Определение № 60786 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3983/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 25 от 21.05.2021г. по в.гр.д. № 1230 по описа за 2021г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260097 от 1.02.2021г. по гр.д. № 3822/2020г. на РС Стара Загора като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно уволнението му и отмяна на заповед № 1970 от 3.08.2020г. на ректора на „Тракийски университет“ Стара Загора, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност „Младши експерт, организатор автотранспорт и снабдяване“ и за заплащане на обезщетение в размер на 1 243.99лв.за месец, но не повече от шест месеца като неоснователни и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Безспорно е, че към момента на назначаването му на работа /2011г./ В. Б. е притежавал изискуемото се, определено от работодателя към този момент, за заеманата от него длъжност образование /„висше или средно специално“/, като за заемането на длъжността няма нормативно установени изисквания. Със заповед № 1603 от 2.07.200г. работодателят е внесъл промяна, въвеждайки за длъжността на ищеца „Младши експерт, организатор автотранспорт и снабдяване“ изискване за притежаване на „висше образование“, образователно квалификационна степен „магистър“, област „технически науки“, специалност от професионално направление „транспорт“. На ищеца е била връчена нова длъжностна характеристика на 6.07.2020г. и е бил поканен, в посочен срок да удостовери притежавано от него образование, което да е в съответствие с тези изисквания. Той не е направил това и трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 1970 от 3.08.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. При тези факти, въззивният съд е приел извършеното уволнение за законосъобразно, съобразно предоставеното на работодателя право да променя с щатното разписание и длъжностната характеристика изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са нормативно установени. Посочил е, че волята на работодателя е суверенна, като причините и необходимостта от промяната не подлежат на контрол. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, считайки че въззивният акт противоречи на ТР № 4 от 1.02.2021г. по т.д. № 1/2017г.на ОСГК на ВКС без да формулира конкретен въпрос, във връзка с който да е възможно да се извърши проверка дали това е така. Излага доводи, че доколкото В. С. притежава - и средно специално образование с допълнителна професионална квалификация по специалността „технология и организация на автотранспорта“, и висше образование /фермерско/, то не било ясно - при назначаването му на работа - дали работодателя е приел, че отговаря на изискването за средно специално, или за висше образование и че същият недобросъвестно се е възползвал от факта, че видът на висшето образование не е бил първоначално уточнен. Излага и други доводи във връзка с твърдението си за недобросъвестност на работодателя, но те не могат да бъдат обсъждани, защото подобно възражение не е било своевременно заявено с исковата молба, а е въведено за първи път в касационната жалба. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от„Тракийски университет“ Стара Загора, представляван от ректора Я., чрез процесуалния представител адвокат Ц., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че касационно обжалване не може да бъде допуснато поради липса на конкретно поставен въпрос, а по същество че постановения акт е правилен доколкото е в съответствие с приетото в ТР № 4 от 1.02.2021г. по т.д. № 1/2017г.на ОСГК на ВКС. Настоящият съдебен състав възприема направеното възражение и счита, че без поставен въпрос, във връзка с който да се прецени дали въззивния акт е в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправени въпрос, от значение за изхода по конкретното делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Доколкото, в случая касаторът се е позовал на ТР № 4 от 1.02.2021г. по т.д. № 1/2017г.на ОСГК на ВКС, за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният акт не противоречи на приетото в него. Когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, както е в настоящия случай, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. Когато работникът или служителят е отговарял на тези изисквания към момента на сключване на трудовия договор, но пред вид особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, впоследствие работодателят въведе по-високи изисквания от първоначално съществуващите, а работникът или служителят не отговаря на тях, работодателят има право го да уволни, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Това основание няма да е налице само когато несъответствието с изискванията за образование и професионална квалификация, въведени от работодателя, е съществувало още при сключването на трудовия договор /тогава ще е налице „злоупотреба с право“/, но настоящата хипотеза не е такава. Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост, настоящият състав на Върховен касационен съд