Определение № 280 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1932/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А4И Инвестмънт” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуални пълномощници, срещу решение № 73 от 10.09.2018 г. по в.т.д. № 133/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 6 от 14.03.2018 г. по т.д. № 46/2017 г. на Окръжен съд – Сливен. С първоинстанционното решение е уважен изцяло предявеният от „Транспортес ИПЕ” ЕООД срещу касатора иск за заплащане на сумата 880 000 лв.- част от 1 000 000 лв., представляваща паричната равностойност на дружествен дял от капитала на „А4И Инвестмънт” ООД, поради изгубване качеството на съдружник на ищеца. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при постановяването му е допуснато нарушение на чл.266, ал.3 ГПК, поради отказ на въззивния съд да допусне допълнителна или повторна експертиза във връзка с основния спорен въпрос – относно цената, по която следва да бъдат записани имотите в счетоводния баланс към 28.02.2017 г. Касационният жалбоподател сочи, че с изготвения от ССЕ баланс на дружеството, възприет от апелативния съд, стойността на активите не е определена на база на реално осъществени сделки. С оглед на оплакванията във въззивната жалба, се поддържа, че съдът е следвало да допусне исканата експертиза. В жалбата е налице позоваване и на чл.202 ГПК, както и твърдения за допуснати от въззивната инстанция нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с доклада по делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани процесуалноправни и материалноправни въпроси, при поддържани допълнителни предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК. В постъпил по делото отговор от ответника по касация „Транспортес ИПЕ” ООД, чрез процесуален пълномощник, се твърди липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество – за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Бургас е приел за установено следното: с решение на Общото събрание на съдружниците на „А4И Инвестмънт” ООД от 28.02.2017 г. ищецът е изключен като съдружник, на основание чл.126, ал.3, т.2 и т.3 ТЗ и то не е атакувано с иск по чл.74 ТЗ; независимо от отправена до ответника нотариална покана, връчена на 10.04.2017г., за заплащане в едноседмичен срок на сумата от 1 000 000лв. – равностойност на дружествения на ищеца, плащане не е извършено, поради което е предявена исковата частична претенция. С оглед твърдението на ответника за несъответствие на претендираното вземане с изготвен към 28.02.2017 г. междинен баланс и оспорването на последния от ищеца, по делото са приети оценъчна и счетоводна експертизи. Въззивната инстанция не е възприела аргументите на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да се назначи допълнителна съдебно-оценителна експертиза. Позовал се е на изчерпателната основна и допълнителна ССЕ, изготвени въз основа на конкретни писмени доказателства и на база оценъчната експертиза, дадена след оглед на имотите, собственост на ответното дружество. Несъгласието на ответника с ползваните от вещото лице офертни цени на имоти, като аналог на имотите, собственост на ответното дружество, корегирани с коефициент съобразно площта и предназначението им, е счетено за неоснователно, предвид липсата на такива продажби към изследвания период. Отказът на първата инстанция да допусне повторна съдебно-оценителна експертиза за оценка на имотите по реални цени към м. февруари 2017 година е приет за правилен. С определение № 170 от подготвително заседание на 14.06.2018 г. апелативният съд е отхвърлил същото доказателствено искане, като е изложил съображения, че при определяне на имуществения дял на съдружника е приложима историческата стойност на ДМА. Въззивният съдебен състав не е възприел доводите на ответното дружество за непроведена процедура по намаляване на капитала и за непълен фактически състав на правото на ищцовото дружество да получи дял от имуществото. Изложени са подробни правни аргументи, основани на чл.125, ал.3 и чл.127 ТЗ, както и на практика на ВКС, според която: при определяне равностойността на дружествения дял в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена на придобиване, която е цена на придобиване, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, като по отношение на справедливата цена е препратено към легалното определение в ПЗР на ЗСч. §1 ал.3 – сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. По основните спорни въпроси – за законосъобразността на извършената, преди съставяне на междинния счетоводен баланс към края на месеца, когато е изключен съдружника /28.02.2017г./, обезценка на ДМА – земя, сгради и съоръжения, намаляване на стойността им и записване на сумата, с която са обезценени, като резултат в графа „загуба“, и правилна ли е дадената оценка на активите по пазарни стойности и обезценката им въз основа на тях, апелативният съд е съобразил, че инвентаризацията на притежаваните активи от ответното дружество е извършена въз основа на издадена от управителя заповед № 1/06.02.2017 г. Оценката на недвижимите имоти е направена от лицензиран оценител, със становище от 20.02.2017г. за тяхната пазарна стойност, в резултат на което на 28.02.2017г. в счетоводството на дружеството е отразено намаляване на стойността на ДМА, като разликата е отнесена като текущ разход. За голословни са счетени твърденията във въззивната жалба за некомпетентност на ССЕ поради неправилно прилагане на материалния закон, при съобразяване на процесуалните действия на ответника във връзка с назначаване и приемане на експертизата. Решаващият състав е съобразил, че вещото лице подробно е разработило предложение по баланса на ответното дружество, като изрично е посочило съществуването на различие в баланса към края на 2016 г, вписан в търговския регистър, подробно е изяснило съществуващата счетоводна политика на дружеството и констатациите, които е направило с оглед извършената обезценка, с варианти на оценка на ДМА и оценка на имуществото като цяло, с припадащ се дял на изключения съдружник. ССЕ е съобразена с приложимия СС 36 и възприетата счетоводна политика от ответното дружество – първоначално оценяване на ДМА по цена на придобиване, като впоследствие предприятието преразглежда балансовата стойност на актива и определя тяхната възстановима стойност, така че да не се различава от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към датата на финансовия отчет. Съгласно СС 36 дружеството е длъжно най – малко веднъж годишно да извършва обезценка на активите, което обикновено е към датата на съставяне на годишния финансов отчет. За извършването й е необходимо изчисляването на справедлива пазарна цена и цената в употреба на актива, като по-високата от двете стойности представлява възстановимата му цена, която следва да се има предвид. За безспорно установено е прието, че ДМА на ответното дружество са заприходени по тяхната придобивна цена и до момента на инвентаризацията през февруари 2017 година не е правена обезценка. Обезценката, въз основа на цитираната по-горе заповед на управителя на ответника, е извършена в процеса на свикване на събранието, на което е взето решение за изключване на ищеца. Констатирано е безспорно различие в балансите на дружеството към края на 2016 година и към 28.02.2017година, което е резултат от извършената обезценка на ДМА – намалена е тяхната стойност от 1 753 000 лв. на 984 000 лв. и записана загуба от 768 000 лв. АС-Бургас е възприел категоричното становище на ССЕ относно условията за обезценка на ДМА и за начина на определяне на тяхната възстановима стойност. Приел е, че лицензираният оценител е определил само пазарната стойност на имотите, но без оценка на стойността в употреба, за да се определи възстановимата стойност и едва след това да се прецени дали следва да се извърши обезценка или преоценка на ДМА, и съответно да се използва при изготвяне на междинния баланс от дружеството към 28.02.2017г. Съобразено е, че при въведено от ищеца оспорване на този баланс, се дължи проверка чрез назначена съдебна експертиза, възприета от АС – Бургас като напълно обоснована - съобразена с недвижимите имоти на ответното дружество и измененията, настъпвали в тях, при отчитане на изградените в имотите производствени сгради /„Цех за производство на изкуствени камъни и каменни плочи и пристройка“ /в източната половина на имота/ и „Цех за производство на трислойни панели и пристройка“ /в западната/ и изградената инфраструктура към момента на оценката, при сравнение с офертни цени за други подобни имоти, с цел определяне на справедливата пазарна цена. Последната е определена от оценителната експертиза, подробно аргументирана, с изчисляване и на стойността в употреба в зависимост от прогнозирани бъдещи постъпления, които се очаква да бъдат получени при непрекъснатото ползване и при освобождаване на актива в края на полезния срок. Прието е за установено по категоричен начин, че стойността на недвижимите имоти /земя, сгради и съоръжения/ е по-висока от записаното в баланса на дружеството, поради което е възприето изразеното от ОС-Сливен становище за несъответствие на междинния баланс на действителното финансово състояние на ответното дружество. Осен това е констатирано, че на 15.03.2017г. самият жалбоподател е декларирал в [община] самостоятелните парцели с отчетни стойности по инвентарната книга, несъответстващи на извършената обезценка, осчетоводена на 28.02.2017 г., без последваща корекция на тези декларации. Въззивният съдебен състав е възприел един от вариантите на съдебно счетоводната експертиза, съобразен със заключението на оценителната експертиза, за да определели чистия актив - стойността на дълготрайните материални активи /земя, сгради, други нематериални активи/ и краткотрайните активи - в общ размер на 2 638 161,62 лв., с приспадане задълженията на дружеството в размер на 208 148,82лв. По този начин е определена и паричната равностойност на дела на изключения съдружник, притежавал 50 % от капитала на ответното дружество - 1 154 256,08 лв. Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси: Следва ли, и законосъобразно ли е в инстанционен контрол пред въззивния съд, той да не обсъди, като се обоснове в мотивите си по съществени процесуални въпроси, поставени във въззивната жалба: След като веднъж решаващият съд с определение се е произнесъл по недопускане на искането за назначаване на допълнителна експертиза, насрочил е делото за разглеждане в о.с.з., като е отхвърлил писмените доказателства, представени от ответника с междинен баланс, законосъобразно ли е на следващ етап да постанови акт въз основа на оспорени доказателства и в противоречие с представени и/или поискани доказателства; Следва ли изясняването на фактите по делото да се тълкуват, без да се отчита взаимовръзката и поредността в обясненията и направените оспорвания от всяка от страните и заключенията на вещите лица; Следвало ли е апелативният съд да съобрази предоставеното му от закона право да назначи служебно, а така и по искане на страната, допълнителна експертиза; следвало ли е да постанови решение въз основа на неясно и противоречиво заключение /СТЕ/ с дата 24.02.2017 г., вместо към момента на прекратяване на членственото правоотношение – 28.02.2017 г., които грешки се повтарят и в становището на ССЕ; Следва ли, и законосъобразно ли е в инстанционен контрол пред въззивния съд при усл. на чл.266, ал.3 ГПК, съдът да се позове в решението си на оспорени доказателства; Следва ли в решението си съдът да обсъди заключението на вещите лица, като изложи мотиви защо възприема конкретен вариант; Правилно ли е разпределена доказателствената тежест между страните и какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първата инстанция е непълен или неточен. Поддържа се допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т.д. № 36/2010 г. Настоящият състав на ВКС намира, че въпросите са пряко съотносими към правилността на атакувания съдебен акт, което е видно не само от начина, по който са формулирани, но и от съдържащата се в изложението обосновка. Част от въпросите –например тези, свързани със задълженията на въззивния съд във връзка с доклада по чл.146 ГПК, както и с процесуалните действия на първоинстанционния съд във връзка с ангажирани от страните доказателства, са и ирелевантни, т.к. във въззивната жалба липсват такива конкретни оплаквания. При формулиране на процесуалноравните въпроси касаторът не е отчел, че между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК не е налице тъждество, поради което твърденията за неправилност на решението не биха могли да аргументират наличието на поддържаните селективни предпоставки /т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Оплакванията за неправилност на въззивното решение не са предмет на преценка от касационния съд в рамките на селективното производство. Искането за достъп до касация е основано и на следните материалноправни въпроси: При условията на чл.125, ал.3 ТЗ, има ли законово основание при определяне на чистата стойност на активите на дружеството изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите към момента на прекратяване на членственото правоотношение, при условие, че дружеството не е в ликвидация, вместо по балансова такава; Следва ли тази пазарна цена да отговаря на балансовата стойност и при какви условия; Следва ли имуществото, въз основа на което да се изчисли делът на напускащия съдружник, да се оцени по балансова стойност на активите и пасивите, а на не база остойностяване на материалните активи /към момента/; При установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите на дружеството, в резултат на което съдът е изключил от доказателствата представен от ответника междинен баланс, следва ли, и законосъобразно ли е равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертиза; При изчисляване на размера на дяловата вноска на изключения съдружник следва ли да се вземе предвид, че дружеството е действащо и не извършва ликвидация на активите и не се формира ликвидационен дял за съдружника; Следва ли да се включи преоценъчният резерв при определяне на дружествения дял на напусналия съдружник и законосъобразно ли е при определяне на чистата стойност на активите на дружеството да се включи този резерв. Касаторът твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: решение по т.д. № 2899/2015 г., решение по т.д. № 502/2010 г. и решение по т.д. № 504/2008 г., II т.о., като се сочи и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Относно базата, на която следва да се изчисли претенцията по чл.125, ал.3 ТЗ, касаторът се позовава и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но в редакция преди изменението на ГПК /ДВ бр.86/2017 г./, която не е актуална към момента на депозиране на касационната жалба. С оглед действието на процесуалните норми по време, не се дължи произнасяне дали е налице противоречие между обжалвания съдебен акт и приложеното решение на АС-В.Търново. Преобладаващата част от горните въпроси са мотивирани с оплаквания, възпроизвеждащи съдържанието на касационната жалба, произнасянето по които е недопустимо в рамките на производството по чл.288 ГПК. Дори и да се приеме, че ВКС следва да конкретизира въпросите /съгл. правомощията си – т.1 от ТР № 1/2009 г./, обобщено те се свеждат до това, как следва да се определи равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение при данни за нередовност на счетоводните записвания относно балансовата стойност на активите на дружеството, за недоказана следва да се счете допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд е изложил подробни мотиви към решението, като е основал крайните си изводи въз основа на допуснати в първоинстанционното производство експертизи. Оценителната експертиза и ССЕ са назначени за извършване на проверка на съставения от дружеството междинен счетоводен баланс съгласно приложимите счетоводни стандарти, с оглед въведено в процеса оспорване достоверността на съдържащата се в баланса информация. За да отговорят на поставените им задачи, експертите са осъществили необходимите проверки, а ССЕ /основна и допълнителна/ е изготвена при съобразяване на приложимите счетоводни стандарти и възприетата от ответното дружество /сега касатор/ счетоводна политика. С възприетия от съда вариант на ССЕ / отговор на въпрос седми от основното заключение и отговор на пети въпрос от допълнителното заключение/ е ревизирана извършената от ответника преоценка на ДМА /което е сторено в рамките на процедурата по изключване на съдружника – ищец/, предвид установената по делото липса на предпоставки за намаляване на балансовата стойност на активи, респ. намаляване на тяхната възстановима стойност, регламентирани в СС 36. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решение по т. д. № 504/08 г. на ВКС II т. о. и решение по т. д. № 468/11 г. на II т. о. Според тълкувателните мотиви към тези съдебни актове: при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Не би могло да се възприеме твърдението на касатора за противоречие на обжалваното въззивно решение с тълкуването, дадено в решение № 2899/2015 г. на ВКС, II т. о., според което: при установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица. Дори и при съотнасяне на последния материалноправен въпрос към казуалната част на мотивите към решение по т.д. № 2899/2015 г. – във връзка с преоценъчния резерв, той не би отговарял на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът не би могъл да се прецени като обуславящ за изхода на спора, с оглед на категоричното допълнително експертно становище на вещото лице Р. Т. – Ч. /възприето от решаващия съд/, вкл. и дадените обяснения при приемането му в първоинстанционното производство, както и с оглед цената на заявения частичен иск. При наличие на практика по чл.290 ГПК, в съответствие с която е атакуваното въззивно решение по обобщения материалноправен въпрос, поддържаното от касатора евентуално селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е неприложимо. При този изход на делото, на основание чл.78 ГПК на ответника по касация се дължи сумата 14 347.50 лв., съобразно представените писмени доказателства за сторени разноски в този размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение