Определение № 3563 от 16.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Г. против решение №222 от 22.2.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №3 по описа за 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав, с което е потвърдено решение №3644 от 4.11.2022 г. по гр. д. № 641 по описа за 2021 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Т. П. Г. против Т. В. С., Б. С. Й. и В. С. Й. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 9, том I, рег.№198, дело № 8 от 2016 г. на нотариус Б. Т. в частта му за заплатеното обзавеждане в размер на 3 000 евро поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност за унищожаването на договора поради измама, както и за осъждане на Т. В. С. да заплати на ищцата сумата от 2 933,74 лв., Б. С. Й. сумата от 1 466,87 лв. и В. С. Й.-сумата от 1 466,87 лв. поради липса на основание.

Касаторът счита, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради неговата очевидна неправилност и на основание чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Когато купувачът не е изразил съгласие за покупка и на обзавеждане при договор с предмет покупко-продажба на недвижим имот при проведените преговори и сключването му, а същевременно купувачът не е уведомен и за реалните параметри на предложението за продажба на недвижим имот с обзавеждането с обща цена за тях по смисъла на чл.13 от ЗЗД, нито от купувачите, нито от служителите на агенцията-посредник, единствено с цел договаряне и изплащане на определената завишена обща цена на продавачите в нарушение на принципите на справедливост и добросъвестност, довело до неоправдано разместване на имуществени блага, налице ли е нищожност на тази част на договора на основание накърняване на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и/или на основание липса на съгласие според чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД?

2. Свободата на договаряне на продавачите при преговорите и сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, ограничена ли е от принципите на добросъвестност, справедливост и от морала и ако договарянето и в противоречие с тези принципи относно отделна клауза от съдържанието на сделката-цената на обзавеждането, довело до материално облагодетелстване на продавачите по сделката без основание, води ли до нищожност на тази клауза поради противоречие с добрите нрави?

3. Премълчаването на обстоятелството и/или неговото изопачаване, че в общата цена е включена и цената на обзавеждането при договор за покупко-продажба на недвижим имот от страна на продавачите, подпомогнати от служителите на посредника-агенция за недвижими имоти, води ли до създаване на невярна представа у купувача за предмета на сделката в тази и част, съответно за тази клауза от нейното съдържание, по смисъла на чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и налице ли е унищожаемост на договора в тази му част поради измама?

4. Писмените изявления, обективирани в отговорите на искова молба от ответниците, които съдържат неизгоден за тях факт, релевантен за спорното право, имат ли характер на признания, че недвижимият имот се предлага за продажба с обзавеждането и в определената обща цена е включена стойността на апартамента и стойността на обзавеждането в него и установеният с тях акт съобразен ли е при формирането на правните изводи в съдебния акт при наличие на валидно предложение по смисъла на чл.13 от ЗЗД за продажба на недвижимия имот и неговото обзавеждане е с общо определена цена?

5. Задължен ли е съдът да следи служебно дали представеното заключение е пълно ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача и дали възприетото от съда в съдебния си акт заключение се поддържа от назначеното вещо лице?

6. Когато експертът в заключението си не дава отговор на поставените задачи и фактическите му констатации са неясни и противоречиви и експертизата е оспорена своевременно и е направено мотивирано искане с приложени писмени документи за допускане на повторна експертиза пред първостепенния съд, съответно направено е възражение във въззивната жалба с изрично искане за допускане на повторна експертиза с доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва ли въззивният съд да допусне исканата експертиза в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК?

7. Задължително ли е в съдебния акт решаващият съд, независимо дали възприема или не дадено експертно заключение, да изложи мотиви, отнасящи се до неговата преценка за годността му?

8.Възприемане от решаващия съд-първостепенен съд, съответно и въззивен съд, на заключение на вещо лице, което не се поддържа от последното, заявено изрично в съдебно заседание, води ли до неправилност на решението, или то е без значение за правилността на съдебния акт?

9. Ако сделка с предмет недвижим имот и неговото обзавеждане е с обща продажна цена, следва ли да се използват специалните знания на вещо лице за установяване на стойността отделно на недвижимия имот и на обзавеждането му, при условие че цената е определяема, като отделни компоненти от общата цена или експертното заключение по такава експертиза е без значение по искове с правно основание за нищожност по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и за нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и за унищожаемост по чл.29, ал.1 и ал.2 от ЗЗД?

10 Заинтересован ли е свидетел-служител на агенция-посредник, получил възнаграждение за сключване на спорната сделка, ако в резултат на показанията му за него би възникнала гражданска и/или наказателна отговорност?

11. Показанията на свидетел, чието поведение е в причинна връзка между увреждащото поведение на ответниците и претърпяната щета от ищеца, следва ли да бъдат подложени на преценка от съда съгласно чл.172 от ГПК и ако бъдат счетени за недостоверни, да не бъдат кредитирани изцяло или отчасти в съдебния акт?

Т. В. С. и В. С. Й. застъпват становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Б. С. Й. не е подал отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С нотариален акт №9, том I, рег. № 198, дело № 8 от 14.01.2016 г. ищцата Т. П. Г. е купила от ответниците Т. В. С., Б. С. Й. и В. С. Й. апартамент в [населено място], [улица], ет.3, на цена от 37 000 евро. В исковата си молба тя е посочила, че пред брокерската агенция и пред продавачите е заявила изрично желанието си да закупи необзаведено жилище, тъй като имала собствено обзавеждане. В предварителния договор от 21.12.2015 г. е залегнала клауза, че всички помещения ще останат само на подови настилки, мебелите и уредите следва да бъдат премахнати, а кухненските шкафчета, радиатора и гардероба с портмантото да останат. Когато посетила апартамента, констатирала, че част от обзавеждането е пред входа на блока, а друга част е останала. От признанията на продавачката В. Й. и на брокера Й. разбрала, че е платила цена за апартамента с обзавеждането, така както са го обявили за продажба в агенцията. Това обстоятелство било премълчано от брокера и от продавачите, за да не се откаже тя от сделката и по този начин била въведена в заблуждение, тоест-чрез измама била склонена да заплати цена от 37 000 евро, в която влиза обзавеждане на стойност 3 000 евро, което не желае. По този начин продавачите се възползвали от нейната неопитност и напреднала възраст. Ето защо е поискала от съда да прогласи за нищожен договора за покупко-продажба в частта за заплатеното обзавеждане в размер на 3 000 евро поради липса на съгласие и в противоречие с добрите нрави, респективно-при условията на евентуалност да унищожи договора в тази част поради измама и да осъди ответниците да и заплатят общо сумата от 3 000 евро съобразно квотите си на съсобственост.

Ответниците В. С. Й., Т. В. С., Б. С. Й. са оспорили предявените искове. Заявили са, че не са въвеждали ищцата в заблуждение и са продали апартамента без да включват обзавеждането, което е било старо и на практика не е имало никаква стойност.

Пловдивският районен съд е достигнал до извода, че валидна между страните е уговорката в т.1.3 от предварителния договор, според която всички помещения е следвало да останат само на подови настилки, мебелите и уредите да бъдат премахнати, с изключение на кухненските шкафчета, радиатора и гардероба с порт-манто в коридора, без допълнително заплащане като цена за тези вещи. Следователно по делото не се установява, че цената на процесното жилище е била формирана като резултат от стойността на вещите и мебелите в него, които ищцата не е искала. Обстоятелството, че апартаментът е бил предаден с такива вещи няма отношение към продажната цена. Ищцата не е била въведена в заблуждение, че би закупила имота за цена, различна от тази, която е заплатила с обзавеждане или без него. За ответниците обзавеждането на жилището не е било от значение за уговорената цена. Затова в крайна сметка съдът е приел, че не са накърнени добрите нрави, не е налице липса на съгласие и ищцата не е била измамена, поради което е отхвърлил всички предявени искове.

Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че при лежаща върху ищцата доказателствена тежест тя не е установила, че цената на процесния апартамент е формирана с включване в нея на наличното в апартамента обзавеждане, нито че това обзавеждане е предмет на покупко-продажбата за цена от 3 000 евро, съответно-че платените от нея 37 000 евро са за обзаведен, а не за необзаведен апартамент. Писмените доказателства са в обратна насока, показанията на нейните свидетели пресъздават единствено разказаните им от ищцата субективни нейни възприятия и не са присъствали на договореностите между страните и брокера. От друга страна писмените доказателства и показанията на свидетелите Й. и Х. категорично опровергават нейните твърдения и установяват, че обзавеждането не е продадено и за продавачите не е имало материална стойност. По делото липсват доказателства, компрометиращи свидетелските показания на Й. и Х., а твърденията на въззивницата за признания на твърдените от нея факти в отговорите на исковата молба са неверни.

От съдържанието на въззивното решение не може да се констатира твърдяната очевидна неправилност, която според касатора се състои в незаконосъобразност на извършените съдопроизводствени действия по възприемането на заключението по съдебно-оценъчната експертиза. Ето защо на това основание не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Нещо повече-Пловдивският окръжен съд изобщо не се е позовал в мотивите си на приетото по делото заключение, а е приел, че съдебно-техническата експертиза е без значение за твърдението на ищцата, че нееквивалентността на престацията се състои в заплащане на движими вещи, които не е била съгласна да купи. Ето защо всички въпроси, свързани с експертизата/5, 6, 7, 8 и 9 въпрос/ са без значение за изхода на спора и не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е окачествил като невярно твърдението на ищцата, че в отговорите на ответниците се съдържа признание за включването на стойността на обзавеждането в цената на сделката. Този извод не противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 475 от 8.6.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на III ГО, № 98 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на IV ГО, № 117 от 8.7.2011 г. по т. д. № 1076/2010 г. на II ТО и № 199 от 5.10.2011 г. по гр. д. № 1171/2010 г. Според тази практика признанието на неизгодни факти е важно доказателствено средство, което следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл.175 от ГПК. В случая отговорите на исковата молба не съдържат нито пряко признание за съществуването на клауза относно обзавеждането, нито неизгоден факт, от който да се стигне до същия извод въз основа на всички обстоятелства по делото. Ето защо въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, формирана по четвъртия въпрос на касатора.

В съответствие с практиката на ВКС е и анализът на свидетелските показания, извършен от въззивния съд. В мотивите на решението е прието, че показанията на свидетелите Й. и Х. се основават на лични и непосредствени впечатления, не съдържат вътрешни противоречия, а се подкрепят и допълват взаимно и по делото липсват доказателства, които да ги компрометират. Според въззивния съд тези показания са и в съответствие с ангажираните по делото писмени доказателства. Тази преценка на свидетелските показания, направена съвкупно с целия доказателствен материал, отговаря на изискванията, поставени в цитираните от касатора решения № 265 от 10.09.2015 г. по гр. д № 5088/2014 г. на IV ГО, № 50242 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 117/2022 г. на IV ГО и др. Затова и по десетия и единадесетия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Първите три въпроса на касатора съдържат всъщност неустановените твърдения за съществуването на отделна клауза относно обзавеждането и неговата цена. Въз основа на анализ на доказателствата въззивният съд е достигнал до извода, че тези твърдения са недоказани, поради което изобщо не е обсъждал дали наличието на клаузата противоречи на принципите на справедливост, добросъвестност, еквивалентност и дали е налице липса на съгласие и умишлено въвеждане в заблуждение.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

Разноски на Т. С. не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са извършени.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение