излагане на твърдения относно правния интерес с оглед обстоятелството, че атакуваното решение е било потвърдено по реда на инстанционния контрол, при който е била осъществена проверка за неговата валидност и допустимост. Доколкото не се констатира необходимост от повторно даване на указания на ищеца във връзка с уточняване на обстоятелствата и основанията на предявения иск, тъй като това е било изпълнено от първоинстанционния съд, не се установява окръжният съд да е действал в противоречие със съдебната практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., и множество други решения, установяваща неговите процесуални задължение като въззивна инстанция.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването на въведената допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за всички поставени въпроси в изложението произтича от необосноваването на приложното й поле от касатора, съгласно указаното в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за което не е достатъчно само позоваването на законовата разпоредба. В разглеждания случай касаторът не е аргументирал нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна /създадена, поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се посочват настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуващата практика. Не се обосновава и наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, но не са изложени твърдения за неправилна съдебна практика, предвид което липсва обосновка в тази насока на основанието за допускане на касационно обжалване.

В заключение следва да се посочи, че по поставените от касатора въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.

Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Не се установява и очевидна неправилност на решението, тъй като това е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,