Определение № 60795 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2442/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 773/07.05.2021 г. на М. Х. Д., подадена чрез адв. М. Д. от ГАК, срещу въззивно решение № 27 от 09.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 59/2021 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260012 от 04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 118/2020 г. на Районен съд – Трявна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. Х. Д. срещу С. В. Р. и С. Д. Р.: 1. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между Х. С. И., от една страна и С. В. Р. и съпругата му С. Д. Р., от друга страна, обективиран в н.а. № ...., т. 2, рег. № ..........., н.д. № ............... г. по описа на нотариус С. Л. с район на действие РС-Трявна, и 2. евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на горепосочения договор. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения главен иск. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „При преценка за правилното и законосъобразно приложение на чл. 579, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК, как следва да бъде преодоляно същественото противоречие на отговорите на експертите в заключителната част на комплексната съдебно-медицинска и съдебно-почеркова експертиза?“; 2. „Достатъчно ли е да се приеме, че щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на надлежно нотариално удостоверена? Безкритичният извод за спазена форма на нотариалното производство, с оглед приложение на специалните му правила, основание ли е за саниране на допуснатия порок при извършването му?“; 3. „Отразената в съдържанието на нотариалния акт воля на прехвърлителя, че страда от недъг и полагането на отпечатък от десния палец вместо подпис, свързан с това, и противоречивия доказателствен материал по делото достатъчни ли са да обосноват уважаване на предявения иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 579, ал. 1 вр. с ал. 1 ГПК?“. Касаторът твърди, че произнасянето на съда по поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решение № 263/23.11.2015 г. по в.гр.д. № 556/2015 г. на ОС-Шумен. Навежда твърдение и за очевидна неправилност. Ответникът по жалбата С. В. Р., в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Ответницата по жалбата С. Д. Р. не взема становище по нея. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Въззивният съд е установил, че М. Д. е единствена наследница на Х. С. И., починал на 08.03.2020 г. На 27.08.2018 г. наследодателят й е сключил договор със С. В. Р. и съпругата му С. Д. Р. за прехвърляне на недвижими имоти, подробно описани в решението, срещу задължение за издръжка и гледане. В нотариалния акт е посочено, че прехвърлителят е заявил, че е грамотен, но поради старост и слепота не може да го прочете, подпише и собственоръчно да изпише трите си имена, поради което на основание чл. 579, ал. 2 във вр. с чл. 189 ГПК вместо подпис полага отпечатък от десния си палец. От изготвената и приета съдебно-медицинска и съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните, се установява, че към датата на сключване на процесния договор Х. И. не е страдал от заболяване, което да прави невъзможно писането и подписването на документ от него, нито има данни за психично заболяване. Зрението на лявото му око е било загубено, но за дясното око няма документиран зрителен дефицит. Прехвърлителят е можел да изписва ръкописен текст, който да съдържа достатъчно идентификационни признаци, за да се установи неговото авторство, както и да полага подписи, които обаче не биха съдържали достатъчно признаци, позволяващи установяване на авторството. Разпитаните по делото свидетели изясняват, че през 2018 г. Х. И. претърпял операция, след която се налагало ежедневно да бъде обслужван. С. Р. се грижел за битовите му потребности и за домакинството първоначално заедно със съпругата си, а след това с един от синовете си, с когото живеели при възрастния човек. Помощ оказвал и социален работник за по един час дневно. Няколко месеца преди смъртта си Х. И. бил на легло, като тогава отново ответникът се грижел за него. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 579, ал. 2 ГПК, когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, документът следва да носи отпечатък от десния палец вместо подпис. Като е съобразил отбелязаното в процесния нотариален акт и заключението на вещото лице-графолог, въззивният състав е приел, че прехвърлителят съзнателно е положил отпечатък от десния си палец, който е с много по-висока степен идентифициращ белег, отколкото почерка и подписа му. Тъй като авторството на отпечатъка не е оспорено и лицето само го е положило, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена. Поради тези съображения предявеният главен иск е отхвърлен като неоснователен. Според втората инстанция от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът се е грижел за прехвърлителя до смъртта на последния, като е изпълнявал задълженията си по договора, поради което евентуално предявеният иск също не е уважен. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора въпроси нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са свързани с произнасянето по основателността на предявения главен иск и налагат преценка на събраните по делото доказателства, поради което не подлежат на обсъждане в настоящата фаза на касационното производство. В допълнение, първият въпрос е зададен абстрактно и не е относим към конкретни оплаквания на касатора. Вторият и третият въпрос съдържат собствените разбирания на касатора относно пороци в нотариалното производство и противоречие в събрания по делото доказателствен материал, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. При отсъствие на общо основание съдът не дължи произнасяне по въпроса налице ли е или не поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК в тази връзка. Само за пълнота следва да се посочи, че дори да беше зададен правен въпрос, поддържаното допълнително основание липсва. Цитираното от касатора решение на Окръжен съд – Шумен не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в настоящата й редакция, тъй като в разпоредбата не са посочени съдебни актове на въззивни съдилища. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изобщо не е обосновано. Това основание е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. В случая касаторът не излага доводи в такава насока и не обосновава защо счита, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В допълнение следва да се посочи, че при съобразяване на решаващите правни мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за ангажиране на инстанционната компетентност на Върховния касационен съд по спора, доколкото решението е изцяло съобразено със задължителната съдебна практика по въпроса за предпоставките, при наличието на които извършващият нотариалната сделка може да положи отпечатък от палец вместо подпис, с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване. Когато нотариусът, при извършване на нотариалното удостоверяване, констатира неграмотност или недъгавост на страна по договора, тя трябва да положи отпечатък от палеца, защото законът изисква този начин на удостоверяване на авторството на документа, като в компетентност на нотариуса е спазването на процесуалните норми, в които са разписани правилата за отделните видове нотариални удостоверявания. В конкретния случай, именно пред нотариуса е заявена невъзможността за полагане на подпис поради недъг, като това заявяване е потвърдено и от самото полагане на заместващия подписа отпечатък от палеца на прехвърлителя. Законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, тъй като това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа /Решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г. на IV г. о./. В нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи на нотариуса, който извършва заверката лично и непосредствено и с оглед направените и потвърдени пред него изявления, преценява необходимостта от прилагането на алтернативно предвидения в императивните законови норми вариант за подписване, чрез поставяне на отпечатък от десен палец. Както е посочено в Решение № 316/13 от 23.01.2014 г. по гр. д. № 2371/2013 г. на III г. о., както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което, когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици. Щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена. Противно на поддържаното от касатора, прилагането на процедурата по чл. 579, ал. 2 във връзка с чл. 189 ГПК не е обусловено от провеждане на доказване, обуславящо извода на нотариуса, че лицето не е в състояние са положи подписа си, а е необходимо и достатъчно, както е указано в самия закон, че "отпечатъкът от десния палец не може да бъде сложен", което се установява от изявлението на лицето, доколкото заверяваният документ отразява свободно формираната му воля. Макар и с касационната жалба да е атакувано въззивното решение в неговата цялост, касаторката не е формулирала какъвто и да е правен въпрос, относим към въззивното решение в частта, с която като краен резултат е отхвърлен и предявеният евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на горепосочения договор.. Доколкото по силата на диспозитивното начало в процеса посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора /т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК/, липсата на такъв въпрос е самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане и в тази й част. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на решението. Изложените от касатора оплаквания са свързани с анализа на заключенията на назначените по делото експертизи и касаят неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК. В същото време, при служебна проверка настоящата инстанция констатира, че въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват. Ответникът по касация С. Р. е претендирал присъждането на разноски, но не е представил документ, с който доказва извършването на такива, поради което за него разноски също не се следват. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,