Решение № 52 от 05.02.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Б. Г. срещу определение № 1* от 23.11.2008 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 1* от 2009 г., с което по същество е потвърдено разпореждане от 15.10.2009 г. на Софийския районен съд, 34 състав по гр.д. № 2* от 2009 г., с което е върната исковата молба на Р. Б. Г. по това дело в частта й по предявения иск с правно основание чл.76 от ЗН. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 14.12.2009 г., а частната жалба е подадена на 15.12.2009 г./. Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото по предявения от ищеца иск с правно основание чл.76 от ЗН. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280,ал.1, т.1 от ГПК, тъй като с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпрос /относно това допустимо ли е предявяването на иск с правно основание чл.76 от ЗН самостоятелно, извън иск за делба на имота-предмет на сделката, чиято относителна недействителност по чл.76 от ЗН се иска да бъде прогласена/, по който въпрос има задължителна практика на ВКС- Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съгласно приетото в т.1 от горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 2004 г., искането по чл.76 от ЗН за прогласяване на относителната недействителност на сделката, с която сънаследник се е разпоредил с наследствен имот в полза на трето лице, може да бъде направено както в производството по делба на имота-предмет на тази сделка, така и в производство по предявен иск за собственост на този имот. В случая искането по чл.76 от ЗН за прогласяване недействителността на сделката по нот.акт № 151 от 05.11.2008 г., с който сънаследницата и ответница по делото А. Т. се е разпоредила в полза на трето лице- ответницата Е с 1/6 ид.ч. от наследствения апартамент, е предявено от ищеца в производство, образувано по предявени от него няколко иска, един от които е отрицателен установителен иск за собственост върху 1/6 ид.ч. от имота, предявен срещу Е. М. /в този смисъл е заявеното искане на стр.2, абзац последен от исковата молба/. С оглед на това неправилно и в противоречие с приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС първоинстанционният и въззивният съд са приели, че е недопустимо предявяването на иск по чл.76 от ЗН по гр.д. № 2* от 2009 г. Още повече, че няма никаква процесуална пречка предявените отрицателен установителен иск и иск по чл.76 от ЗН да бъдат разгледани в едно общо производство с другия предявен по делото иск- с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на част от имота, която е била продадена от бащата на ищеца П. Г. на същата ответница Е. М., спрямо който иск разрешаването на спора за действителност на сделката по нотариален акт № 151 от 05.11.2008 г. е преюдициално. Поради гореизложеното, разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба по иска с правно основание чл.76 от ЗН и съответно определението на въззивния съд за потвърждаване на това разпореждане следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшно разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение