Определение № 876 от 10.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1144/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Редман“ ООД срещу решение № 33 от 04.04.2023 г., постановено по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд и с което е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване и тълкуване на въззивното решение, както и за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 251, ал. 2 ГПК и поради неправилна оценка на фактите по делото, довела до неговата необоснованост. Във връзка с искането в молбата на дружеството вх. №2132/06.03.3023 г. за допълване въззивното решение от 31.01.2023 г. с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните от ищеца „Национална потребителна кооперация на слепите“ суми за неустойки за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., касаторът твърди, че са налице условията за допълване по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като апелативният състав не се е произнесъл в диспозитива на решението по това искане, независимо, че в мотивите съдът е приел недължимост на претендираната неустойка за 123 дни - времето на извънредното положение и два месеца, след отмяната му. Излагат се доводи за неправилност на решението и в частта му, с която е оставена без уважение молбата за допълване с отхвърлителен диспозитив на претендираните от ищеца суми за ДДС върху присъдените неустойки, евентуално за тълкуването на решението по този въпрос. Според касатора съдът е следвало да идентифицирана по размер претенцията за ДДС върху претендираните суми и да отхвърли претенцията за включения във фактурите ДДС върху неустойката. Иска се отмяна на решението, постановено на 04.04.2023 г. и уважаване на молбата на касатора от 06.03.2023 г., а при условията на евентуалност – делото да бъде върнато за ново произнасяне по молбата по чл. 250 и чл. 251 ГПК със задължителни указания. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е обоснована с твърдението, че prima facie е видна липсата на отхвърлителен диспозитив в основното въззивно решение при положение, че в мотивите е възприето за основателно възражението на ответника за недължимост на неустойката за период от 123 дни. Сочи се, че изводът на съда, че ищецът не е претендирал ДДС върху текущите неустойки е явно необоснован. Отделно е формулиран следният въпрос, за който касаторът твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а именно: „ Налице ли е непроизнасяне по цялото искане на страната по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК в случай, че ответникът по осъдителен иск е изложил мотивирано искане за отхвърляне на осъдителна претенция в дадена нейна част; съдът в мотивите си е намерил осъдителна претенция за неоснователна в определена нейна част, но отсъства отхвърлителен диспозитив относно онази част от претенцията, която съдът е намерил за неоснователна?“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Национална потребителна кооперация на слепите“, в който се сочи, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. Излагат се доводи за дължимостта на ДДС върху уговорени между търговците неустойки. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение № 260043/21.04.2022 г., постановено по т.д. № 443/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд ответникът „Редман“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Национална потребителна кооперация на слепите" сумата 27 821 лв., представляваща дължим наем по договора за наем от 23.01.2015 г. по издадени фактури, след намаляване със сумата 432 лв. за извършени подобрения, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и неустойка по чл. 26 от договора за наем от 23.01.2015 г., формирана по начина, посочен във втория абзац от диспозитива на решението по всяка от фактурите. С решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите" наеми по фактури над следните размери: по фактура № [ЕГН]/05.11.2019 г. - над размера от 3021,67 лв. до горницата от 4053.63 лева; по фактура № [ЕГН]/05.12.2019 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5052,86 лв.; по фактура № [ЕГН]/08.01.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5117,87 лв.; по фактура № [ЕГН]/04.02.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5172,04 лв.; по фактура № [ЕГН]/05.03.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5247,72 лв.; по фактура № [ЕГН]/06.04.2020 г. - над размера от 126 лв. до горницата от 874,26 лв.; по фактура № [ЕГН]/08.05.2020 г. - над размера от 1044 лв. до горницата от 1918,72 лв. и изцяло за наеми по фактура № [ЕГН]/20.12.2019 г. за 160,98 лв.; по фактура; № [ЕГН]/03.02.2020 г. за 146,74 лв.; по фактура № [ЕГН]/21.02.2020 г. за 197,71 лв.; по фактура № [ЕГН]/01.06.2020 г. за 310,44 лв. както и в частта, в която над посочените по-горе стойности по фактурите е начислена и присъдена неустойка за забава по чл. 26 от договора в общ размер от 5 041,27 лв. Постановено е връщане на делото в обезсилената част на решението за разглеждане на предявените искове от друг състав на първоинстанционния съд. С въззивното решение е потвърдено решението на Бургаски ОС в частта му, с която - след прихващане със сумата от 432 лв., „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите" наеми по фактура №[ЕИК]/03.04.2019 г. за 0.03лв.; по фактура № [ЕГН]/05.11.2019 г. за 3021,67лв.; по фактура № [ЕГН]/ 05.12.2019 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/08.01.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/04.02.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/05.03.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/ 06.04.2020 г. за 126 лв. и по фактура № [ЕГН]/08.05.2020 г. за 1044 лв.или в общ размер от 22 695.70 лв., както и в частта, с която върху дължимите наеми е присъдена неустойка по чл. 26 от договора в общ размер от 4 127.96 лв. В мотивите на въззивното решение (стр.10 и 11) апелативният състав е приел, че договорът за наем е прекратен на 08.05.2020 г., поради което и независимо от обявеното извънредно положение, ответникът дължи наем за периода до 08.05.2020 г. Излагайки доводи за неоснователност на възражението на въззивника за нищожност на клаузата на чл. 26 от договора, в която страните са уговорили неустойка при забавено изпълнение в размер на 0,1% за всеки просрочен ден, определена върху месечната цена на наема и другите дължими суми, въззивният състав е приел за основателно възражението на наемателя, че той не е дължал обезщетение за вредите от неизпълнението под формата на неустойка за времето на извънредното положение и два месеца след отмяната му. Съдът е посочил, че според чл.6 ЗМДВИПОРНСПП в първоначалната му редакция и след изменението, частноправните субекти са освободени от последиците на забавата си и не дължат мораторни лихви и неустойки по време на извънредното положение и два месеца след отмяната му (на 14.05.2020 г.), т.е. за 123 дни. Апелативният състав се е позовал на приложение № 5 от заключението в.л.В., където е изчислено задължението за неустойка само върху месечните наеми, без да изчислява неустойки върху фактурираните неустойки. Посочил е, че изчисленията на вещото лице следва да послужат на съда при изчисляване на дължимите неустойки върху просрочените наеми, с две корекции - като основа за м. април следва да се вземе предвид остатъка от наема в размер на 126 лв. след приспадането на депозита и от колона 7 - „ брой дни“ следва да се приспаднат 123 дни, в които наемателят не дължи неустойка поради императивната норма на чл. 6 от ЗМДВИПОРНСПП, а за наемите за м.април и май - да се приспаднат съответния брой дни спрямо остатъка от срока по чл. 6. Така неустойката за м.ноември 2019 г. е в размер на 884,74 лв., неустойката за м.декември 2019 г. - 989,96 лв., за януари 2020 г.. - 846,56 лв., за февруари 2020 г. - 703,15 лв., март 2020 г. - 569 лв., април (за 115 дни) - 14,49 лв. и май (115 дни) - 120,06 лв., общо в размер на 4 127,96 лв. Въззивният състав е приел, че претенцията за неустойка е основателна и следва да бъде уважена до размер на сумата 4 127.96 лв. Посочил е, че произнасянето на първоинстанционния съд над този размер е недопустимо, доколкото са присъдени неустойки върху наем, при поискани такива върху всички компоненти по фактурите, т.е. върху неустойки за забава от предходни периоди, консумативи и такси, а и поради акцесорния характер на вземането и установената по-горе недопустимост на съдебното решение в частта над разгледаното и уважено вземане за наеми. В заключение съдът е отразил, че за разликата решението следва да бъде обезсилено и делото за се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. С молба от вх. № 2132/06.03.2023 г. в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК ответникът „Редман" ЕООД е поискал да бъде допълнено въззивното решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните суми за неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. върху сумите за неустойки, за което е потвърдено първоинстанционното решение, както и с отхвърлителен диспозитив за претендираните от ищеца суми за ДДС върху неустойките, като бъде изменено решението и в частта за разноските. При условията на евентуалност е поискано тълкуване на въззивното решение относно дължимостта или недължимостта на ДДС върху вземането за неустойки. С обжалваното решение № 33/04.04.2023 г. по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 31.01.2023 г. като е постановено - на л.13 от решението, ред 20-ти, след4 127,96 лв. диспозитивът следва да се чете по следния начин: „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14 07 2020 г. до 06.11.2020 г.". С решението е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване и тълкуване на въззивното решение, както и за изменението му в частта за разноските. В мотивите към обжалваното решение въззивният състав е посочил, че не са налице предпоставките за допълване на решението, доколкото в процесния случай, при постановяване на въззивното решение, е формирана воля по целия според предмет, като включително в мотивите е изложено съображение по възражението на ответната страна за недължимост на неустойката по чл. 26 от договора за период от 123 дни. Въззивният състав е отразил, че този извод не е намерил място в диспозитива, което представлява очевидна фактическа грешка, отстранима и по служебна инициатива на съда, а не непълнота на решението, поради което „на л.13 от решението, ред 20-ти, след „4 127,96 лв." диспозитивът следва да допълни с периода на дължимост на неустойката по чл. 26 от договора, по следния начин: „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г.". В обжалваното решение е отразено също, че от ищеца не е бил претендиран ДДС върху текущите неустойки по чл. 26 от договора и поради пред въззивния съд този въпрос не е стоял и съответно не е обсъден в потвърдителната част на въззивното решение. Според съда страните са спорили единствено за дължимост на ДДС върху фактурираните неустойки, но в тази част решението е обезсилено, върнато за произнасяне по предявените искове и липсва произнасяне по същество. Формиран е извод, че доколкото апелативният състав е осъществил произнасяне по спорните въпроси в обема, заявен от страните като предмет на делото, липсват предпоставки за допълване на решение №11/31.01.2023 год. по т.д. №170/2022 г. на АС Бургас. Съдът е подчертал, че липсват предпоставки и за тълкуване на влязлата в сила част от решението, доколкото волята на съда, материализирана в диспозитива на решението е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на същото, както и че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато до касационно обжалване решение № 33/04.04.2023 г., постановено по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК в частта му, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и с която е оставено без уважение искането на „Редман" ЕООД за допълване на въззивното решение с отхвърлителен диспозитив за претендираните неустойки върху незаплатените наеми. Въззивният състав се е произнесъл по молбата на „Редман" ЕООД за допълване на решението от 06.03.2023 г., приемайки че е допуснал очевидна фактическа грешка като не е уточнил в диспозитива на решението си периода на дължимост на неустойката от 4 127.96 лв., поради което по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК е допълнил решението с думите „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г.". Всъщност по този начин съдът е допълнил мотивите към решението си, в които не е конкретизирал периода на дължимост на неустойката за неплатени наеми. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че съдът приема за установено, че претенцията за неустойка върху фактурираните наеми, предвидена в чл. 26 от договора, е основателна и доказана за сумата 4 127.96 лв. В мотивите на решението въззивният съд е отразил, че е основателно възражението на ответника, че не дължи неустойка за времето на извънредното положение и два месеца след отмяната му. В тази връзка съдът е изложил мотиви за начина на изчисляване на дължимата неустойка, включително чрез приспадане (от заключението на вещото лице) на 123 дни, в които наемателят не дължи неустойка поради императивната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. С първоинстанционното решение „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на ищеца неустойки в размер общо на 9 169.23 лв., включващи както неустойки върху забавените наеми, така и неустойки върху фактурирани „консумативи“ и такси, без окръжният съд да е посочил, че отчита императивната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта за фактурираните неустойки за сумата над 5 041.27 лв. и за тази сума е постановил връщане на делото за ново разглеждане, като е потвърдил решението на първата инстанция за дължимостта на неустойките за забава от незаплатени в срок наемни цени за сумата 4 127.96 лв., или общо от присъдените от първата инстанция 9 169.23 лв. неустойки, решението е потвърдено за 4 127.96 лв. и е обезсилено и върнато за разликата от 9 169.23 лв., която е 5 041.27 лв. Въззивният съд не е посочил дали и с каква сума се е намалило задължението на ответника за неустойки за забава за непратени наеми с оглед приетото за основателно възражение на въззивника и приспадане на 123 дни, в които наемателят не дължи неустойка поради императивната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. В тази му част, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и с която е отказано допълване на въззивното решение, въззивният съд не е дал отговор на констатираното от молителя несъответствие във въззивното решение. Налице е нарушаване на формалната логика, проявяваща се в явна необоснованост по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което обуславя допускане на решението от 04.04.2023 г. до касационно обжалване. Допускането на касация на решението на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК прави безпредметно обсъждането за наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с поставения в изложението към касационната жалба въпрос. Решението от 04.04.2023 г. не следва да се допуска до касационно обжалване в частта му, с която се иска допълване и тълкуване на въззивното решение относно дължимостта на ДДС върху уговорените неустойки за неплатен наем. В тази му част решението не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, доколкото съдът е изложил съобразени с формалната логика мотиви за неоснователността на това искане. Формулираният от касатора въпрос: „ Налице ли е непроизнасяне по цялото искане на страната по смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК в случай, че ответникът по осъдителен иск е изложил мотивирано искане за отхвърляне на осъдителна претенция в дадена нейна част; съдът в мотивите си е намерил осъдителна претенция за неоснователна в определена нейна част, но отсъства отхвърлителен диспозитив относно онази част от претенцията, която съдът е намерил за неоснователна?“, не е относим към оплакването в касационната жалба за неправилност на решението във връзка с дължимостта на ДДС върху претендираните неустойки. В касационната жалба не е посочен обжалваем интерес, но доколкото с молбата от 31.03.2023 г. се иска допълване на въззивното решение в частта за неустойките, предмет на въззивната жалба, на основание чл. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да заплати за касационното обжалване ДТ в размер на 183.38 лв. ( 2% от обжалваемия с въззивната жалба интерес за присъдените от първата инстанция неустойки в размер на 9 169.23 лв.) Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение,