Определение № 222 от 15.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 4/03.01.2019 г. по настоящото дело съдът е спрял производството до приключване на производството по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че разясненията, които ще бъдат дадени по въпроса, включен в предмета на това дело, а именно: какъв е характер на сроковете по специалните конфискационни закони и в частност по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – отм.) - за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице и чл. 74, ал. 1 от същия закон - за образуване на съдебното производство за отнемане на имуществото, след налагане на обезпечителните мерки, който нормативен акт е приложим в случая на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) в първоначалната му редакция (обн. ДВ, бр. 7/2018 г.), са обуславящи изхода на делото. По горното тълкувателно дело е постановен тълкувателен акт – Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, поради което са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото. По постъпилата частна касационна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира следното. Предмет на жалбата на КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията), подадена чрез процесуалния й представител М. Г. Гърков – старши инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна, е определение № 574 от 25.09.2018 г. по ч. гр. д. № 467/2018 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определението от 06.07.2018 г. по гр. д. № 44/2018 г. на Окръжен съд – Разград за прекратяване на производство, образувано по искове на Комисията против М. Р. А. и Р. М. М., и двамата от [населено място], [община] по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ (в първоначалната му редакция - обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от 23.01.2018 г.). За да постанови обжалвания правен резултат въззивният съд е установил, че срокът по чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) е изтекъл на 21.04.2016 г. и отсъстват данни за продължаването му по реда на ал. 2. Развити са съображения, че по своето естество срокът е от категорията на т. н. решителни, преклузивни срокове. Съдът е приел, че мотивираното искане за образуване на исково производство за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу ответниците е внесено за разглеждане в компетентния окръжен съд на 19.02.2018 г. – т.е. след изтичане на преклузивния срок за това. С потвърждаване на атакуваното първоинстанционно определение е споделена законосъобразността на прекратяването на съдебното производство, извършено по мотиви за недопустимост на предявения иск – поради преклудиране на материалното право на Държавата за отнемане от ответниците (проверяваното лице и лицето, с което то е във фактическо съжителство) на незаконно придобитото от тях имущество – като е прието, че искането не подлежи на разглеждане по същество от окръжния съд. В изложението към частната касационна жалба се повдига правния въпрос за значението на срока за проверка на имущественото състояние на проверяваното лице и на свързаните с него лица, както и дали е допустимо образуването на съдебно производство след изтичането на този срок. Твърди се, че въпросът е обусловил произнасянето на въззивната инстанция и е налице отклонение с практиката на ВКС – основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селекция на частната касационна жалба. По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, респ. при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, както и при очевидната му неправилност. Разглеждането на жалбата в горните случаи е предпоставено на първо място от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос. Поставеният от касатора въпрос е релевантен, защото е обусловил произнасянето на въззивния съд по процесуалния спор относно допустимостта на производството, поради изтичане на срока за проверка – по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), който е приет за преклузивен и така е отказано разглеждането по същество на искането на Комисията по чл. 74 от закона, във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Както вече се изтъкна по-горе в настоящото определение въпросът е разрешен с приетото ТР № 1/4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК. С него е дадено обвързващо тълкуване на характера на срока (в частност по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ - отм.) за проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като инструктивен, а не преклузивен, при което е допустимо образуването от Комисията на производство пред съд - в частност по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. Предвид горните постановки, които и настоящият състав изцяло споделя въззивното определение е неправилно. Противно на възприетото в цитирания тълкувателен акт второинстанционният съд е счел, че срокът за проверка е решителен и изтичането му рефлектира върху допустимостта на сезирането от страна на Комисията на компетентния окръжен съд с искане за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Тъй като срокът за проверка не е краен, доколкото след неговото изтичане могат да се извършват нови действия по проверката, същите могат да се продължават по преценка на административния орган, като в съответния конфискационен закон (в случая ЗОПДНПИ – отм.) не се предвижда изрично прекратяване на проверката и на производството след неговото изтичане, се налага извод, че същият е инструктивен. Затова, като е приел, че изтичането на срока за проверка е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск, и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно определение, което ще следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение