Определение № 1075 от 12.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 123/2023 г.

ВКСIV гражданско отделение12.05.2023 г.докладчик Йорданов

Диспозитив

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 248 /09.07.2022 г. по в.гр.д. № 289 /2022 г. на Русенски окръжен съд. Осъжда И. П. Ф. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе сумата 991.92 лева (деветстотин деветдесет и един лева и деветдесет и една ст.) възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Ф. срещу въззивно решение № 248 /09.07.2022 г. по в.гр.д. № 289 /2022 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 164 /14.02.2022 г. по гр.д. № 108 /2021 г. по описа на Русенския районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 5 265.67 лева .- цена на доставена питейна вода по фактура № от 01.08.2020 г. за периода от 15.06.2020 г. до 15.07.2020 г. Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, редовна е и е процесуално допустима. Ищцата е оспорила количеството на доставена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД (нататък и ВиК ООД) в собствения и имот (къща с двор) в [населено място], [община], с доводи, че няма промяна в потреблението и че такова количество вода не може да бъде технически и физически доставено чрез водопроводната инсталация и потребено и че през летните месеци налягането на водата е ниско. Ищцата не е твърдяла и не е доказвала, че начисленото и отчетено количество потребена вода се дължи на повреда на водомера. С въззивната жалба ВиК ООД е навел доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че начисленото количество вода е доставено, че водомерът е в експлоатационна годност, не се твърди и не се доказва да е повреден или манипулиран, а ищцата не се е възползвала от правото си да извърши метрологична проверка на водомера и да докаже, че той не измерва точно (съгласно чл.16, ал.5 от ОУ), следователно изразходваното количество вода е установено с годен измервателен уред и показанията на водомера са установени с представени по делото писмени доказателства. А от липсата на подписи на абоната в представения по делото карнет следва извод за липса на отчет на измервателния уред (преди отчитането на процесното потребление). Следва да се съобрази приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че за процесния период през водопроводната инсталация на ищцата може да премине в пъти повече вода от отчетеното и фактурирано количество. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Не се спори, че страните са в облигационни отношения по договор за предоставяне на ВиК услуги за собствен на ищцата имот в [населено място], [община]. Въззивният съд е основал изводите си за основателността на жалбата на ВиК ООД и за неоснователност на иска на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – свидетели и съдебно-техническа експертиза. От събраните свидетелски показания на инспектора, която е отчела потреблението и тези на сина на ищцата въззивният съд е приел за установено, че количеството вода е било отчетено при проверка на водомера,, който се намира в къщата на ищцата, че в двора, който е с площ 2 дка, има опънати маркучи за напояване на насадени зеленчуци и трева. От приетото по делото основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвени след оглед на водопроводната инсталация (тръби и измервателен уред (водомер), преценка на събраните писмени доказателства и след измерване на налягането на водопроводната инсталация и скоростта на водата по тръбите в процесния имот, въззивният съд е приел за установено, че е напълно възможно отчетеното количество вода да премине през процесния водомер за посоченото време. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като извежда следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства, като постанови решението си след съвкупната им преценка? Доколкото въпросът е обуславящ (тъй като процесуалният представител на И. П. Ф. и самата тя не са подали отговор на въззивната жалба на ВиК ООД и не са направили доказателствени искания във въззивното производство, а нямат право да навеждат доводи от името на насрещната страна), то той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика, тъй като въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба на ВиК ООД и събраните по делото доказателства за наведеното от ищцата основание на иска и е изложил мотиви за основателност на жалбата и за неоснователност на иска (че по делото е доказано, че начисленото количество вода е доставено в имота и потребена (отчетено от измервателното устройство, за което ищцата не твърди, че е неизправно и не мери точно и не е поискала да му бъде извършена метрологична проверка). От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведения от жалбоподателката правен въпрос. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответника в касационното производство за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 991.92 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът

Цитирани разпоредби

3