Определение № 5780 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3198/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Х. С., подадена чрез адв. И. Х. от АК – Г., срещу въззивното решение № 65 от 11.04.2023 г. по в. гр. д. № 46/2023 г. на ОС – Габрово, с което, като е отменено първоинстанционното решение № 560 от 15.11.2022 г. по гр. д. № 1337/22 г. от Габровския районен съд, е уважен предявеният от С. Д. Ц. срещу касатора ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 ЗС, като С. Х. С. е осъдена да предаде на С. Д. Ц. владението и ползването върху учреденото й право на ползване, с нотар. акт № 159, том 12, н.д. № 3263/1997 г. на ГРС, върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 80 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, както и гараж от 24 кв.м., построени в дворище пл. №* от кв.16, с площ 320 кв.м., идентичен с общински парцел *, заедно с отстъпеното право на строеж върху парцела; представляващ съгласно скица от 4-7-2022 имот с идентификатор № *, с площ 313 кв.м. при съседи: идентификатор № *; идентификатор № *; идентификатор № *; застроен със сгради: идентификатор № **- със ЗП 79 кв.м. - жилищна сграда на 2 етажа; идентификатор № - със ЗП 27 кв.м. - гараж; идентификатор № **- със ЗП 10 кв.м.- жилищна сграда, като са присъдени на ищцата и сторените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли въззивното решение да се отмени и да бъде постановено ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Какво по своето съдържание е упражняването на вещното право на ползване върху недвижим имот. По въпроса касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.

2. Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост, респ. правото на ползване, към патримониума на ищеца. По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС.

Ответната страна в касационното производство С. Д. Ц. действаща чрез адв. Б. Г. от АК – Г., е депозирала писмено становище по касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК, в което са изложени съображения за неоснователността ѝ. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че производството е образувано по предявен от С. Д. Ц. срещу С. Х. С. осъдителен иск за предаване владението на ограниченото вещно право на ползване върху масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 80 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, както и гараж от 24 кв.м., построени в дворище пл. №* от кв.16, с площ 320 кв.м., идентичен с общински парцел *, заедно с отстъпеното право на строеж върху парцела; представляващ съгласно скица от 4-7-2022 имот с идентификатор № *, с площ 313 кв.м. при съседи: идентификатор № *; идентификатор № *; идентификатор № *; застроен със сгради: идентификатор № **- със ЗП 79 кв.м. - жилищна сграда на 2 етажа; идентификатор № - със ЗП 27 кв.м. - гараж; идентификатор № **- със ЗП 10 кв.м., жилищна сграда, с правна квалификация чл.108 ЗС. Установено е, че с нотариален акт № 159 от 07.11.1997 г. по н.д. № 3263/1997 г. на ГРС, ищцата и покойният й съпруг са дарили на своят син С. И. С., притежаваният от дарителите недвижим имот в Г., представляващ- масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 80 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, както и гараж от 24 кв.м., построени в дворище пл. №* от кв.16, с обща площ на парцела * кв.м., като при това дарение си запазили правото на ползване върху дарените имоти, заедно и поотделно и доживотно. Констатирано е, че със съдебно решение № 215 по брачно гр. д. №1202/2021г. на ГРС, е прекратен, на основание чл.50 СК чрез развод по взаимно съгласие, бракът между С. И. С. и С. Х. С., сключен на 16.05.1991 г. в [населено място], и е одобрено споразумение между страните по чл. 51 СК, съгласно което семейното жилище в [населено място], [улица], е напуснато от С. И. С. и след прекратяване на брака то ще се ползва пожизнено и безвъзмездно от С. Х. С.. По делото са събрани гласни доказателства като от показанията на свидетеля С. С. – син на ищцата, е установено, че в момента майка му живее на [улица] в гарсониера, а бившата му съпруга живее на [улица], в къщата. Заявил, че къщата е от 1960 година, строена е от майка му и баща му. След като родителите му придобили гарсониерата, направили жест към младото семейство на свидетеля да бъде самостоятелни и им преотстъпили къщата на [улица], с условието да си запазят правото си заедно или по отделно да пребивават до края на дните си, както би трябвало да бъде. Къщата е 85 квадрата, 313 квадрата площ, гараж, покрито помещение, има и градина. Родзителитеу му живеели в гарсониерата от придоливането й 1990 и някоя си година, но никога не са прекъсвали връзката си с къщата. Разстоянието между двете жилища е видимо 30 метра и са почти съседи. Последните 10 години майка му имала ключ за къщата и не е лишавана от достъп. В градината садили с майка му зеленчуци и тя се грижела за тях, метяла, чистела, подреждала. Когато свидетелят пътува, майка му, преспивала в къщата, където си има собствени вещи и може да си сложи чаршафи, за да преспи. Когато била болна, я вземал свидетеля в къщата, за да може да я обгрижва, и гарсониерата по-скоро била място, където майка му преспива, но живота и сърцето й, е в нейната собствена къща, от която не се е отчуждавала. В къщата имало веранда, на която тя си сядала и си водела социален живот, в гарсониерата не било удобно. Всички мебели в къщата били от родителите му, майка му имала лични неща - шевна машина, инструменти за дребни ремонтни дейности, които се намирали в пристройката в къщата, имала и дрехи в гардероб и обикновени неща и инструменти за градината. Ремонти правил постоянно родителите му, както и свидетеля, имало нова ограда, система за отводняване, изолация на покрив, помагал му и сина му с труд. Разводът бил миналата година и никой не е създавал проблеми и пречки за влизане в къщата. С. поискала да се впише в споразумението, че ще ползва къщата пожизнено и безвъзмездно и той се съгласил, като не го е обсъждал с майка си. Свидетелят Н. –съсед и позната на цялото семейство, живееща на еднакво разстояние от къщата и апартамента, сочи, че в къщата е ходила много пъти, имало градинка и пристройка, гараж също имало. С. имала ключ и за вътре и отвън, двете сядали отвън, но до тоалетна ходела С. и вътре. С. дори и да е в къщата, С. си влизала. Свидетелката знае, че С. има лични неща в малката стаичка - одеяла родопски, дрехи. С. С. прекарвала повече време в гарсониерата, тъй като вече не може да слиза, защото се намирала на третия етаж. Преди да се разведат С. и С., слизала С. всеки ден до къщата и сядали или у тях, или у дома, и никой не е забранявал на С. да влиза в къщата. От показанията на свидетеля Й. С. –син на ответницата, е установено, че в къщата на [улица]живеели той и майка му. Баща му живеел на [населено място] от развода, който бил преди 1-2 години. Баба му живеела на бул. М., там живеела с дядо му. В процесната къща баба му и дядо му са живели, докато са купили апартамента, това било преди повече от 20 години, и много рядко се е случвало баба му да преспи в къщата, по изключение, на няколко години веднъж, веднъж поради проблем за пенсията е трябвало да преспи. Баба му си имала ключ за всички врати в къщата и можела да идва, когато си поиска, също и в двора можела да влезе, като дворът е бил собственост на Общината и е закупен от родителите му по време на брака им. Свидетелят не е знае баща му и майка му да създават пречки на баба му за къщата. Родителите му се разбрали, че майка му ще остане в къщата да живее след развода, като не е ставало дума, че за да остане майка му да живее в къщата, не се иска съгласие на баба му. Свидетелят сочи, че къщата е едноетажна с пристройка, маза и гараж. В малката стаичка в момента нямало нищо, а преди това имало шевна машина, която си стояла в бараката и събирала прах, мисли, че майка му не я е ползвала. Свидетелят Т. Б. заявила, че познава страните, къщата на [улица] се намира перпендикулярно на нейната, от 2009 година в къщата живели семейство С. - С., Й. и С.. От година и половина С. не живеел с тях. С. живеела в блока на бул. М., на третия етаж в апартамент. Свидетелката посочила, че живеела на първия етаж и входа е от към улицата, а нямало масивни огради, затова виждала двора с процесната къща. Виждала е да влизат С. и Й., но други хора не е виждала, като С. е виждала през лятото на тази година няколко пъти. в двора на къщата. С. била трудно подвижна и не я виждала често в двора на къщата. Само лятото - 2-3 пъти, лятото на тази годна. Имало три баби, които се събирали в двора, като ги виждала и от външната страна. В къщата С. не е виждала. Семейството правило голям ремонт преди около 5 години- покрив, огради, гаража и дворното пространство. Ремонтът бил, когато били семейство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че с нотар. акт № 159, том 12, н.д. № 3263/1997 г. на ГРС, е прехвърлено правото на собственост върху процесния недвижим имот, чрез дарение на С. И. С., като в полза на ищцата е учредено пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот. Посочено е, че по съдържание то включва правото да се използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не се променя съществено и да се получават гражданските и естествени плодове от нея. Прието е, че същото не е погасено поради неупражняването му повече от 5 години. Изложени са мотиви, че упражняването на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот), а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. като от събраните гласни доказателства безспорно е установено, че ищцата е имала достъп до имота и го е ползвала лично. Прието е, че с оглед учреденото право на ползване на ищцата и непогасяването му по давност, за същата съществува правото да претендира ревандикация на имота, върху който притежава вещното право на ползване. Изложени са съображения, че на ищцата е непротивопоставимо предоставеното с решение № 215/18.08.2021 г. по бр.дело № 1202/21 г. на ГРС право на ползване на ответницата С. Х. С., тъй като решението по брачното дело има конститутивно действие по отношение на прекратяването на брака и съгласно чл. 298, ал. 3 ГПК има действие по отношение на всички, но в частта, в която съдът,, на основание чл. 51 СК одобрява споразумение между страните относно ползването на семейното жилище, то не е съдебна спогодба и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Посочено е, че ответницата има право на фактическо ползване на имота, което не съставлява вещно право и съответно не е противопоставимо на трети лица, а единствено на ищеца, като страна по посоченото споразумение, което има договорен характер за страните по него. Констатирано е, че ищата е поканила ответницата да й предаде владението върху процесния имот, като с отговор на покана от 18.07.2022 г., ответницата С. С. е отказала. Въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че ищцата притежава ограничено вещно право на ползване върху процесния имот и е уважил предявения осъдителен ревандикационен иск.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, като въпросът не трябва да е за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства, и по който въпрос следва да се обоснове и да е налице кумулативно и някое от допълнителните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както е прието с ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК.

При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи изводи, настоящият касационен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият въпрос е обусловил изводите на въззивния съд, но не е решен в противоречие със соченото решение на ВКС, а обратното, е в съответствие с него. С това решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 5426/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване по него, сочещ на частично съвпадане н първия въпрос по настоящето дело, а именно за съдържанието на упражняване вещното право на ползване, е отговорено, че по съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището / недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. В съответствие с този отговор на въпрос, въззивният съд по настоящето дело е изследвал дали от страна на ищцата са осъщестявани фактически действия, чрез които е упражнявано запазеното за нея вещно право на ползване на процесния имот. Дали фактическите изводи на въззивния съд относно приетите от него за установени фактически действия, чрез които ищцата е изпълнител съдържанието на упражняване на правото на ползване, са обосновани и се подкрепят от доказателствата по делото, е въпрос, който не може да се проверява във фазата по чл.288 ГПК, защото има отношение към правилността на решението по смисъла на чл.281 ГПК и може да се преценява едва в производството по чл.290-293 ГПК. Ето защо не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационното обжалване по този първи въпрос.

По втория въпрос, относим към съдържанието на диспозитива в случаите на заявен иск по чл. 108 ЗС, са относими задължителните разяснения в т. 2 А на посоченото от касактора Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГК на ВКС. С тълкувателните мотиви е изяснено, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, като отсъствието на произнасяне с отделни диспозитиви по двете искания (за установяване правото на собственост на ищеца и за предаване на владението на имота) няма за последица неправилност на решението, а съставлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. По настоящото дело съдът е приел за установено в мотивите си, че ищцата притежава вещното право на ползване върху процесния имот / стр.6/, като пропускът му за произнасяне с отделен диспозитив в съдебното решение за установяване на това право, не може да бъде преодолян по пътя на обжалването, а по реда на чл. 247 ГПК, както е прието в горепосоченото тълкувателно решение, което е приложимо и към настоящия спор по чл.108 ЗС за защита на вещното право на ползване. По изложените съображения и формулираният втори въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване.

Предвид дължимата служебна проверка за наличието на основание по смисъла на чл.280, ал. 2 ГПК, не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Въззивното решение е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Същото не повдига и съмнение за очевидна неправилност, която да е установима от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Липсва видимо тежко нарушение на закона (законът не е приложен в неговия обратен смисъл, не е приложена несъществуваща или отменена правна норма), както и съдебният акт не е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. Липсата на диспозитив за установителната част на уважения иск по чл.108 ЗС се преодолява по реда на чл.247 ГПК, както вече бе посочено по-горе, и не сочи на нито едно от основанията по чл.280, ал.2 ГПК.

По горните съображения, касационно обжалване на въззивното решение по делото не може да се допусне.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата от 600 лв. за адвокатско възнаграждение, удостоверени по размер и плащане с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие на ответната страна с адв.Г..

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: