Определение № 127 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 533 от 05.04.2017г. по гр.д. № 33/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 252 от 01.11.2016г. на Провадийски районен съд по гр.д. № 40/2016г. за отхвърляне на предявения от М. С. Б. против И. В. И. иск по чл.21 СК/отм./ за установяване, че ищецът е едноличен собственик на поземлен имот, представляващ 2200 кв.м. ид.ч. от дворно място цялото от 3200 кв.м., съставляващо парцел Х-318 и парцел ХІІІ-312 в [населено място], като придобит чрез трансформация на негово лично имущество. Касационната жалба е подадена от ищеца М. С. Б. чрез пълномощника адв. О.. Поддържа се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материални, процесуални норми и необоснованост. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са изведени правните въпроси: 1/ допустими ли са показания на свидетели за установяване на съвместен принос, при наличие на презумпцията на чл. 21, ал.3 СК/отм./; 2/ може ли да се приеме, че е извършено дарение в полза на единия съпруг, ако покупната цена за недвижимия имот е изплатена на продавача от бащата на съпруга и в договора като страна участва само същия този съпруг; 3/ може ли да се приеме само въз основа на показанията на заинтересован свидетел, че даденото от бащата на съпруга е дарение на семейството; 4/ може ли да се приеме че платеното от бащата на съпруга е дарение на семейството, при липса на гласни или други доказателства за това. Спрямо всички въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с приложена практика на ВКС. Ответницата И. В. И. е представила писмен отговор чрез пълномощниците си, в който изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за установяване на пълна трансформация при закупуване на недвижим имот по време на брака, поради придобиването му със средства, които са дарени на претендиращия съпруг. Бракът между страните е съществувал в периода от 1983 до 1994г. Спорният недвижим имот - дворно място в [населено място] е придобит чрез договор за покупко-продажба на 24.07.1987г., като страна по договора е само ищеца М. Б. и покупната цена е 2200лв. Видно от приложеното заверително писмо на Б. Д. от 24.07.1987г., че сумата 2 200 лв. е прехвърлена на продавачката Г. Д. от С. А. Б., баща на ищеца, за закупуване на дворно място в [населено място]. Доведените от ищеца свидетели - Д. Б. /негов брат/ и И. Х. установяват, че бащата на ищеца С. Б. е купил целия имот в [населено място] за двамата си сина - 1 дка за Д. и 2,2 дка за М.. Бащата платил имота и казал на свидетеля Х., че купил на децата си имот. Свидетелката М. /сестра на ответницата/ не знае с какви средства е платен имота, но според нея съпрузите искали да си купят имот и да направят къща или евентуално да развиват бизнес; помолили родителите на М. за финансова помощ. Към този момент те живеели с родителите на ответницата. Свидетелката Т. излага, че М. работел нещо със стругове и искал да направи работилница, както и етаж за живеене. Родителите на М. дали пари за закупуване на имота. Според свидетелката парите са дадени за подпомагане на семейството. При тези фактически обстоятелства решаващият съд е намерил за недоказано, че бащата на ищеца е заплатил цената на имота с дарствено намерение спрямо сина си. Счел е, че показанията на св. Д. Б. са пристрастни, а изнесеното от св. Х., че С. е купил имота на децата си, не означава, че имал предвид родните си две деца, а не семейството на сина си, включващо и снахата. От друга страна се е позовал на показанията на св. Т., че родителите са искали да подпомогнат семейството на сина си. С оглед на това съдът е заключил, че не е проведено пълно и главно доказване на дарственото намерение и съответно, че не е опровергана презумпцията на чл. 19, ал.1 СК /отм./ за съвместен принос. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице. Обобщени, поставените от касатора въпроси се отнасят до определящият за изхода на делото спор дали заплащането на покупната цена за имота, извършено от родител на съпруг, е с цел да бъде надарен лично участващия в сделката съпруг или дарственото намерение е спрямо семейството, включващо и другия съпруг. Въззивният съд е разрешил този спорен въпрос в разрез с практиката на Върховния касационен съд. В Решение № 84 от 26.04.2016г. по гр.д. №4903/2015г. на І г.о., Решение №222 от 24.06.2011г. по гр.д.№ 982/2010г. на І г.о., Решение №81 от 15.03.2011г. по гр.д.№ 172/2010г. на ІІг.о. и Решение №279 от 15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г. на І г.о. е даден отговор на въпроса дали дареното от родителя на единия съпруг е дарение само за него или за двамата съпрузи. Прието, че е необходимо да се отчете между кои лица е сключен договорът за дарение; ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, не може да се приеме, че и другия съпруг, който не е страна по договора, придобива подареното; обратно, ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума не е основание за трансформация на лични средства при придобиването на недвижимия имот. При горните констатации и доколкото въззивният съд не е извършил такава преценка, е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.