Определение № 215 от 23.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4424/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13065/23.07.2021 г. на Г. В. В., чрез адв. И. Г., срещу въззивно решение № 675/20.06.2021 г. по в. гр. д. № 819/2021 г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Относно спазването на процесуалните права на касатора; 2. Относно правилното приложение на чл. 238 ГПК; 3. Относно правата на касатора съгласно чл. 13, вр. чл. 6 ЕКПЧОС; 4. Относно правилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г. на ВКС; решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ВКС, III г.о. и др. Ответникът по касационната жалба – „Ню Медия Груп“ АД не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение от 28.01.2021 г. по гр. д. № 1083/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. В. В. иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД до размера от 500 лв., като вместо това е постановено друго, с което ответникът „Ню Медия Груп“ АД е осъден да заплати на В. същата сума, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия, поместена във вестник „Уикенд“, брой 2/739/, година XVI, 13-19.01.2018 г., със заглавие – „Братът на бос от „Килърите“ организирал убийството на П. Х.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част. Въззивният съд е приел, че ищецът е осъждан многократно, като първите два пъти през 1987 г. и 1989 г. е реабилитиран по право на 23.06.1993 г. С протокол от 23.01.2018 г. Окръжен съд – Шумен е определил общо наказание на Г. В., измежду наказанията, наложени по НОХД № 30/2009 г. на Районен съд – Велико Търново и наказанията по НОХД № 303/2011 г. на Окръжен съд – Шумен, до размера на най-тежкото – „доживотен затвор без замяна“, на основание чл. 23, ал. 3 НК. По делото няма ангажирани доказателства за добросъвестно журналистическо проучване преди публикуване на статията, проведено при спазване на трайно установените правила в бранша. В случая ищецът е доказал пълно и главно наличието на претъпрени неимуществени вреди, вследствие публикуваната статия, като тя по същество представлява набеждаване в извършено от ищеца престъпление. Въпреки това статията не е причинила на ищеца твърдените от него дълбоки негативни изживявания, притеснения за бъдещето, уронване на авторитета и изпадане в депресивно състояние, предвид наличието на предходни осъждания за идентични по състав престъпления. Прието е, че обезщетението, необходимо за възмездяване на претърпените от него неимуществени вреди, е в размер на 500 лв. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В случая в точки 1,2 и3 не са поставени конкретни правни въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Формулирани са касационни оплаквания, които не могат да се разгледат в производството по чл.288 ГПК. Ето защо не отговарят на изискванията за правни въпроси като обща предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК. Доколкото може да бъде конкретизиран последният въпрос относно правилното приложение на нормата, уредена в чл. 52 ЗЗД,следва да се посочи, че той е решен в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. задължителната /т.4 на ППВС №4/1968г/. В нея трайно се приема, че дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени вреди при непозволено увреждане според законовия критерий за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, се определя от съда въз основа на събраните по делото доказателства за правнорелевантните факти, като се отчитат особеностите на всеки отделен случай. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства по делото, тъй като критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на претърпените болки, страдания, душевни безпокойства на пострадалото лице във всеки отделен случай. Касаторът не е конкретизирал кои установени факти и обстоятелства не са взети предвид от въззивния съд при определяне на обезщетението от една страна, а от друга решаващите изводи в обжалваното решение са, че не е установен такъв емоционален отзвук, уронване честта и достойнството и накърняване авторитета в обществото, т.е. неимуществени вреди за обезщетяването на които ще е нужна сума над присъдената. В останалата си част изложението съдържа оплаквания относно преценката на представените по делото доказателства, както и проверка на обосноваността на въззивното решение, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по чл. 288 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.